Пир за врани

— Ваше величество — заговори с разтреперан глас Пицел, — боя се, че не си давате сметка какви неприятности може да ни създаде това. Желязната банка…

— … е в Браавос, далече отвъд морето. Ще си получат златото, майстер. Ланистър плащат дълговете си.

— Браавошите също имат поговорка. — Скъпоценната верига на Пицел тихо издрънча. — „Желязната банка ще вземе каквото й се дължи“, така казват.

— Желязната банка ще вземе каквото й се дължи, когато аз кажа, че ще си го вземе. Дотогава ще чака чинно. Лорд Води, започнете строителството на вашите дромони.

— Слушам, ваше величество.

Сир Харис порови в купчината хартии пред себе си.

— Следващият въпрос… получили сме писмо от лорд Фрей, засягащо някои претенции…

— Колко още земи и титли иска този човек? — сопна се кралицата. — Майка му сигурно е имала три цици.

— Господата може би не знаят — вметна Кибърн, — но из пивниците и кръчмите в града някои намекват, че Короната може би по някакъв начин е замесена в престъплението на лорд Уолдър.

Другите съветници го зяпнаха объркано.

— Червената сватба ли имате предвид? — попита Аурейн Водите.

— Престъпление ли? — учуди се сир Харис.

Пицел се окашля шумно. Лорд Джилс се задави от кашлица.

— Тия врабци са особено приказливи — предупреди Кибърн. — Червената сватба била оскърбление на всички закони, божии и човешки, казват, и тези, които били замесени в нея, били прокълнати.

Церсей бързо схвана мисълта му.

— Лорд Уолдър трябва скоро да се изправи пред съда на Бащата. Той е много стар. Нека врабците да го плюят. Това изобщо не ни засяга.

— Така е — каза сир Харис.

— Вярно — заяви лорд Мериуедър.

— Никой не би могъл да си го помисли — каза Пицел. Лорд Джилс пак закашля.

— Малко плюнка върху гробницата на лорд Уолдър едва ли ще притесни земните червеи — съгласи се Кибърн, — но все пак би било от полза, ако някои бъдат наказани заради Червената сватба. Няколко глави на Фрей биха свършили добра работа за успокояването на Севера.

— Лорд Уолдър никога не би принесъл в жертва свои хора — каза Пицел.

— Така е — съгласи се Церсей. — Но наследниците му едва ли ще са толкова гнусливи. Можем да се надяваме, че лорд Уолдър скоро ще бъде така добър да умре. Какъв по-добър начин за новия владетел на Бродовете да се отърве от неудобните си братя, недоволните братовчеди и коварните сестри от това да ги посочи като виновници?

— Докато чакаме смъртта на лорд Уолдър, има и друг въпрос — вметна Аурейн Водите. — Златната дружина е скъсала договора си с Мир. Чух по кейовете да говорят, че лорд Станис ги е наел и ги прехвърля през морето.

— С какво би могъл да им плати? — попита Мериуедър. — Със сняг? Те се наричат Златната дружина. Колко злато има Станис?

— Много малко — увери го Церсей. — Лорд Кибърн е разговарял с екипажа на мирската галера в залива. Те твърдят, че Златната дружина е тръгнала за Волантис. Ако смятат да се прехвърлят във Вестерос, тръгнали са в погрешната посока.

— Може би им е омръзнало да се бият все на губещата страна — предположи лорд Мериуедър.

— Може би — съгласи се кралицата. — Само слепец не би могъл да види, че нашата война е почти спечелена. Лорд Тирел е обсадил Бурен край. Речен пад е обсаден от Фрей и братовчед ми Давен, новия ни Пазител на Запада. Корабите на лорд Редвин са минали през Протоците на Тарт и се придвижват бързо нагоре по крайбрежието. На Драконов камък са останали само няколко рибарски лодки, които не могат да се противопоставят на десанта на Редвин. Замъкът може да се задьржи малко повече, но завладеем ли пристанището, ще откъснем гарнизона от морето. Тогава ще остане да ни дразни само Станис.

— Ако може да се вярва на лорд Джанос, той се опитва да постигне обща кауза с диваците — предупреди Великият майстер Пицел.

— Диваци в кожи — заяви лорд Мериуедър. — Лорд Станис наистина трябва да е отчаян, за да търси такива съюзници.

— Отчаян и глупав — съгласи се кралицата. — Северняците мразят варварите отвъд Вала. Рууз Болтън би трябвало без усилие да ги привлече към нашата кауза. Някои вече са се съюзили с незаконния му син, за да му помогнат да прочисти жалките железни от Рова Кайлин и да отвори пътя за връщането на лорд Болтън. Ъмбър, Ризуел… забравих другите имена. Дори Бял пристан скоро ще се при съедини към нас. Владетелят му се е съгласил да омъжи двете си внучки за наши приятели от Фрей и да отвори пристанището си за наши кораби.

— Но нали нямаме кораби — каза объркано сир Харис.

— Виман Мандърли беше верен знаменосец на Едард Старк — изтъкна Великият майстер Пицел. — Може ли да му се вярва?

„Не може да се вярва на никого“.

— Той е един дебел старец, и уплашен. Но в едно отношение се оказа упорит. Твърди, че няма да преклони глава, докато не му бъде върнат наследникът.

— Този наследник в наши ръце ли е? — попита сир Харис.