Пир за врани

— Една хубава нощ за един добър рицар. Направихте ми доблестна услуга и получихте наградата си. — Пръстите й полазиха по връзките му и Церсей го усети как се втвърдява. — Нов ли беше конят, който яздехте вчера сутринта?

— Черният жребец? Да. Дар от брат ми Озмунд. Нарекох го Полунощ.

„Ужасно оригинално“.

— Великолепен кон за битка. За езда обаче нищо не може да се сравни с един галоп на буйна млада кобилка. — Усмихна му се и леко го стисна. — Кажи ми истината. Мислиш ли, че малката ни кралица е красива?

Сир Озни се дръпна, стъписан от въпроса.

— Ами… да. Като за момиче. Лично аз предпочитам жена.

— Защо не и двете? — прошепна тя. — Откъснете ми малката розичка и няма да кажете, че съм неблагодарна.

— Малката… искате да кажете… Марджери? — Страстта на сир Озни увяхна в бричовете му. — Тя е жената на краля. Един от Кралската гвардия си е загубил главата затова, че легнал с жената на краля!

— Преди векове. — „Била е любовница на краля, не жена му, а главата му била единственото, което не загубил. Егон го разчленил къс по къс и накарал жената да гледа“. Ала Церсей не държеше Озни да разсъждава над тези древни неприятности. — Томен не е Егон Недостойния. Не се бойте, той ще направи каквото му кажа. Смятам Марджери да си я загуби, не вие.

— Девствеността ли?

— И това също. Стига все още да има такава. — Пръстите й отново пропълзяха по белезите му. — Освен ако не мислите, че Марджери няма да откликне на вашия… чар?

Озни я погледна обидено.

— А, харесва ме тя. Ония нейни братовчедки все се закачат с мен заради носа ми. Колко е голям и прочие. Последния път, като го направи Мега, Марджери им каза да престанат и каза, че съм имал красиво лице.

— Ето, виждате ли?

— Да, но… какво ще стане с мен, ако тя… ако аз… след като двамата…

— След като свършите работата? — Церсей се усмихна лукаво. — Лягането с кралица е държавна измяна. Томен няма да има друг избор, освен да ви прати на Вала.

— На Вала? — възкликна той отчаяно.

Тя едва се сдържа да не се разсмее. „Не, по-добре не. Мъжете не обичат да им се смеят“.

— Един черен плащ ще отива добре на очите ви и на черната ви коса.

— Никой не се връща от Вала.

— Вие ще се върнете. Трябва само да убиете едно момче.

— Какво момче?

— Едно копеле, съюзило се със Станис. Той е млад и зелен, а вие ще имате със себе си сто мъже.

Черно котле беше уплашен, надушваше го. Но беше твърде горд, за да издаде страха си. „Всички мъже са еднакви“.

— Убивал съм повече момчета, отколкото мога да преброя. След като това момче умре, ще получа ли прошката си от краля?

— Да, и лордска титла към нея. — „Освен ако братята на Сняг не те обесят преди това“. — Една кралица трябва да си има консорт, който не познава страх.

— Лорд Черно котле? — Той бавно се усмихна и белезите почервеняха. — Да, хубаво ми звучи. Богат лорд…

— …и достоен за ложето на кралица. Той се намръщи.

— Валът е студен.

— Но аз съм топла. — Церсей го прегърна. — Легнете с едно момиче, убийте едно момче — и съм ваша. Имате ли кураж за това?

Озни помисли за миг, после кимна.

— Аз съм ваш.

— Мой сте, сир. — Целуна го и го остави да вкуси от езика й, преди да се отдръпне. — Достатъчно засега. Останалото трябва да почака. Ще ме сънувате ли тази нощ?

— Да. — Гласът му беше прегракнал.

— А щом легнете с нашата девица Марджери? — попита го закачливо. — Когато сте в нея, ще си мечтаете ли за мен?

— Да — закле се Озни Черно котле.

— Добре.

След като той си отиде, Церсей повика Джослин да среши косата й, смъкна обувките си и се протегна лениво като котка. „Точно за това съм създадена“. Най-много я радваше чистото изящество на малкия й план. Дори Мейс Тирел нямаше да посмее да защити скъпата си дъщеря, ако я хванеха с Озни Черно котле, а нито Станис, нито Джон Сняг щяха да имат повод да се замислят защо Озни е пратен на Вала. Щеше да се погрижи тъкмо сир Озмунд да намери брат си с малката кралица: така нямаше да бъде застрашена лоялността на другите двама Черно котле. „Сега да можеше да ме види баща ми, нямаше да настоява отново да ме омъжи някъде. Жалко, че умря. И той, и Робърт, Джон Арин, Нед Старк, Ренли Баратеон — всички мъртви. Остава само Тирион, но няма да е задълго“.

После повика в спалнята си лейди Мериуедър.

— Чаша вино?

— Малка. — Мирската жена се засмя. — Не, голяма.

— Утре искам да навестите моята малка снаха — каза Церсей, докато Доркас я обличаше за спане.

— Лейди Марджери винаги е щастлива да ме види.

— Зная. — Кралицата не бе пропуснала да забележи как Таена титулува женичката на Томен. — Кажете й, че съм пратила в Септата на Белор седем восъчни свещи в памет на нашия скъп Върховен септон.

Таена се засмя.

— Ако е така, тя на свой ред ще прати седемдесет и седем, само и само никой да не я надмине в траура.

— Много ще се ядосам, ако не го направи. — Кралицата се усмихна. — Кажете й също, че си има таен обожател, рицар, който е толкова поразен от красотата й, че не може да спи нощем.

— Мога ли да попитам ваше величество кой е рицарят? — Големите тъмни очи на Таена заискриха лукаво. — Възможно ли е да е сир Озни?