Пир за врани

— Би могло — отвърна тя. — Но не издавайте веднага името. Накарайте я сама да го изтръгне от устата ви. Ще го направите ли?

— Стига да ви достави удоволствие. Това е единственото ми желание, ваше величество.

Студеният вятър навън се усилваше. Останаха до късно, пиеха арборско златно и си разказваха истории. Таена доста се напи и Церсей изтръгна името на тайния й любовник. Беше мирски капитан на кораб, пират, с черна коса до раменете и белег — минавал през лицето му от брадичката до ухото.

— Сто пъти му казах не, а той казваше „да“ — сподели й Таена, — докато накрая и аз не казах „да“. Не беше от мъжете, на които можеш да откажеш.

— Познавам тази порода — отвърна с лукава усмивка Церсей.

— Познавали сте такъв мъж?

— Робърт — отвърна тя. Но мислеше за Джайм.

Но щом затвори очи, сънува другия си брат и тримата жалки глупци, с които бе започнал денят й. В съня те й донесоха в торбата си главата на Тирион. Поръча да я покрият с бронз. И я сложи в нощното си гърне.

ЖЕЛЕЗНИЯТ КАПИТАН

„Желязна победа“ заобиколи носа и влезе в свещения залив, наричан Люлката на Нага.

Виктарион отиде на носа до Нют Бръснаря. Пред очите им се извиси свещеният бряг на Стари Уик и тревистият хълм над него, където ребрата на Нага се надигаха от земята като стволовете на огромни бели дървета, дебели като мачтата на дромон и два пъти по-високи.

„Костите на Палата на Сивия крал“. Виктарион долавяше със сетивата си магията на това древно място.

— Бейлон стоеше под тези кости, когато се провъзгласи за крал — спомни си на глас. — Закле се да извоюва отново свободата ни, а Тарл Трижди удавения постави на главата му корона от плавей. „БЕЙЛОН! — викаха. — БЕЙЛОН! БЕЙЛОН! БЕЙЛОН!“

— И твоето ще викат също толкова силно — каза Нют. Виктарион кимна, макар да не споделяше увереността на Бръснаря. „Бейлон имаше трима сина и дъщеря, която обичаше много“.

Това го беше казал на капитаните си при Рова Кайлин още първия път, когато настояха да поиска Престола от Морски камък.

— Синовете на Бейлон са мъртви — възрази му червеният Ралф Стоунхауз, — а Аша е жена. Ти беше здравата десница на своя брат, ти трябва да вдигнеш меча, който той изтърва. — Когато Виктарион им припомни, че Бейлон му е заповядал да държи Рова Кайлин срещу северняците, Ралф Кенинг каза:

— Вълците са прекършени. Каква полза да спечелим това блато и да загубим островите?

А Ралф Куция добави:

— Вранско око е много далече. Не ни знае.

„Юрон Грейджой, кралят на Островите и на Севера“. Мисълта пробуди стар гняв в сърцето му, но все пак…

— Думите са вятър — отвърна им Виктарион, — а хубав вятър е само този, който издува платната ни. С Вранско око ли искате да се бия? Брат срещу брата, железнороден срещу железнороден? — Юрон все пак беше по-големият брат, колкото и лоша кръв да бе пролята между тях. „Никой не е толкова прокълнат, колкото братоубиец“.

Но когато дойде призивът на Мокра коса, призивът за кралски събор, всичко се промени. „Ерон говори с гласа на Удавения бог — напомни си Виктарион — и ако волята на Удавения бог е аз да седя на Престола от Морски камък…“ На другия ден предаде командата на Рова Кайлин на Ралф Кенинг и се отправи през сушата към Трескавата река, където сред тръстики и върби чакаше Железният флот. Бурни вълни и капризни ветрове го бяха забавили, но само един кораб бе изгубен и ето, че си беше у дома.

Когато подминаха носа, „Скръб“ и „Желязна мъст“ бяха близо зад „Желязна победа“. Зад тях идваха „Здрава ръка“, „Железен вятър“, „Сив дух“, „Лорд Квелон“, „Лорд Викон“, „Лорд Дагон“ и останалите, девет десети от Железния флот, издули платна над вечерния прилив в накъсана колона, проточила се левги назад. Гледката на платната им изпълваше с доволство Виктарион Грейджой. Никой мъж не света не бе обичал жените си толкова много, колкото лорд-капитанът обичаше своите кораби.

Бойни кораби се редяха на пристан покрай светия бряг на Стари Уик, докъдето стигаха очите му, мачтите им бяха изпънати нагоре като копия. В по-дълбоките води на дрейф стояха плячки: рибарски когове, караки и дромони, завзети в набези или в бран, твърде големи, за да стигнат до брега. По носовете, кърмите и мачтите се вееха познати знамена.

Нют Бръснаря примижа към брега.

— Това там не е ли „Морска песен“ на лорд Харлоу? — Бръснаря беше набит мъж, кривокрак и с дълги ръце, но очите му вече не бяха така остри, както на младини. В онези дни можеше да мята брадва толкова добре, че мъжете казваха, че може да те обръсне с нея.

— „Морска песен“, да. — Родрик Четеца явно беше оставил книгите си. — А ей там е „Гръмоносец“ на стария Дръм, с „Нощен летец“ до него. — Очите на Виктарион си бяха остри както всякога. Познаваше ги дори с прибраните платна и увисналите знамена, както подобаваше за лорд-капитан на Железния флот. — „Среброперка“ също. Някой близък на Савейн Ботли. — Вранско око беше удавил лорд Ботли, вестта бе стигнала до ушите на Виктарион, а наследникът му загина при Рова Кайлин, но имаше братя и други синове също така. „Колко? Четирима? Не, петима, и никой от тях няма никакво основание да обича Вранско око“.