Пир за врани

— Ние — също — закани се Юрон Грейджой. — Рога, който чухте, го намерих сред димящите руини на някогашната Валирия, където никой не е посмявал да стъпи… освен мен. Чухте неговия зов и усетихте силата му. Това е драконов рог, обкован с червено злато и валирианска стомана, натежала от магии. Древните господари на дракони са надували някога такива рогове, преди да ги погълне Ориста. С този рог, железнородени, мога дракони да подчиня на волята си.

Аша се изсмя.

— Рог, с който да подчиниш кози, щеше да ти е повече от полза, Вранско око. Няма вече дракони.

— Отново грешиш, момиче. Три са, и знам къде да ги намеря. Това, разбира се, заслужава една корона от плавей.

— ЮРОН — извика Лукас Код Левака.

— ЮРОН! ВРАНСКО ОКО! ЮРОН! — ревна Червения гребец. Немите и мелезите от „Тишина“ обърнаха сандъците на Вранско око и изсипаха даровете му пред капитани и крале. И жрецът чу вика на Хото Харлоу, докато пълнеше шепите си със злато. Горолд Гудбрадър също извика, а след него Ерик Трошача на наковални.

— ЮРОН! ЮРОН! ЮРОН! — Викът се усили и се превърна в рев. — ЮРОН! ЮРОН! ВРАНСКО ОКО! ЮРОН КРАЛ! — Затъркаля се нагоре по хълма на Нага като Бурния бог, затрещял с облаците. — ЮРОН! ЮРОН! ЮРОН! ЮРОН!

Дори един жрец може да изпита съмнение. Дори един пророк може да познае ужас. Ерон Мокра коса бръкна дълбоко в себе си да подири своя бог и откри само тишина. Хиляди гласове ревяха името на брат му, а той чуваше само писъка на ръждясала желязна панта.

БРИЕН

На изток от Девиче езеро се заиздигаха диви хълмове, а боровете се сгъстиха като сиво-зелено войнство.

Дик Чевръстия каза, че пътят бил най-кратък и лек покрай брега, тъй че рядко губеха залива от поглед. Градчетата и селата ставаха все по-малки и по-нарядко. На свечеряване спираха в някой хан. Краб делеше общо легло с други пътници, а Бриен взимаше стая за нея и Подрик.

— По-евтино ще излезе, ако всички легнем в едно легло, милейди — току повтаряше Дик Чевръстия. — Можете да сложите меча си между двама ни. Дик Краб е безобиден човек. Почтен е като рицар и честен, колкото е дълъг денят.

— Дните се скъсяват — изтъкна Бриен.

— Е, може и тъй да е. Ако не ми вярвате за в леглото, може на пода да се свия, милейди.

— Не на моя под.

— Ама вие май хич не ми вярвате.

— Доверието се печели. Като златото.

— Както кажете, милейди. Но по на север, като свърши пътят, тогаз ще трябва да ми се доверите. Ако поискам да ви взема златото с върха на меча, кой ще ме спре?

— Ти нямаш меч. Аз имам.

Тръшна вратата между двамата и остана вслушана, докато не се увери, че се е махнал. Колкото и да беше чевръст, Дик Краб не можеше да се мери с Джайм Ланистър, нито с Лудата мишка, нито дори с Хъмфри Уагстаф. Беше мършав и недохранен, единственото му снаряжение беше един очукан и покрит с ръжда шлем. Вместо меч носеше стара нащърбена кама. Докато беше будна, нямаше да представлява опасност за нея.

— Подрик — рече тя, — скоро вече няма да има ханове да ни подслонят. На водача ни не вярвам. Когато си направим бивак, ще можеш ли да ме пазиш, докато спя?

— Да стоя буден ли, милейди? Сир? — Момчето помисли. — Имам меч. Ако Краб се опита да ви посегне, мога да го убия.

— Не — каза тя строго. — Няма дори да се опитваш да се биеш с него. Искам само да го следиш, докато спя, и да ме събудиш, ако направи нещо подозрително. Бързо се будя, ще видиш.

Краб си показа истинския нрав още на другия ден, когато спряха да напоят конете. Бриен отиде в храсталаците и докато клечеше, чу Подрик да казва:

— Ей, какво правиш? Я се махай оттам!

Щом си свърши работата, тя нахлузи бричовете, върна се на пътя и видя, че Дик Чевръстия изтупва брашно от пръстите си.

— В дисагите ми дракони няма да намериш — каза му. — Държа ги по себе си. — Една част бяха в кесията на колана й, другото го криеше в двата джоба, пришити от вътрешната страна на дрехите. Дебелата кесия, която държеше в дисагите, беше пълна с медни петаци, сребърни грошове и звезди… и ситно бяло брашно, да я направи още по-дебела. Брашното беше купила от готвача на „Седемте меча“ на заранта, когато тръгна от Дъскъндейл.

— Нищо лошо не ви мисля, милейди. — Обърна оцапаните си с брашно длани да покаже, че не държи оръжие. — Исках само да видя дали ги имате тия дракони, дето ми ги обещахте. Светът е пълен с лъжци, готови да измамят честния човек. Не че вие сте от тях де.

„Дано да е по-добър като водач, отколкото е като крадец“, помисли Бриен.

— Време е да тръгваме.

Метна се отново на коня.

Докато яздеха, Дик току подхващаше песен — никога цяла, само по някой стих от една, куплет от друга. Тя подозираше, че иска да я разсее, за да престане да е нащрек. Опитваше се да ги прикани с Подрик и те да запеят с него, но без успех. Момчето беше много срамежливо и с вързан език, а Бриен не пееше. „Опитвала ли си се да попееш на баща си? — попитала я беше веднъж лейди Старк в Речен пад, — Пяла ли си на Ренли?“ Никога, никога не беше пяла… а й се беше искало, искало…