Пир за врани

Рогът, който надуваше, бе лъскаво черен и извит, по-висок от човешки бой и вдигнат в двете му ръце. Обкован беше с пръстени от червено злато и тъмна стомана и гравиран с древни валириански глифове, които сякаш проблясваха тъмночервени с усилващия се вой.

Звукът беше ужасен, вой, изпълнен с болка и гняв, от който ушите сякаш изгаряха. Ерон Мокра коса запуши своите и се замоли дано Удавеният бог да прати могъща вълна, да пръсне рога и да го накара да замълчи, но писъкът не секваше и не секваше. „Това е рогът на ада“, искаше му се да изкрещи, макар че никой нямаше да го чуе. Бузите на татуирания мъж толкова се бяха издули, че сякаш всеки миг щяха да се пръснат, а мускулите по гърдите му се гърчеха, все едно че птицата се напряга да се изтръгне от плътта и да полети на воля. А глифовете вече пламтяха ярко, всяка черта и буква блестяха, нажежени до бяло. Ехтеше и ехтеше адският звук, отекваше през виещите хълмове и над водите на Люлката на Нага, разбиваше се в планините на Голям Уик и се връщаше, ехтеше и ехтеше, докато не изпълни целия мокър свят.

И когато вече изглеждаше, че звукът никога няма да спре — спря.

Дъхът на свирача най-сетне свърши. Той залитна и едва не падна.

Пред очите на жреца Оркууд от Оркмонт го прихвана под мишницата и го задържа, а Лукас Код Левака пое от ръцете му огромния извит рог. От рога се вдигна тънка ивица дим и жрецът видя кръв и мехури по устните на мъжа, който го беше надул. Птицата на гърдите му също кървеше.

Юрон Грейджой се заизкачва бавно, очите на всички бяха приковани в него. Високо над главите им чайките крещяха и крещяха. „Безбожник не може да седи на Престола от Морски камък“, помисли Ерон, но знаеше, че трябва да позволи на брат си да говори. Устните му се размърдаха в безмълвна молитва.

Поборниците на Аша отстъпиха встрани, тези на Виктарион — също. Жрецът отстъпи назад и опря длан в студения грапав камък на ребрата на Нага. Вранско око спря на най-горното стъпало, при портите на Палата на Сивия крал, и извърна око — смеещото се око — към капитани и крале, но Ерон усети и другото му око, онова, което криеше.

— ЖЕЛЕЗНОРОДЕНИ — заговори Юрон Грейджой. — Чухте рога ми. Сега чуйте думите ми. Аз съм брат на Бейлон, най-големият жив син на Квелон. В жилите ми тече кръвта на владетеля Викон и кръвта на Стария кракен. Но съм плавал по-далече от всеки от тях. Само един жив кракен никога не е познал поражение. Само един никога не е свеждал глава. Само един е стигал до Асшаи при Сянката и е видял чудеса и ужаси невъобразими…

— Ако толкова ти е харесала Сянката, върни се там — извика розовобузият Карл Девицата, от поборниците на Аша.

Вранско око го пренебрегна.

— Малкият ми брат иска да довърши войната на Бейлон и да вземе Севера. Милата ми племенница иска да ни даде мир и борови шишарки. — Сините му устни се кривнаха в усмивка. — Аша предпочита победа пред поражение. Виктарион иска кралство, не няколко жалки разтега суша. От мен ще имате и двете.

— Вранско око ме наричате — продължи той. — Е, кой има по-остро око от враната? След всяка битка враните идват, стотици и хиляди, да пируват с падналите. Една врана зърва смъртта отдалече. И аз казвам, че цял Вестерос умира. Ония, които ме последват, ще пируват до края на дните си.

— Ние сме железнородените и някога сме били завоеватели — викна Юрон. — Думата ни е властвала навсякъде, където се чува шумът на вълните. Моят брат иска да се примирите със студения окаян север, племенницата ми — с още по-малко… Но аз ще ви дам Ланиспорт. Планински рай, Арбор, Староград, Речните земи и Предела, Кралския лес и Дъждовния лес, Дорн и Граничните земи, Лунните планини и Долината на Арин, Тарт и Каменните стъпала. Казвам: да вземем всичко. Казвам: да вземем Вестерос

. — Обърна се към жреца. — Всичко това — заради още по-голямата слава на нашия Удавен бог, разбира се.

За кратък миг дори Ерон бе пометен от дързостта на думите му. Жрецът бе сънувал същия сън още когато бе зърнал в небето червената комета. „Ще пометем с огън и меч зелените земи, ще изкореним седемте богове на септоните и белите дървета на северняците…“

— Вранско око — извика Аша, — в Асшаи ли си оставил ума си? Щом не можем да задържим Севера — а не можем, — как можем да завладеем целите Седем кралства?

— Че защо, нима не е ставало и преди? Толкова малко ли е научил Бейлон дъщеря си на бойна слава? Виктарион, щерката на нашия брат май никога не е чувала за Егон Завоевателя.

— Егон? — Виктарион скръсти ръце над бронята на гърдите си. — Какво общо има Завоевателя с нас?

— Знам за войната не по-малко от тебе, Вранско око — каза Аша. — Егон Таргариен е завладял Вестерос с дракони.