Пир за врани

— Къде е писано, че нашият крал трябва да е кракен? — подхвана Дръм. — Какво право има Пайк да ни управлява? Голям Уик е най-големият остров, Харлоу — най-богатият, Стар Уик — най-святият. Когато черното коляно бе погълнато от драконов огън, железнородените дадоха първенството на Викон Грейджой, да… но като владетел, не като крал.

Беше добро начало. Ерон чу одобрителни викове, ала те заглъхнаха, щом старецът заговори за славата на Дръм. Говореше за Дейл Страшния и за Рорин Разбойника, и за стоте сина на Гормонд Дръм, Стария баща. Извади Червен дъжд и им разказа как Хилмар Дръм Хитрия взел меча от рицар в броня, с хитрини и с дървен кривак. Заговори за отдавна изгубени кораби и забравени битки отпреди осемстотин години и тълпата се изнерви. А той говори и говори, а после говори още.

А когато отвориха сандъците на Дръм, капитаните видяха скъперническите дарове, които им беше донесъл. „Никой трон не е бил купуван с бронз“, помисли Мокра коса. И тази истина ясно отекна, когато виковете „Дръм! Дръм! Дънстан крал!“ бързо заглъхнаха.

Ерон усети как се е стегнал на възел стомахът му и му се стори, че вълните затътнаха по-силно. „Време е. Време е Виктарион да заяви правото си“.

— Кой ще е крал над нас? — извика отново жрецът, ала този път гневните му черни очи намериха брат му сред тълпата. — Девет сина се родиха от слабините на Квелон Грейджой. Един беше по-могъщ от всички тях и не позна страх.

Виктарион срещна погледа му и кимна. Капитаните се раздвоиха пред него, щом започна да се изкачва по каменните стъпала.

— Братко, дай ми благословията си — рече той, щом стигна на върха. Коленичи и сведе глава. Ерон отпуши меха и изля струя солена вода на челото му.

— Което е мъртво не може никога да умре — рече жрецът, а Виктарион отвърна:

— …но се вдига отново, по-крепко и по-силно.

Когато Виктарион стана, под него се подредиха поборниците му: Ралф Куция, Червения Ралф Стоунхауз и Нют Бръснаря, все лични воини. Стоунхауз носеше знамето на Грейджой: златния кракен на поле, черно като среднощно море. Като го развя, капитани и крале зареваха името на лорд-капитана. Виктарион изчака да млъкнат и рече:

— Всички ме знаете. Ако искате сладки слова, търсете другаде. Език на певец аз нямам. Имам брадва и имам тези. — Вдигна грамадните си облечени в стомана юмруци да ги видят; Нют Бръснаря им показа брадвата му, страховит къс стомана. — Бях верен брат — продължи Виктарион. — Когато се ожени Бейлон, мен прати в Харлоу да доведа невястата му. Аз водих бойните му кораби в много битки и ни една не загубих. Първия път, когато Бейлон взе короната, мен прати в Ланиспорт да отрежа опашката на лъва. Втория път пак мене прати да одера кожата на Младия вълк, ако нададе вой. Всичко, което ще ви дам, е повече от даровете от Бейлон. Само това имам да ви кажа.

Щом свърши, поборниците му завикаха:

— ВИКТАРИОН! ВИКТАРИОН! ВИКТАРИОН КРАЛ! — Под тях мъжете му заизсипваха сандъците, порой от сребро, злато и драгоценни камъни, натрупано с грабежи тежко имане. Заблъскаха се капитани, заграбиха с шепи от най-скъпоценните неща и се разкрещяха: — ВИКТАРИОН! ВИКТАРИОН! ВИКТАРИОН КРАЛ! — Ерон следеше Вранско око. „Сега ли ще проговори, или ще остави кралския събор да продължи?“ Оркууд от Оркмонт шепнеше нещо в ухото на Юрон.

Но не Юрон бе този, който сложи край на виковете, беше Аша. Пъхна два пръста в устата си и изсвири, остър пронизителен звук, който проряза глъчта като нож масло.

— Чичо! Чичо!!! — Наведе се, сграбчи от купчината усукан златен наниз и се заизкачва по стъпалата. Нют я хвана за ръката и за миг Ерон се обнадежди, че поборниците на брат му ще я усмирят, но Аша се издърпа от хватката на Бръснаря, каза нещо на Червения Ралф и го принуди да се отдръпне. Щом продължи нагоре, виковете заглъхнаха. Беше дъщерята на Бейлон Грейджой и тълпата бе любопитна да чуе думите й.

— Хубаво е, че си донесъл такива дарове на краличиния ми събор, чичо — заговори тя високо. — Но нямаше нужда да обличаш толкова броня. Обещавам, че няма да те нараня. — Аша се обърна към капита ните. — Няма по-храбър мъж от моя чичо, нито по-силен или по-свиреп в битки. И може да брои до десет, като всеки друг, с очите си съм го виждала… макар че когато потрябва да ги докара до двайсет, си събува ботушите. — Това ги разсмя. — Но си няма синове, уви. Жените му все умират. Вранско око е по-стар и има повече право…

— Има, я! — ревна отдолу Червения гребец.

— Да, но моето право е и над неговото. — Аша игриво нагласи наниза на главата си и златото блеона над черната й коса. — Брат на Бейлон не може да е пред син на Бейлон!

— Синовете на Бейлон са мъртви — извика Ралф Куция. — Тук виждам само дъщеричката на Бейлон!