Пир за врани

— Този плащ е използвал баща ми, когато се е оженил за лейди майка ми — обясни тя на Тирелите, но Кралицата на тръните и този път се наложи.

— Тази стара дрипа? — възмути се дъртата вещица. — Струва ми се поизтъркана малко и… смея да кажа, носи лош късмет. Няма ли все пак един елен да е по-подходящ за законния син на крал Робърт? По мое време булката обличаше цветовете на своя съпруг, не на майка си.

Заради Станис и мръсното му писмо вече бяха плъзнали твърде много слухове за произхода на Томен. Церсей не посмя да раздухва тези пламъци с настоявания булката да се загърне в пурпура на Ланистър и отстъпи възможно най-учтиво. Но гледката на всичкото това злато и оникс я изпълваше с негодувание. „Колкото повече даваме на тези Тирели, толкова повече искат от нас“.

След като се изрекоха всички клетви, новобрачните излязоха отвън пред септата да приемат поздравления.

— Вестерос вече има две кралици и младата е толкова красива, колкото старата — викна Лайл Крейкхол, тъпоглав рицар, който често напомняше на Церсей за покойния й и неоплакан съпруг. Прииска й се да го зашлеви. Джилс Росби посегна да целуне ръката й, но успя само да се изкашля върху пръстите й. Лорд Редвин я целуна по едната буза, а Мейс Тирел — и по двете. Великият майстер Пицел й каза, че не е загубила син, а по-скоро е спечелила дъщеря. Поне й бяха спестени страстните прегръдки на лейди Танда. Никоя от жените на дома Стоукуорт не се появи и поне за това кралицата беше благодарна.

Един от последните беше Кеван Ланистър.

— Разбирам, че се каниш да ни напуснеш за друга сватба — каза му кралицата.

— Хардстоун е прочистил прекършените от замъка Дари — отвър на той. — Там ни чака младоженката на Лансел.

— Лейди съпругата ти ще дойде ли с теб за церемонията?

— Речните земи все още са много опасни. Изметът на Варго Хоут още върлува, а Берик Дондарион беси хора на Фрей. Вярно ли е, че Сандор Клегейн се е присъединил към него?

„Откъде знае това?“

— Според някои. Донесенията са объркани. — Птицата беше долетяла едва предната нощ от малка септа на остров, долепен до устието на Тризъбеца. Близкото градче на Солниците било жестоко опустошено от банда разбойници, а някои от оцелелите твърдяха, че с разбойниците бил и един побеснял дивак с шлем с глава на хрътка. И че бил убил десетина мъже и изнасилил дванайсетгодишно момиче.

— Лансел несъмнено ще гори от желание да премахне и Клегейн, и лорд Берик и да възстанови кралския мир в речните земи.

Сир Кеван за миг я погледна в очите.

— Моят син не е човекът, който ще се справи със Сандор Клегейн. „Виж, за това поне сме съгласни“.

— Баща му би могъл. Устните на чичо й се стегнаха.

— Ако службата ми на Скалата не е необходима…

„Службата ти беше необходима тук“. Церсей беше обявила братовчед си Дамион Ланистър за свой кастелан на Скалата, а друг братовчед, сир Давен Ланистър, за Пазител на Запада. „Безочието си има цена, чичо“.

— Донеси ни главата на Сандор и Негово величество ще ти е изключително благодарен. Джоф може и да го харесваше, но Томен винаги се е страхувал от него… и с основание, изглежда.

— Когато едно куче озлобее, вината е в господаря му — отвърна сир Кеван, обърна се и се отдалечи.

Джайм я придружи до Малката зала, където приготвяха пиршеството.

— Тебе обвинявам за всичко това — зашепна му тя, докато вървяха. — „Нека се оженят“, каза. Марджери трябваше да скърби за Джофри, а не да се жени за брат му. Трябваше да се е поболяла от скръб, като мен. И не вярвам, че е девствена. Ренли имаше кур, нали? Беше брат на Робърт, със сигурност имаше кур. Ако онази отвратителна стара вещица си въобразява, че ще позволя синът ми да…

— Съвсем скоро ще се отървеш от лейди Олена — прекъсна я кротко Джайм. — Утре се връща в Планински рай.

— Така казва тя. — Церсей не вярваше на нито едно обещание на Тирел.

— Тръгва си — настоя той. — Мейс взима половината сила на Тирел в Бурен край, а другата половина се връща на Предела със сир Гарлан, да утвърди правата му над Бистра вода. Още няколко дни и единствените рози, останали в Кралски чертог, ще са Марджери, дамите й и няколко гвардейци.

— И сир Лорас. Или си забравил за своя заклет брат?

— Сир Лорас е рицар на Кралската гвардия.

— Сир Лорас е толкова Тирел, че пикае розова вода. Изобщо не трябваше да му се дава белият плащ.

— Аз не бих го избрал, признавам. Никой не си направи труда да се посъветва с мен. Но мисля, че Лорас ще се справи добре. Сложи ли плаща, човек се променя.

— Теб това определено те промени, но не към по-добро.

— И аз те обичам, мила сестричке. — Отвори вратата и я поведе към масата и мястото й до краля. Марджери беше от другата страна на Томен, на почетното място. Щом влезе под ръка с малкия крал, тя спря показно, целуна Церсей по бузите и я прегърна.

— Ваше величество — най-безочливо заяви момичето, — чувствам се все едно, че вече имам втора майка. Моля се двете много да се сближим, обединени от любовта си към сладкия ви син.

— Аз обичах и другия си син.

— Джофри също е в молитвите ми — отвърна Марджери. — Обичах го с цялото си сърце, въпреки че така и нямах възможност да го опозная.