Планетата на Шекспир

— Не трябва да изпитвате никаква вина — обърна се към него Никодим. — Ако някой трябва да се чувства виновен, това съм аз, но аз нямам чувство за вина, защото разумът ми казва, че съм действал според възможностите си при съвременната технология. Но вие — вие не сте част от това. Вие не сте направили нищо, не сте участвали във взимането на никакво решение.

— Да. знам. Но дори и така не мога да избегна мисълта…

— Изяжте си супата — прекъсна го Никодим. — Печеното изстива.

Хортън глътна една лъжица от супата.

— Вкусна е — рече той.

— Разбира се. Казах ви, че мога да бъда майстор-готвач.

— Можеш да бъдеш — повтори Хортън. — Странен начин на изразяване. Или си готвач, или не си. Но казваш, че можеш да бъдеш. Така отговори и на въпроса, дали си инженер. Не че си такъв, а че можеш да бъдеш такъв. Струва ми се, приятелю, че можеш да бъдеш много неща. Преди малко намекна, че си също и добър техник по студения сън.

— Но начинът, по който се изразявам, е съвсем точен — възрази Никодим. — Точно така е. В момента съм готвач и мога да бъда инженер или математик, или астроном, или геолог…

— Не е необходимо ти да си геолог. Аз съм геологът на тази експедиция. Хелън бе биолог и химик.

— Някой ден — каза Никодим — може да има нужда от двама геолози.

— Това е смешно — рече Хортън. — Няма човек или робот, който да владее толкова много неща, колкото казваш, че си или можеш да владееш. Ще са необходими години обучение и докато учиш всяка нова специалност или дисциплина, ще губиш част от предишните си знания. Освен това ти си просто робот-помощник, който изобщо не е специализиран. Нека да погледнем нещата капацитетът на мозъка ти е малък и системата ти за реакции е сравнително нечувствителна. Кораба каза, че си бил избран именно заради простото ти устройство — защото твърде малко неща биха могли да ти се развалят.

— Всичко това наистина е вярно — съгласи се Никодим. — Аз съм това, което казвате. Машина за изпълнение на поръчки, за вдигане на предмети и за още малко неща. Капацитетът на мозъка ми е малък. Но когато имаш два мозъка или три…

Хортън изпусна лъжицата си на масата.

— Ти си луд! — извика той. — Никой няма два мозъка.

— Аз имам — отвърна спокойно Никодим. — Точно в момента имам два мозъка — стария стандартен глупав мозък на робот и мозъка на готвач, а ако искам, мога да добавя още един мозък, въпреки че не знам какъв вид мозък би допълнил този на готвач. Може би мозък на диетолог, макар в набора да няма такъв вид мозък.

Хортън се овладя с усилие.

— Нека да започнем отначало — рече той. — Нека да тръгнем от прости неща и да вървим бавно и ясно, така че глупавият ми човешки мозък да може да следи какво казваш.

— Това бяха онези петдесет години — обясни Никодим.

— Какви петдесет години, по дяволите?

— Онези петдесет години, които изминаха след замразяването ви. За петдесет години могат да се извършат доста успешни изследвания и разработки, ако много хора се захванат с това. Вие тренирахте със съвършен робот, нали — най-добрия образец на хуманоидна машина, който някога е бил създаден.

— Да, така беше — отговори Хортън. — Спомням си го, сякаш бе едва вчера…

— За вас — каза Никодим — ще е едва вчера. Хилядите години оттогава са нищо за вас.

— Беше един малък негодник — продължи Хортън. — Беше тиранин. Знаеше три пъти повече от нас и можеше поне десет пъти повече. Набиваше ни всичко това по своя любезен, мазен, противен начин. Беше толкова хитър, че никога не можехме да го укорим. Всички го мразехме кучия му син.

— Ето, виждате ли — рече тържествуващо Никодим. — Това не би могло да продължи. Такава ситуация е недопустима. Ако бе изпратен с вас, помислете си за всички спречквания, за сблъсъка на личностите. Ето защо аз съм с вас. Не можеха да използват такъв като него. Трябваше да ви дадат прост, кротък глупак като мен, робот от вида, на който сте свикнали да заповядвате и който няма да има нищо против да му заповядвате. Но прост, кротък глупак като мен нямаше да може да се справи със собствени сили в случаите, в които необходимостта понякога може да изисква това. Така че им хрумна идеята за допълнителни мозъци, които да могат да се включват в помощ на глупав мозък като моя.

— Искаш да кажеш, че разполагаш с цяла кутия допълнителни мозъци, които просто включваш!

— Не точно мозъци — поясни Никодим. — Те се наричат превъпли, макар да не съм сигурен защо. Веднъж някой ми каза, че терминът бил съкращение от превъплътява-не. Има ли такава дума?

— Не знам — отвърна Хортън.

— Добре, както и да е — рече Никодим. — Имам превъпли за готвач, за лекар, за биохимик мисля, че схващате идеята. Във всеки от тях е закодиран по един пълен университетски курс. Броих ги веднъж, но вече съм забравил. Предполагам, че бяха около две дузини.

— Така че наистина е възможно да си способен да поправиш този тунел на Хищника.

— Не бих разчитал на това — каза Никодим. — Не знам какво се съдържа в инженерния превъпъл. Има толкова много различни инженерства химическо, машинно, електро.

— Най-малкото ще имаш инженерно образование.