Планетата на Шекспир

Не бързаме, отвърна Кораба. Разполагаме с всичкото време.

Какво почувствахме тази вечер? Това част от него ли е? Част от неизвестното, към което отиваме?

Лека нощ, Картър Хортън, рече Кораба. Пак ще говорим. Мисли си за приятни неща и се опитай да заспиш.

Приятни неща, каза си той. Да, беше приятно там, където небето бе синьо с бели облаци, които плуват из него, с океан като от картина, който пълзеше нагоре-надолу по дългите му пръсти, разстлани върху плажа като от картина, с тялото на Хелън, по-бяло от пясъка. върху който лежаха. Имаше лагерни огньове и нощен вятър, промъкващ се през едва различаващите се дървета. Светеха свещи над снежнобяла покривка с бляскав порцелан и искрящо стъкло върху масата, а отзад долиташе музика и навсякъде цареше доволство.

Някъде навън в мрака Никодим се движеше тромаво, опитвайки се да бъде тих, и през отворената врата се дочу далечно остро стържене на нещо, което той опреде ли за себе си като насекоми. Ако изобщо тук имаше насекоми, рече си той.

Опита се да мисли за планетата, която лежеше отвъд вратата, но, изглежда, не можеше. Беше му твърде нова и странна, за да мисли за нея. Но откри, че може да извика във въображението си ужасяващата представа за тази огромна мълчалива дълбочина на космоса, която се простираше между това място и Земята, и видя с окото на съзнанието си дребната прашинка на Кораба да лети през страхотната необятност на нищото. Нищото се превърна в самота и с въздишка той се обърна и притисна здраво възглавницата към главата си.

9

Хищника се появи малко след развиделяване.

— Добре — рече той. — Готови сте. Ще вървим, без да бързаме. Не е толкова далеч. Проверих тунела, преди да тръгна. Не се е оправил от само себе си.

Той ги поведе по пътя, нагоре към острия връх на хълма, после надолу към долина, която лежеше толкова дълбоко между хълмовете и бе така потънала в гората, че тъмнината на нощта не се бе разнесла напълно. Дърветата бяха високи, с малко клони в първите десетина метра, и Картър забеляза, че макар и по обща структура да приличаха много на земните дървета, кората им сякаш бе покрита с люспи, а листата им биеха главно на черно и мораво, вместо на зелено. Под дърветата растителността бе доста разредена, като само тук-там се срещаха пръснати бодливи и крехки храсти. От време на време профучаваха дребни същества, които се носеха ниско над земята, покрита с купчини паднали клонки, но Картър нито веднъж не успя да ги разгледа добре.

На места на повърхността излизаха оголени скали от хълма и когато се спуснаха по друг хълм и прекосиха малък, но буен поток, на отсрещната страна щръкнаха ниски канари. Хищника ги преведе по пътека, която се промъкваше нагоре през цепнатина в каменната стена, и те с мъка се покатериха по стръмния склон. Картър забеляза, че скалите бяха пегматит. Нямаше следи от утаечни пластове.

Пролазиха през цепнатината и се озоваха на хълм, водещ към друг хребет, по-висок от предишните два, които бяха прекосили. На върха имаше едри овални камъни и ниска тераса от подаващи се скали, която се простираше по протежение на хребета. Хищника седна на един плосък камък и потупа мястото до себе си, като покани Хортън да седне също.

— Тук ще направим почивка и ще си поемем дъх — каза той. — Местността наоколо е скалиста.

— Колко остава още? — попита Картър.

Хищника махна със снопчето пипала, които му служеха за ръка.

— Още два хълма — отговори той — и почти сме стигнали. Между другото, свари ли ви снощи часът на бога?

— Часът на бога?

— Шекспир го нарече така. Нещо се пресяга и те докосва. Като че ли има някой там.

— Да — рече Хортън, — свари ни. Можеш ли да ни кажеш какво е това?

— Не знам отвърна Хищника — и не го харесвам. Гледа вътре в теб. Разтваря всичките ти вътрешности. Затова ви оставих така внезапно. Плаши ме. Превръща ме във вода. Но бях останал твърде дълго. Свари ме на път към дома.

— Искаш да кажеш, че си знаел, че идва?

— То идва всеки ден. Или почти всеки ден. Има периоди, но не много дълги, когато изобщо не идва. Придвижва се часово през денонощието. Сега идва по вечерно време. Всеки път идва съвсем малко по-късно. Премества се през деня и нощта. Постоянно променя часа си, но промяната е доста малка.

— И е идвало през цялото време, докато си бил тук?

— През цялото време рече Хищника. — Не оставя човек на мира.

— Значи нямаш представа какво е това?

— Шекспир каза, че е нещо от космоса. Каза, че действа като нещо далече в космоса. Идва, когато тази точка от планетата, на която стоим, гледа към някаква отдалечена точка в космоса.

Никодим обикаляше скалната тераса, като от време на време се навеждаше да вземе паднало парче скала. После се приближи гордо към двамата, като държеше няколко камъчета в ръката си.

— Изумруди — обяви той. — Оголени от времето и лежащи на земята. Има и други в основната скала.