Планетата на Шекспир

— Опитвате се да унижите себе си и човешката раса — рече Никодим. — Но това е само реакцията на шока от всичко, което току-що научихте. Ако започнем отначало, идеята бе да се качат на борда познания и техника, а единственият начин да се направи това бе чрез човешки индивиди, които притежаваха знанията и познаваха техниката. По времето, когато корабите отлетяха обаче, бяха намерени други средства за предаване на техническите познания — с помощта на превъплите, които можеха да превърнат дори такива прости роботи като мен в многостранни специалисти. Но дори така на нас щеше да ни липсва все пак един фактор тази странна черта, човечността, биологичната обусловеност на човека, каквато още нямаме и която никой специалист по роботика не е успял досега да вгради в нас. Споменахте за вашия робот-треньор и за ненавистта ви към него. Ето какво се получава, когато се премине определена точка при подобрението на роботите. Постигат се добри възможности, но човечността, която трябва да ги балансира, липсва и роботът, вместо да стане повече подобен на човека, става арогантен и непоносим. Може би винаги ще е така. Човечността може да е свойство, което да не може да се достигне по изкуствен път. Предполагам, че е възможно една експедиция до звездите да се проведе успешно само с роботи и техните кутии с превъпли на борда, но няма да е истинска човешка експедиция, а това бе основната цел на тази и другите експедиции да търсят планети, където хората от Земята могат да живеят. Роботите сигурно биха могли да извършват наблюдения и да вземат решения и в девет случая от десет наблюденията биха били точни и решенията съвсем правилни. Но в останалия десети случай едното или и двете неща можеха да са погрешни, защото щяха да разглеждат проблема с очите на роботи и да взимат решения с мозъците на роботи, на които им липсва това качество от първостепенно значение — човечността.

— Думите ти са утешителни — каза Хортън. — Дано само да си прав.

— Повярвайте ми, сър, прав съм.

Хортън, вече е време да си лягаш, обади се Кораба. Хищника ще дойде да се срещнете сутринта и трябва да поспиш малко.

8

Но сънят не дойде лесно.

Като лежеше по гръб и гледаше нагоре в чернотата, неизвестността и самотата го заляха, неизвестността и самотата, които досега бяха задържани.

Едва вчера, му бе казал Никодим. Беше едва вчера, когато потънахте в студения сън, защото всички векове, които са дошли и са си отишли оттогава, значат по-малко от нищо за вас.

Беше едва вчера, помисли си той с известна изненада и горчивина. А сега бе сам, да си спомня и да тъгува. Да тъгува тук, в мрака на една отдалечена от Земята планета, на която бе пристигнал, доколкото това се отнасяше за самия него, за не повече от миг, за да разбере, че родната му планета и хората от вчера са потънали в дълбините на времето.

Хелън е мъртва, каза си той. Мъртва и погребана под стоманения блясък на чужди звезди върху неизвестна планета около некартографирано слънце, където ледниците от замръзнал кислород надигаха туловищата си към черния космос и девствените скали не бяха засегнати от ерозия през трупащите се хилядолетия след хилядолетия, планета, неизменчива като смъртта.

Бяха трима — Хелън, Мери и Том. Само той липсваше — липсваше, защото се бе намирал в камера номер едно, защото един глупав, елементарен, тъпоумен робот не можеше да измисли друга система, освен да изпълнява задачите по реда на номерата.

Корабе, прошепна той в съзнанието си:

Спи

, рече Кораба.

Върви по дяволите, отвърна Хортън. Не можеш да ме приспиш. Не можеш да ми заповядваш какво да правя. Спи, нареждаш. Изпишкай се, казваш. Забрави всичко, казваш.

Не те караме да забравиш, възрази Кораба. Паметта е ценно нещо и докато тъгуваш, придържай се здраво към паметта. Когато тъжиш, знай, че и ние тъжим с теб. Защото и ние също си спомняме Земята.

Но ти няма да се върнеш на нея. Смяташ да продължиш. След тази планета смяташ пак да продължиш. Какво очакваш да намериш? Какво търсиш?

Няма как да знаем. Не очакваме нищо.

И аз ли ще вървя с теб?

Разбира се, отговори Кораба. Ние сме екип и ти си част от него.

А планетата? Ще имаме ли време да я разгледаме?