Планетата на Шекспир

— Ще имам нужда от нещо повече от морална подкрепа — обади се роботът. — Ще имам нужда от голяма доза късмет, а и известна божествена намеса никак не би попречила. Вървете и разгледайте вашия град.

11

И най-силното въображение не би го определило като град. Имаше не повече от две дузини постройки, при това всичките доста малки. Бяха продълговати каменни здания и приличаха на бараки. Селището се намираше на около километър и половина от постройката, към чиято фасада бе прикрепен черепът на Шекспир, и бе разположено върху леко възвишение над застояло езеро. Гъст храсталак и отделни дървета бяха израсли между сградите. На няколко места дърветата в близост до стени или ъгли на постройки бяха откъртили или отместили част от зидарията. Докато повечето от зданията бяха погълнати от буйната растителност, тук-там минаваха пътеки.

— Шекспир прокара пътеките — обясни Хищника. — Той изследва мястото и пренесе някои неща у дома. Не много, само от време на време. Нещо, което му харесваше. Да не безпокоим мъртвите, казваше той.

— Мъртвите ли? — запита Хортън.

— Е, добре, може би звучи твърде драматично, като ги наричам така. Заминалите си тогава, тези, които са си отишли. Макар и това да не звучи както трябва. Как могат да бъдат обезпокоени тези, които са си заминали?

— Всички постройки изглеждат еднакви — рече Хортън. — Приличат ми на бараки.

— Бараки е дума, която не знам.

— Постройка, в която могат да се подслонят множество хора.

— Подслонят? Да живеят?

— Точно така. Някога тук са живели много хора. Вероятно е било търговско селище. Бараки и складове.

— Но тук няма с кого да се търгува.

— Добре, тогава трапери, ловци, миньори. Видяхме изумрудите, които Никодим намери. Това място трябва да е пълно с находища на скъпоценни камъни. Или да гъмжи от животни с ценни кожи…

— Няма животни с ценни кожи — заяви уверено Хищника. — Има само месни животни. Някои дребни месоядни. Нищо, от което трябва да се страхуваме.

Въпреки белотата на камъка, от който бяха изградени, постройките имаха мизерен вид, сякаш не бяха нещо повече от колиби. Беше очевидно, че по времето, когато са били издигнати, само е била разчистена една поляна. Виждаше се, че макар и в някогашната поляна да бяха се промъкнали дървета, гъстата гора все още не бе настъпила. Независимо от занемареността си обаче зданията вдъхваха чувство за солидност.

— Строили са така, че да е трайно — каза Хортън. — Това е било някакво постоянно селище или е било предвидено да бъде постоянно. Учудващо е, че сградата, която ти и Шекспир сте използвали, е била разположена надалеч от останалите. Предполагам, че може да е била постройка за пазач, който да наблюдава тунела. Изследвали ли сте тези здания?

— Не и аз — отговори Хищника. — Те ме отвращават. В тях има нещо противно. Несигурно. Да се влезе в някое от тях е като да се влезе в капан, който бих очаквал, че ще се затвори върху ми, така че да не мога да изляза. Шекспир се ровеше в тях и ме изнервяше. Донесе няколко малки предмета, които му харесваха. Но както ти казах, не е разбъркал много. Споменаваше, че трябва да бъдат оставени за други от неговия вид, които разбират от такива неща.

— Археолози.

— Това е думата, която търсех. Не ми идваше на езика. Шекспир каза, че е лошо да се обърква работата на археолозите. Те научават много неща, от които той не научава нищо.

— Но ти каза…

— Само няколко малки предмета. Лесни за вземане. Малки, според него за носене и може би със стойност. Той каза, че не трябва да се плюе на късмета.

— Какво мислеше Шекспир, че може да е това място?

— Минаваха му мисли за различни неща. Най-вече се чудеше над една сериозна мисъл, дали това не е място за престъпници.

— Искаш да кажеш каторжническа колония.

— Доколкото си спомням, не е използвал думата, която изрекохте. Но идеята му бе, че е място, където да се държат тези, които не ги искат никъде другаде. Предполагаше, че тунелът може би никога не е бил предназначен да работи по друг начин, освен в една посока. Никога в две, винаги в една. Така че тези, които са изпратени тук, никога да не могат да се върнат.

— Има някакъв смисъл — каза Хортън. — Въпреки че не е задължително да е така. Ако тунелът е бил изоставен в далечното минало, щял е да бъде без поддръжка дълго време и постепенно би се повредил. Това, което казваш, че не знаеш къде отиваш, когато влизаш в тунела, и че двама души, които влизат в него, биха се появили на различни места, също изглежда погрешно. Системата за случайно транспортиране не е практична. При тези условия широкото използване на тунела би изглеждало неправдоподобно. Нещото, което не мога да разбера, е защо хора като теб и Шекспир са минали през тунелите.