Планетата на Шекспир

Той ги подаде на Хортън. Картър ги огледа внимателно, като ги държеше върху дланта си и ги опипваше с показалеца на другата си ръка.

Като се наведе напред, Хищника им хвърли бегъл поглед.

— Красиви камъчета — каза той.

— О, не — отвърна Хортън. — Те са повече от красиви камъчета. Това са изумруди. — Той погледна към Никодим и попита: — Откъде разбра?

— Нося си превъпъла на геолог-любител отговори роботът. Сложих си инженерния превъпъл и имаше място за още един, така че взех този на геолог-любител…

— Превъпъл на геолог-любител! Какво, по дяволите, правиш с превъпъл на геолог-любител?

— На всеки от нас обясни кротко Никодим — бе разрешено да включи по един превъпъл от хобито си. За свое лично удоволствие. Имаше превъпли по филателия и по шахмат, и много други, но аз си помислих, че превъпълът на геолог-любител…

Хортън побутна изумрудите.

— Казваш, че има и други?

— Бих предположил — рече Никодим, — че тук имаме цяло богатство. Изумрудена мина.

— Какво искаш да кажеш с богатство? — измърмори Хищника.

— Той е прав — отвърна Хортън. — Целият този хълм може да е изумрудена мина.

— Тези красиви камъчета имат ли стойност?

— За моя народ стойността им е доста висока.

— Никога не съм чувал подобно нещо — каза Хищника. — На мен ми звучи налудничаво. Той махна с презрение към изумрудите. — Само красиви камъчета, които радват окото. Но за какво могат да служат?

Изправи се бавно.

— Продължаваме — рече той.

— Добре, да вървим — отвърна Хортън и подаде изумрудите на Никодим.

— Би трябвало да поразгледаме наоколо…

— По-късно — отсече Хортън. — Те няма да избягат.

— Необходимо е проучване, така че Земята…

— Земята вече няма значение за никого от нас — каза Хортън. — Ти и Кораба ми го обяснихте така. Каквото и да се случи, каквото и да намерим, Кораба няма да се върне.

— Не разбирам разговора ви — рече Хищника.

— Прости ни — обърна се Хортън към него. — Това беше малка семейна шега, която не заслужава внимание.

Продължиха да слизат, пресякоха нова долина, после заизкачваха друг хълм. Този път не спираха да си почиват. Слънцето се издигна високо и разпръсна част от горския мрак. Денят стана по-топъл.

Хищника пристъпваше с големи бавни крачки, които явно не го затрудняваха, Хортън пъхтеше подире му, а Никодим вървеше най-отзад. Като го наблюдаваше, Хортън се опита да си представи що за създание би могъл да бъде Хищника. Беше мърляч, разбира се — в това нямаше съмнение, — но порочен, кръвожаден мърляч, който можеше да е опасен. Изглеждаше доста приятелски настроен със своето непрекъснато бърборене за стария си приятел Шекспир, обаче възможно бе и да дебне. Досега държанието му говореше единствено за прямота и добро настроение. Изключено бе привързаността му към човека Шекспир да не е била истинска, макар и приказките му, че е изял Шекспир, все още да звучаха обезпокоително. Това, че не знаеше стойността на изумрудите, беше озадачаващо. Изглеждаше невъзможно някоя култура да не разбира стойността на скъпоценните камъни, освен ако тази култура не възприемаше идеята за украсяването.

От последния хълм, на който се бяха изкачили, тримата се спуснаха не в долина, а в котловина във формата на дълбока паница, оградена от възвишения. Хищника спря така внезапно, че Хортън, който вървеше отзад, се блъсна в него.

— Там е — рече Хищника, като посочи. — Оттук не се вижда. Ние сме почти над него.

Хортън погледна в указаната посока. Не забелязваше друго, освен гората.

— Бялото нещо ли? — попита Никодим.

— Това е — отвърна радостно Хищника. — Това е, самата белота. Аз го поддържам чист и бял, като изскубвам дребните растения, опитващи се да пораснат отгоре му, и като измивам праха. Шекспир го наричаше древногръцки. Можеш ли, сър или робот, да ми кажеш какво е древногръцки? Питам Шекспир, но той само се смее и клати глава и казва, че е много дълга история. Понякога мисля, че той сам не знае. Само използва дума, която е чул.

— Древногръцки произлиза от древен човешки народ, наречен гърци — обясни Хортън. — Преди много векове те са били велики творци. Сграда, която е построена, както те някога са го правели, се нарича древногръцка. Това е твърде общо понятие. Има много неща, които характеризират древногръцката архитектура.

— Прост строеж — продължи Хищника. — Стена и покрив, и врата. Това е всичко. Все пак е добро място за живеене. Не пропуска вятър и дъжд. Още ли не го виждаш? Хортън поклати глава.

— Скоро ще го видиш — рече Хищника. — Ще пристигнем след малко.

Продължиха да слизат по склона и когато стигнаха подножието му. Хищника отново спря.

— Тази посока е към дома — каза той, като посочи една пътека. — Тази посока, една-две крачки, е към извор. Искате ли добра вода за пиене?

— Аз бих искал — отвърна Хортън. — Преходът беше изнурителен. Не особено дълъг, но целият ту нагоре, ту надолу.

Изворът бликаше от склона, пълнейки ограден от скали басейн, от който водата изтичаше, за да образува малък ручей.

— Мини пред мен — покани го Хищника. — Ти си мой гост. Шекспир каза, че гостите трябва винаги да са първи. Аз бях гост на Шекспир. Той бе дошъл тук преди мен.