Поглед в мрака

Уктебри Саркадът беше умен, достатъчно умен да планира свалянето на един император, но Седа се надяваше, че като повечето умни мъже и той е склонен да подценява интелигентността на другите. Плъзна поглед по съюзниците си в стаята. Сред тях беше генерал Бруган, разбира се, солиден, надежден и в много голяма степен верен на каузата й, особено след като брат й постави Максин начело на Рекеф. Подозрителната кончина на генерал Рейнер приличаше на предизвестие за неговата собствена и това го правеше мека глина в ръцете на Седа. А и тя го харесваше освен това — и в лице, и в тяло Бруган беше мъж, достоен за възхищение, още по-интригуваща беше самобитната нишка на почтеност в основата на характера му. Седа знаеше какви въжделения храни Бруган по отношение на нея и с нищо не беше попарила надеждите му. Тепърва щеше да се възползва от тях.

Беше привлякла на своя страна и трима от императорските съветници — на първо място стария Гегевей, който виждаше в нейно лице жертва, нуждаеща се от майчински грижи; другите двама бяха от по-старите осородни съветници, разтревожени, че мястото им до трона скоро ще бъде заето от по-млади мъже, които императорът чувстваше по-близки до сърцето си. Само преди две години подобен заговор за държавна измяна би бил немислим, но след разцеплението в Рекеф хората се страхуваха не само за постовете и репутацията си. Смъртта на генерал Рейнер беше уплашила немалко влиятелни столичани.

И двамата дворцови кастелани вече бяха на нейна страна — на тях никой не им обръщаше особено внимание, защото ги смятаха за долно качество хора, чиито способности и амбиции не стигат по-далеч от управлението на прислугата. Единият беше скакалецороден роб, другият — осородна жена. Като цивилни поданици на Империята, те не се ползваха с привилегиите на военната класа и изглежда единствено Седа си даваше сметка с каква реална власт разполагат и какво може да бъде постигнато с тяхна помощ. Освен с изброените дотук, Седа разполагаше и с няколко армейски офицери — един полковник и двама майори от столичния гарнизон, както и неколцина от провинциите. Те бяха от малобройния контингент недоволни, които Бруган беше държал под око и които при други обстоятелства би отстранил своевременно като назидание за другите амбициозни офицери в армията. Вместо това им беше направил оферта от нейно име.

Седа местеше поглед от лице на лице и виждаше там своята крехка империя, готова да се противопостави на всемогъщия й брат… и на онова чудовище Уктебри.

Дари ги с топла усмивка и се зае да им разясни какво следва да направят за нея.

— Имаш нов посетител — чу се гласът на Улт. Тисамон отвори очи, отърси се от мрачните сънища и обхвана с поглед тясното и тъмно пространство на своята клетка.

— Не, благодаря.

— Какво да кажа? Ти си популярен човек. — Улт се ухили невесело. — Досега не бях имал затворник, когото толкоз хора напират да видят.

Тисамон сви рамене.

— Да вървят на майната си.

— Недей така де. Заради теб ще изгубя цяло състояние.

Преди две вечери богомолкородният се беше дуелирал на една малка частна арена и мълвата беше плъзнала като горски пожар. Само през последния ден Улт беше водил в подземието десетина и повече посетители, които държаха да го видят, почти всичките жени от благородни семейства. Такава била традицията, обясни Улт. Повечето мъже били надалеч с армията и жените им скучаели горките. Малко вълнение им идвало добре, а и гладиаторите нямали нищо против да пофлиртуват с изискани дами.

— За разлика от теб — смъмри го Улт. — Добри парици можем да изкараме от тях, ако им дадеш да те пипнат.

— А да им резна шийките става ли? — попита горчиво Тисамон.

— Може, ако искаш да те препекат до смърт в килийката ти — отвърна невъзмутимо Улт. — Не е като да не се е случвало. То това си е част от тръпката.

Тисамон се надигна и седна с гръб към решетките, обвил с ръце коленете си.

— Защо изобщо идват тук, Улт? Какво толкова търсят?

— Смърт, богомолкородни. Богаташите обичат смъртта, знаеш.

— В Капитас може и да я обичат.

— Работата е там, че богатите и влиятелните си живеят живота тук, на сигурно място. Е, някои отиват в армията, а там опасности колкото щеш, но има много други с чинове и ордени, дето не стават от бюрото и маршируват на хартия. Да не говорим за офицерските съпруги, те имат много пари и свободно време, но няма какво да правят с тях… И ето те теб, екзотичен чуждоземец, необуздан и опасен, че и окото хващаш на всичкото отгоре, непобедим на арената… няма начин да не пощуреят по теб, ясно?

— Отврат.

Улт се засмя.

— Много са ти високи стандартите като за прост гладиатор, богомолке. Виж ги другите, дето ти правят компания в подземието — мислиш ли, че не биха дали мило и драго да са на твое място? Ако щеш, приеми го като оценка за уменията ти, а колкото повече посетители имаш…

Осородният не довърши, но Тисамон и сам се досети за останалото: „толкова по-голям става шансът да постигнеш онова, в което си се прицелил“.

— И кой иска да ме види сега? Самата царица?