Поглед в мрака

— Досега винаги сме успявали да останем над водата, стари щипалнико — отбеляза Грилис, но в хлътналите му очи се мерна сянка на неувереност. — Или мислиш, че е време да сменим терена?

— Това място го разработвам от много време. Не ми се ще да го видя как запада и се руши. — Хокиак напълни лулата си с една ръка — умение, родено от дълга практика, — после я запали и вдъхна жадно дима. — Ти само имай грижата момчетата да са нащрек, в случай че нещо се обърка. Искам да разкарат труповете и да ги хвърлят в реката, преди някой да е мигнал.

— Лесна работа.

Хокиак бутна врата и обходи с поглед малкото помещение, където се събираше подбраната му клиентела. Повечето ги познаваше отдавна. Двете мейниски мравкородни бяха платени телохранителки, приличаха си като близначки и бяха също толкова близки, а в момента чакаха поредния си клиент. Младата минаска в кьошето въртеше заложна търговия с редки предмети и плащаше на Хокиак процент от приходите си срещу разрешението да ползва част от имота му за търговската си дейност. Шумната игра на карти между мухородния ножехвъргач и тримата местни биячи беше прикритие за телохранителите на Хокиак, които чакаха да им даде знак. Полуродният срещу вратата, белязан с минаски и осородни черти, сигурно беше новият контрабандист в града, който, според мълвата, хвърлял мрежи с надеждата да привлече клиенти. Хокиак щеше да говори с него по-късно. Първо да се оправи с другото.

Въпросните посетители, двама на брой, седяха на една ъглова маса. Момичето позна веднага — може да беше стар, но лица помнеше безпогрешно. Каква ли роля играеше сега младата жена, същата, която Хокиак познаваше като племенницата на Стенуолд Трудан?

Че стана да посрещне куцукащия към масата престарял скорпионороден. Талрик остана да седи като увито в плащ привидение, закачулено и витаещо нейде далеч.

— Хокиак — поздрави го тя. — Благодаря ти, че се съгласи да се видим.

Той я изгледа, присвил пожълтелите си очи.

— Равнинци рядко се мяркат тъдява — каза и стрелна с поглед Талрик.

— Помниш ли ме? — попита го Че. — Аз съм Челядинка Трудан, племенницата на Стенуолд. — Говореше тихо, така че гласът й да потъва сред говора на другите клиенти. Мухороден младеж спря пред масата им с три плитки купички бира. Хокиак му кимна разсеяно, после се сгъна с демонстративно пъшкане, скърцане на стави и прочие, на един от свободните столове.

— Помня те аз — отвърна скорпионородният. — Кажи ми обаче що дири момичето на оня изкуфял писар в кантората на стария Хокиак? Щото времето не е добро да се ходи по гости. Съобщение ли ми носиш? Или подаръче някое за стареца?

— Аз… имам малко пари — каза Че и моментално прехапа устни. — Извинявай, не исках да… Стенуолд не знае, че съм тук, Хокиак. Мисли, че съм в Тарн, града на молците. Аз обаче чух какво става в Мина и…

— И си скочила в някое летало да навестиш стария Хокиак. — Той се зае да припали лулата си. — Сетила си се за мен, браво.

— Виж, Хокиак, само теб от познатите си в Мина можех да намеря бързо и лесно — отвърна Че. — Имам нужда от помощта ти.

— То май сички имат нужда от това. — Настани се удобно в стола си. — Само не си въобразявай, че понеже познавам чичо ти, ей тъй ще ти отпусна кредит зарад черните ти очи, моме.

— Знам, че си помагал на съпротивата… — започна Че.

— Никога на никого не съм помагал. Продавах им, както продавам на всички. Парите на червенофлагците не са по-различни от парите на другите ми клиенти. — Очевидно чакаше нещо, което Че още не беше споменала.

„За пари ли иска да говорим?“ — запита се тя. Въпреки това продължи да настоява на своето:

— Хокиак, трябва да… искам да се свържа с тях и се надявам ти да ми помогнеш.

Той се усмихна и бледата му кожа се набръчка покрай закърнелите му бивни.

— Виж ти работа — каза бавно. — Защо ли си знаех, че това ще поискаш, а?

— Нямам много, но мога да ти платя…

Той отново вдигна ръка да я спре.

— Помня те аз, моме.

— Добре, значи…

— Теб те хванаха осите, а после бандата на Стенуолд дойде да те измъкне.

— Мен и Салма, да.

— Чух, че те разпитвали.

Че погледна неволно към Талрик. И как иначе — именно той беше човекът, опнал я на масата за разпити, нищо че в крайна сметка така и не я подложи на изтезания.

— Ами… в известен смисъл.

Хокиак въздъхна дълбоко.

— И сега искаш да те свържа със съпротивата.

Че чу как Талрик се размърдва на стола си, сякаш нещо го е изправило на нокти. Миг по-късно сама усети промяната в помещението. Шумните картоиграчи внезапно се бяха умълчали. Чу се стържене на столове по пода и тя погледна отново към осородния.

— Сигурно са хванали някого да лъже на карти — продума едва-едва в опит да разбере какво става.