Поглед в мрака

— О, ако наистина мислеше така, нямаше да си тук, сир Вечерница. Двамата с теб се познаваме; пътищата ни не се пресичат за пръв път. Но ако всички вие не виждате, че сега имаме насреща си враг, по-голям от всинца ни, взети заедно, значи няма смисъл да си губя времето с вас.

Част от водните кончета изпръхтяха презрително при последните й думи, а Скобран взе, че скочи ядосано и големите му юмруци разклатиха масата. Наложи се Таки да им кресне да си затварят устите и да си отворят ушите, за да чуят какво има да им каже.

— Добре, значи искате да ви засрамя с фактите? Така да бъде — заяви тя. — Да започнем с теб, сир Вечерница, и с корсарите от Езгнано. Вие още сте свободни и живи, сир. Защо?

— Щото съм по-добър пилот от всички тук, ето защо — изръмжа Вечерницата.

— И никога не спиш? Не ти се налага да приземиш от време на време леталото си, така ли? Не, свободен си, защото Езгнано е много голямо, а хората, които те преследват, нямат необходимите ресурси да те сгащят. Мислиш ли, че осородните страдат от недостиг на хора и летящи машини? Атакувай техен кораб или летало и те ще претърсят всяко островче в Езгнано, докато не те изтикат и от последното ти скривалище. А установят ли се веднъж, всички кораби и летала ще носят техните цветове! Ти го знаеш и точно затова си тук.

Вечерницата я изгледа злобно, но накрая все пак кимна бавно.

— А вие от Принцеп Изгнана — продължи Таки, — трябва да сте слепи, за да не виждате, че дните ви на суверенитет са преброени. Какво, според вас, ще направят осородните, когато открият, че на южната им порта има град на водни кончета? Равнинката Челядинка Трудан ми разказа за Дванайсетгодишната война — война между осородните и вашата раса.

— С тях сме се разделили преди векове — махна с ръка Древане Сае. — Със северняците. Те не са от нашия народ.

— Осородните изобщо няма да ви питат

 — настоя Таки. — За тях вие ще сте врагове също като водните кончета от севера. Всъщност те гледат на всички ни като на врагове. Ами Часме, какво ще стане с него? Ти ми кажи, Кръвопиецо.

Кръвопиеца килна глава настрани.

— Или ще ни превземат, или ще ни избият до крак.

— И какво предлагаш? — попита намръщено Древане Сае.

— Да прогоним осородните от Соларно — отвърна веднага Ниамед и се изправи.

— Лесно е да се каже. Но ако е толкова лесно да се направи, значи те не са заплаха! — ядоса се Вечерницата. — А ако наистина са такива, каквито ти ги описваш, да ги прогоним би било, като да отблъснем приливна вълна. Невъзможно.

— Чуйте ме! — извика отново Таки. — Стигнах далеч на запад, по-далеч от всички вас, повярвайте ми. Оттатък Порта Мавралис, в земи, за които повечето от вас дори не са чували, но които също се бият с осородните. Върнах се заедно с един паякороден лорд, който на свой ред търси начин да се пребори с тях. Може да не ви се вярва, но неколкостотин наемници от Паешките земи само чакат да им дам знак. Проблемът е, че никой от вас, нито един, няма представа какъв е светът отвъд Езгнано. Не разбирате, че целият свят, целият проклет свят е въвлечен в тази война.

Таки изведнъж се даде сметка, че за пръв път всички наистина са запазили тишина.

— За тяхната империя превземането на Соларно е дребна работа — продължи тихо тя. — Представете си капризно дете, което посяга да вземе нещо лъскаво само защото му е попаднало пред погледа. Северно и западно оттук има многохилядни имперски армии, тръгнали да завоюват други земи. Целта на осородните е да завладеят целия свят, град по град. За тях войната е начин на живот. Сега обаче са изправени пред враг по-голям и по-силен от предишните, затова все по-голяма част от войниците, машините и ресурсите им биват пренасочвани натам, към онази по-голяма борба. Ако кротува в оковите си, Соларно ще остане роб на Империята завинаги, а и цяло Езгнано заедно с него, но ако въстане сега

, ако ние се притечем на помощ сега, имаме шанс да прогоним поробителите, защото вниманието и мечовете им са съсредоточени другаде. Пропуснем ли този едничък шанс, Езгнано ще се превърне в имперска провинция, градовете ще паднат един след друг, а всички ние ще останем извън учебниците по история.

— Не обещавам нищо — каза Древане Сае, а после предложи: — Да чуем какво точно искаш от нас.

— Искам всяко летало, което можете да отделите — заяви Таки. — В Соларно вече се готви бунт, има и войска от Паешките земи, която е готова да тръгне в поход. Но ми трябват ортоптери, хелиоптери, фиксове, каквото можете да дадете — всички вие. От градовете до свободните корсари на Езгнано, имам нужда от вас. Имам нужда от всички вас.

Даде си сметка, че се изправила в целия си миниатюрен ръст, а те я слушат внимателно, сякаш молбата й е нещо съвсем разумно и наложително. Даде си сметка за това и отговорността я изплаши до смърт.