Поглед в мрака

В Соларно валеше — ситен топъл дъждец, който идваше от езерото и задръстваше улиците с мъгла. Залязващото слънце рисуваше дъги над водата. Свечеряваше се и Неро бързаше. Осородните бяха наложили вечерен час, който щеше да продължи и през следващата десетница. Затягаха винтовете на своята власт и постоянно усилваха натиска над града, сякаш да пробват каква па̀ра ще излезе.

„Ще им покажем ние една па̀ра.“ Само че Неро не беше боец по природа и целият план все повече му намирисваше на хазартна игра с големи залози и още по-голям риск.

Мина бързешката покрай имперски патрул, с надеждата, че ще видят в него поредния мухороден в град пълен с мухородни, по-зле облечен от повечето и с нищо незабележим. Хлътна в една тясна уличка, а после се издигна право нагоре покрай стената и влетя в отворен прозорец на втория етаж.

Джемейн и Уен, бойците от съпротивата, вече бяха там. Уен го изгледа с полупритворени очи от мястото си в ъгъла. Джемейн крачеше из стаята.

— Къде са другите? — попита Неро. — Какво е станало?

— Повечето са долу — обясни лаконично Уен, а после добави: — Нищо не е станало.

— Нищо ли? — възкликна Джемейн. — За тебе може да е нищо, но днес осородните са арестували трима от хората ми. Явно са ни надушили…

— Арестували са ги, защото са ги сварили да агитират срещу господството им. Какво друго може да очаква човек? — отвърна ядосано Уен.

— Какво ще стане, когато ги разпитат? Ще стигнат ли до вас? — попита притеснено Неро.

— Не мисля. Знаят само за една явка, която вече закрихме — каза Джемейн и сигурно щеше да продължи, но по каменното стълбище проехтяха стъпки. Неро се премести по-близо до прозореца, за всеки случай, но бързо се отпусна, когато в стаята влезе Таки. Тя стрелна с поглед двамата бойци от съпротивата, после погледна към Неро.

— Още не си дал фира, както гледам.

Той я удостои с усмивка и получи същото в замяна.

— Ако искаш да прекратя опитите си за освобождаване на родния ти град, само кажи.

Заедно с Таки в стаята беше влязла и една паякородна, в чието лице Неро позна Одиса, агентката на Теорнис. До нея стоеше полуроден с тежка снага, някой от свободните пилоти на Езгнано навярно, реши Неро.

— Всички ли сме тук? — попита Таки.

— Не съвсем — каза Неро. — Очаквах да дойде някой от червените.

— Те са се снишили яко, проклетниците. Мазнят се на осите — отбеляза с отвращение Джемейн.

— Без тях няма да се справим — изтъкна Неро. — Трябват ни повече хора.

— Ако всичко тръгне добре, ще ни подкрепят — каза Уен. — Просто не искат да се ангажират отсега.

— Това ни поставя в доста несигурно положение — възрази Неро и погледна към Таки за подкрепа.

— Ще пратя съобщение на домина Джениса, пък дано се вслуша. Мисля, че сатенените ще се надигнат — каза тя.

— Ако не го направят, всички ще увиснем — настоя Неро.

Таки кимна, после сви рамене. Прав беше, но какво можеха да направят?

— След четири дни осородните ще дамгосат града — обясни Уен. — И ще го направят както си му е редът, с официална церемония пред очите на всички. Пробват границите на търпението ни. Ако церемонията по встъпване в длъжност на губернатора мине без проблеми, ще знаят, че са ни прекършили.

— Значи ще ударим след церемонията? — попита Неро и взе да мести поглед по лицата им в проточилото се мълчание. — Какво, сега ли?

— Ти не си соларниец — каза Таки.

Той я погледна ядосано.

— Но си рискувам кожата за Соларно, ако не си забелязала.

— Не това имам предвид.

— Соларнийската гордост — вметна едрият полуроден. — Това има предвид. Осите си знаят работата. Мине ли веднъж церемонията, никой няма да застане под флага ти.

— Значи… — Неро вдигна вежди. — Казвате, че осородните ще очакват проблеми по време на церемонията и вие ще се погрижите да не останат разочаровани?

Точно това казваха. Неро срещна погледа на Одиса и видя, че не е единственият, който смята тази идея за крайно ексцентрична.

— Там ще има войници, почти целият гарнизон и… — започна той.

— Именно — прекъсна го Уен. — Което означава, че ако го направим както трябва, ще им видим сметката с един удар.

— Ако — подчерта Неро. — Ако. Ще ни трябва нещо наистина специално, за да извъртим такъв номер.

— Осигурила съм пилоти и машини — заяви Таки. — Имаме войска и наемници от Паешките земи, които са готови да стъпят на пристанището. Имаме и съпротивителното движение вътре в града.

— Което може евентуално да ни подкрепи — изтъкна Неро.

— Можем да удряме по осите от тук до края на света — подчерта Таки с нескрито раздразнение, — но това само ще ги накара да затегнат хватката си. Колкото повече време им дадем, толкова по-дълбоко ще се окопаят. Вашите Равнини се сражават с тях, вярно, но докога ще продължи съпротивата им? Ако искаме да освободим Соларно, трябва да строшим оковите сега, преди осородните да са добавили нови.

Всички бяха на един акъл, очевидно. Неро стисна зъби.

— Щом така искате да си изиграете козовете — промърмори намусено той. — Ще ни трябва сигнал… — добави и вдигна ръка преди да са го засипали с откачените си идеи. — Аз ще имам грижата за сигнала. Оставете го на мен.

— И какъв ще е? — попита Уен.