Поглед в мрака

Принц Фелипе Шах заплака и Стенуолд се стресна не на шега. Не беше чел писмото на Салма, но не се сещаше какво толкова може да е написал бившият му студент, че да предизвика такава силна реакция. Въпреки това принцът плачеше мълчаливо, сълзи се стичаха по лицето му и попиваха в дрехата. Невъзможно беше да се разчете емоцията, даде си сметка Стенуолд, видна беше единствено силата й. Водните кончета наоколо кимаха мълчаливо в знак на одобрение. Какво одобряваха обаче и защо, оставаше пълна загадка за Стенуолд и това само по себе си беше на път да докара и него до сълзи.

Приближи се слуга с бяла кърпа. Фелипе Шах избърса очите си. Седеше с писмото в едната ръка и кърпата в другата — стискаше я толкова силно, че юмрукът му трепереше. Всичко друго в него, маниерите, стойката, изражението, бяха спокойни като безоблачно небе, сякаш принцът беше изтикал силните емоции в кърпата така естествено, както някой друг би свалил шапката си.

— Майстор Стенуолд Трудан — започна принц Фелипе. — Вашият посланик ни уведоми, че желаете аудиенция.

С периферното си зрение Стенуолд зърна седналия недалеч Грамо. Старецът се изпъчи доволно при думите на принца.

— Бих ви посрещнал с гостоприемството, което дължа на всички, дошли с мир в моя двор — продължи бавно Фелипе. — Ала на вас дължа повече, защото ми донесохте прощалното писмо на моя род-облигат, когото не ще видя повече.

Макар десетки въпроси да напираха на устата му, Стенуолд съумя да запази мълчание. Ала нещо в погледа или изражението явно го беше издало.

— По вашите земи едва ли имате този обичай — каза принцът. — Тук ние не държим децата си близо до нас, майстор Стенуолд Трудан. Тъкмо напротив, даваме ги за отглеждане в чужди къщи, за да опознаят света през собствените си очи и чрез собствените си грешки. Така те се учат да съдят, да работят или да се взират във водите. Принц-минор Салме Диен дойде при мен като малък, за да се учи на управление. Той не ми е син, но ми беше като син, докато собствените ми деца бяха далеч…

— Вие ли… — поде несмело Стенуолд, без да знае позволено ли е да говори, преди да са му дали официално думата. Принцът кимна и той продължи: — Вие ли го пратихте в Равнините, майстор… ваше височество?

Фелипе наклони глава.

— Отиде по мой избор, да.

— С появата си принцът определено обогати колегиумското общество — заяви Стенуолд и осъзна, че в желанието си да бъде любезен, е прекрачил границата на учтивостта и е нагазил в ласкателството. — Мога ли да ви попитам защо го направихте? Преди Салма да дойде в Колегиум, контактите между нашите народи бяха силно ограничени, ако не броим нашия посланик, разбира се.

Последва кратка пауза, а принцът хвърли поглед не към друг, а към Инаспе Райм.

— Сещам се за две причини — каза накрая Фелипе. — Но кой да отсъди коя е вярната? След войната с Империята сметнах, че е добре да научим нещо повече за съседите си. Освен това имаше предсказания, които сочеха, че Федерацията ще извлече полза от разширяването на контактите си.

— Втората причина не бих могъл да коментирам — смотолеви Стенуолд. — Колкото до първата, ние вече сме във война с Империята.

— Знаем това — кимна Фелипе Шах.

— Ако победи Равнините, Империята ще обърне поглед на север. — Стенуолд изкриви устни в лека усмивка, осъзнал как точно са прозвучали думите му. — Не съм ясновидец, но това мога да го предскажа, струва ми се.

Фелипе остави влажната от сълзите му кърпа на земята и сложи ръце на коленете си. От реакцията на придворните Стенуолд заключи, че този жест има своето значение — все едно в Колегиум човек е станал, за да вземе думата.

— Този въпрос го обсъждахме дълго преди вие да дойдете — заяви принцът. — Федерацията пострада тежко от настъплението на Империята. Толкова много наши сънародници загинаха, толкова други бяха поробени, че дори мисълта за това е непоносима. А сега вие, новият род-облигат на Салме Диен, ни молите да се включим в общата кауза.

Стенуолд примигна, стреснат от новото си назначение, но въпреки това съумя да кимне утвърдително.

— Така е — потвърди той.

— Сражавахме се с Империята — продължи принцът, толкова тихо, че Стенуолд едва го чуваше. — Съпротивлявахме се и платихме за съпротивата с много кръв. Бойните им машини минаха по път, настлан с костите на нашия народ. Сред нас има и такива, които се питат имало ли е смисъл, какво сме спечелили срещу цялата тази храброст и страст. Какво сме постигнали с цената на толкова млада кръв.

Стенуолд отвори уста да отговори, както би го направил в колегиумското Събрание, но характерът на тишината, която последва, му подсказа, че мнението му не е желано. Принцът дълго се взира в земята и през цялото време никой от придворните му не помръдна. „Есенни листа — спомни си Стенуолд. — Зелени и червени, черни и златни.“

— Не е моя работа да отсъдя — каза накрая Фелипе Шах. — Аз съм само принц, а принцове — много. Единствен монархът може да ви даде нашия отговор.