Поглед в мрака

— Нямам никаква идея какво става — призна Стенуолд и с това извика широка усмивка върху лицето на Инаспе.

— Във всяка епоха има хора, чиито дела, за добро или зло, отекват в целия свят, и за една скромна гадателка като мен е възможност, едновременно велика и ужасна, да се изправи срещу такъв човек. Ти, по своя воля, си станал върха на писеца, който пише историята, и като погледна в твоето бъдеще, аз се надявам да зърна и пътя на целия свят. Угоди ми, Стенуолд Трудан. Угоди ми и Фелипе Шах ще те удостои с усмивка. — Тя разчисти земята между тях и Стенуолд видя, че именно там цветовете са срещат — истински калейдоскоп в миниатюра. Стаята се беше превърнала в голяма леща, която фокусираше цветните оттенъци в центъра си. Занаятчията в него възнегодува. Светлината във Федерацията май не се държеше като светлината в Колегиум.

— Аз всъщност не вярвам, че хората могат да предсказват бъдещето — призна той.

— Хората предсказват бъдещето всеки ден, Стенуолд Трудан — отвърна тя, вперила съсредоточен поглед в дъгата, родена от едва доловимото движение на стъклените панели върху дървената конструкция. — Пуснеш ли камък, лесно ще предскажеш падането му. Ако знаеш, че един човек е непочтен, лесно ще предскажеш вероятността да те измами. Ако знаеш, че една армия е по-добре подготвена и по-умело предвождана, лесно ще предскажеш победата й в сражението.

Стенуолд не успя да сдържи усмивката си.

— Това е друго. Говориш за предварителна информация, която ти помага да прецениш най-вероятния изход от едно събитие.

— Същото е, Стенуолд Трудан, предсказване на бъдещето — каза тя. — Различен е само източникът на информация. Всичко, което се случва, си има причина, а причината на свой ред си има причина. Това е верига от събития, проточила се в далечното минало и изкована от необходимост, склонност, горчиви спомени и чувство за дълг. Нищо не се случва без причина. Предсказването на бъдеще няма нищо общо с предопределението, Стенуолд Трудан. Достатъчно е да се знае, че всяко нещо най-вероятно ще доведе до друго нещо. Именно затова аз не казах на Фелипе Шах, че Стенуолд Трудан от Колегиум ще дойде при него да моли за аудиенция; вместо това му казах, че ще пристигнат пратеници от юга, които ще говорят за война; че ще дойдат по въздуха и понеже не разбират от въздух, ще попаднат в буря.

— Догадки, които следват фактите — възрази Стенуолд.

— Догадки, предхождащи фактите — подчерта Инаспе. — Когато човек знае как да общува с по-абстрактните източници на информация, догадките му стават забележително точни.

Тръпки полазиха по гръбнака на Стенуолд.

— Познавам и други хора, които вярват в това. Самият аз съм виждал неща, които не мога да обясня. И въпреки това не мога да го приема.

— Аз пък съм чувала за хора като теб, които живеят в свят, където бъдещето тъне в непрогледен мрак. За нас обаче вярата в предсказанията е втора природа. За нас вие изглеждате слепи… но същевременно създавате такива неща, такива чудеса от метал… гениални творения. Ние сме точно толкова слепи за вашите умения, колкото сте вие за нашите. — Тъгата в тона й Стенуолд си обясни със спомените от Дванайсетгодишната война.

Инаспе бръкна в една торба, загреба нещо в шепа и го метна върху цветния калейдоскоп пред себе си. Сламки, видя Стенуолд, суха трева, която лекият бриз отвя почти цялата. Само няколко сламки останаха — случайна подредба от светли стръкове, изпъстрени в различни нюанси от цветната светлина. Самият той не съзираше нищо значимо, никакъв рисунък или модел в подредбата им. Ала когато вдигна поглед към Инаспе, сърцето му се сви от лоши предчувствия. Лицето й беше белязано от скръб така убедена, все едно мухороден куриер й е връчил писмено известие за беда. А после тя срещна погледа му и Стенуолд разбра, че ако можеше, гадателката би върнала думите си назад, всяка една, която беше изрекла за предсказанията.

— Говори — подкани той. — Макар да не вярвам, говори.

— Може би постъпваш мъдро, като не вярваш на пророчества — каза предпазливо тя, — защото твоето бъдеще е сянка на общото бъдеще.

Притиснат между неверие и изначален страх, Стенуолд събра сили да продължи:

— Какво видя?

— Не ме питай.

Инстинктите му нашепваха да я послуша и да потисне любопитството си, но накрая природата му надделя, природата на прагматичния бръмбаророден, който не вярва на щуротии, и той настоя:

— Говори.

Инаспе въздъхна.

— Стенуолд Трудан, обречен си на тежка загуба, лично за теб и за твоите близки. Историята те държи в челюстите си и къса парчета от теб.

Той вдигна рамене.

— Това е ясно и без предсказания.

Тя вдигна очи да прецени реакцията му, сякаш случайната подредба на сламките бе нарисувала толкова недвусмислена картина, че дори той би трябвало да я види.

— Есенни листа, Стенуолд Трудан, това е бъдещето, което виждам. Още не е твърде късно да избягаш от зимната гибел, но листата вече падат.

Инаспе прокара ръце над сламките, а над Стенуолд повя студен вятър, от който кожата му настръхна. Той чу жената да си говори под нос: