Читаем Покварено сърце полностью

— Засега имаме само бульон от следи. — Ърни говореше за боклуците на живота, които смяташе за съкровища, почти жизнерадостно. — Кравешки косъм: не забравяй, че ти споменах, че хората са държали кравите си в мазето. Също така косъм от сърна, което е необичайно. Намерих също така вълна, памук и други естествени влакна, полен и късчета от хлебарки и щурци. Плюс калиев нитрат. С други думи, селитра в добавка към сяра, въглерод и малки количества желязо, мед и олово, които като че ли са проникнали във всичко — каза той и аз разбрах защо е в балистичната лаборатория.

Селитрата, сярата и въглеродът са основните компоненти на барута. Особено на черния барут.

— Най-странни са малките глобули метал, които в някакъв момент са се стопили — каза Ърни. — Това обикновено намирам по кожата, особено около изгаряния и екзекуции с ток.

— Да не би да са нагар от куршуми? — Мислех си за гранулите, които бях видяла и които приличаха на черна кристална захар.

— Разтопеният метал е мед и според мен няма връзка с нагара от куршуми. Както вече казах, свързвам го с рани от изгаряния с ток, при които настъпва смърт. Слагам те на високоговорител — каза Ърни. — Да чуем мнението на истинска откачалка на тема оръжия.

— Сигурни ли сте, че не е нагар от куршум, запален и незапален барут, какъвто обикновено виждаме при изстрели? — повторих въпроса си. — С други думи, може ли нагарът да е от нещо съвременно? Има ли някаква откачена причина във вана ми да има нагар от куршум? И може би затова да се появява в лабораторните изследвания?

— Бих казал, че не. И бих го казал категорично. — Вече не говореше Ърни. — Никой няма по-чисти превозни средства за изследване на местопрестъпления от нас и ако въпросният черен прах бе горял, щеше да е много нестабилен. Най-вероятно тогава нямаше да го намерим.

Дълбокият глас с акцент от Средния запад беше на Джим, шефа на балистичната лаборатория.

— Обгорелият черен барут е изключително корозивен — обясни той. — Особено когато избухва от влага, като например от кондензацията, която се образува, когато дулото се охлажда. Става химична реакция, при която се образува сярна киселина, и ако не го знаеш и не си чистиш пистолета, който стреля с черен барут, дулото става опасно. Говоря за часове. Това тук не е горял барут. И със сигурност не е нагар от изстрел.

Черният барут може да остане годен неограничено време, ако е защитен в добра оръжейна или запечатан от ръжда в старо оръжие, и Джим и Ърни смятаха, че си имаме работа с това. Негорял барут, който е оцелял стотици години. Замислих се за историите, които бях чувала, за старинни оръжия, заредени с муниции, за които хората смятали, че са негодни, докато пушката случайно не гръмнела.

— Колко гюлета за оръдия си виждала да подпират вратите или да висят от портите, особено по времето, когато живееше във Вирджиния? — попита Джим.

— Ако ми даваха по долар за всяко… — отвърнах.

— Повечето хора нямат представа, че снаряд от Американската революция или от Гражданската война може все още да избухне, затова си декорират къщите с бомби.

— Може ли черният барут да е съвременен? — попитах отново, защото беше изключително важно. — Има ли дори най-малка възможност? Как можем да сме сигурни, че някой не го използва за направата на взривно устройство?

— Черният барут не е детска игра — каза Джим. — Използването му за направата на бомба би било непрактично и опасно.

— Както при всичко, зависи за кого говорим.

— Чуй ме, аз пръв бих казал, че не бива да подценяваме никоя потенциална катастрофа. По-добре да сме сигурни, отколкото да съжаляваме. И да. Човек може да си направи барут. Като дете си правех, по цял ден бърках нещо в гаража. Истинско чудо е, че доживях да гласувам и да пия алкохол.

— Личността, от която най-много се притеснявам точно сега, сама си прави оръжията и може да презарежда мунициите си ръчно — казах. — При това положение ще има следи от барут, олово, желязо и мед в работното й пространство и вероятно и на друго място. Затова питам дали сме абсолютно сигурни, че черният барут е старинен, а не е от място, където някой може да прави оръжие за масово унищожение.

— Лично аз смятам, че е остатък от миналото, от същата епоха, от която са и другите находки. — Това го каза Ърни.

И аз се зарових в паметта си.

44.

Не можех да си спомня да съм виждала черен барут в някои от работилниците, които Луси бе притежавала или в които бе работила. Не можех да си спомня да съм виждала и съвременния му заместител пиродекс. Племенницата ми винаги бе предпочитала най-новите технологии и се интересуваше от електроника и машини, откакто можеше да ходи. Не беше от хората, които биха били привлечени от стрелба с кремъчна пушка или с нещо, което се пълни през дулото. Никога не бе изпитвала особен интерес към старинните неща. По-скоро би прочела книга за физика, отколкото за история. Не колекционираше антики. Не бе особено сантиментална към миналото.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Исчезновение Стефани Мейлер
Исчезновение Стефани Мейлер

«Исчезновение Стефани Мейлер» — новый роман автора бестселлеров «Правда о деле Гарри Квеберта» и «Книга Балтиморов». Знаменитый молодой швейцарец Жоэль Диккер, лауреат Гран-при Французской академии, Гонкуровской премии лицеистов и Премии женевских писателей, и на этот раз оказался первым в списке лучших. По версии L'Express-RTL /Tite Live его роман с захватывающей детективной интригой занял первое место по читательскому спросу среди всех книг на французском языке, вышедших в 2018 году.В фешенебельном курортном городке Лонг-Айленда бесследно исчезает журналистка, обнаружившая неизвестные подробности жестокого убийства четырех человек, совершенного двадцать лет назад. Двое обаятельных полицейских из уголовного отдела и отчаянная молодая женщина, помощник шефа полиции, пускаются на поиски. Их расследование напоминает безумный квест. У Жоэля Диккера уже шесть миллионов читателей по всему миру. Выход романа «Исчезновение Стефани Мейлер» совпал с выходом телесериала по книге «Правда о деле Гарри Квеберта», снятого Жан-Жаком Анно, создателем фильма «Имя розы».

Жоэль Диккер

Детективы / Триллер / Зарубежные детективы