Покварено сърце

Луси си правеше сама мунициите и беше така, откакто бе започнала да стреля с нейните свръхмодерни оръжия. Винаги съм я учила, че безопасността е най-важна, и бих била много недоволна, ако тя работеше с черен барут. Той е леснозапалим. Крайно непредсказуем е и съм работила по достатъчно случаи с катастрофални експлозии, когато някой решава да си направи мръсна бомба и се озовава в моргата в найлонов чувал. Помня изненадата си в зората на кариерата ми, когато осъзнах, че първият въпрос в такива разследвания е кои са бомбаджиите сред жертвите.

Не винаги беше ясно от самото начало, че изкормените тела с откъснати ръце и глави, които преглеждах, са просто остатъци от зли намерения, които буквално са се взривили в лицата на престъпниците. От време на време лошите причиняват злини и на себе си. Не бих казала, че това е божествена справедливост. Но все пак май е.

— Колко гранули намери? — попитах Ърни, докато се чудех дали Кари знае какво сме открили. Или въпросните доказателства бяха оставени от нея нарочно? Защото беше възможно. Можеше да е станало точно така. Тогава дали се надяваше, че ще си направим изводи и ще предприемем действия? Не исках да действам по плана й. Не исках да й играя по свирката, но го правех дори когато си казвах да се въздържам. Не биваше да започвам, но го бях направила и синхронът не беше мой. Не аз го бях измислила. Не бях поканена. Бях примамена и въвлечена. Но на този етап това нямаше значение.

„I fatti contano piú delle parole.“ Още нещо, което казваше баща ми.

— Пет — отговори на въпроса ми Ърни. — Две в топчето боклук. Три в оперението, в боядисаната човешка коса, залепена за стрелата. Между другото, Джим трябва да тръгва за изслушване. Каза да му се обадим, ако имаме нужда от нещо друго.

Делата струват повече от думите. Демонстрирах го дори докато седях тук. Ако не исках да играя тази игра, трябваше да се върна преди часове на работното си място. Но аз не бях такава и Кари го знаеше.

— Току-що ти пратих няколко снимки — каза Ърни.

— Изчакай. — Влязох през вградения в таблото лаптоп и отворих снимките.

Бяха стократно увеличение на гранулите черен барут, които приличаха на парчета въглища, черни и с неправилна форма. При увеличение петстотин пъти изглеждаха като метеорити, достатъчно големи, че на тях да кацне ракета, нащърбени, едно с едно не си приличаше. Бяха примесени и с други остатъци, които приличаха на дебели кабели, въжета и кристали в ярки цветове. Боклукът е просто боклук, когато не го гледаме отблизо. При увеличение се превръща в съсипан свят от разрушени сгради и обиталища и разпадащи се остатъци от минали животи, сред които и на бактерии, буболечки и човешки същества.

— Е, със сигурност не прилича на бездимен барут, няма нищо общо с никой от произвежданите взривове, които съм виждала. — Запазих снимките в папка. — Онези гранули са с еднакви размери и форми, каквито не съществуват в природата. Не приличат на това, което ми показа току-що. Но трябва да попитам пак, Ърни. Стар или нов? Ами ако някой произвежда черен барут? Дали ще изглежда по същия начин както преди векове?

— Би могла да го произвежда — каза той, докато гледах как входната врата на къщата на Гилбърт се отваря. — Със сигурност може да си го забърква сама. Джим казва, че много хора, които си падат по тези неща, си го правят сами в днешно време: много е рисковано, но не е толкова трудно. Само селитра, сяра и въглерод, една-две капки вода — и готово!

Аманда Гилбърт излезе на верандата първа и през мен като земетресение премина чувство на обреченост.

— Когато изсъхне, го натрошаваш и го прекарваш през сито или каквото там имаш в кухнята, например гевгир за спагети. — Ърни продължаваше смъртоносния готварски урок, докато моите мисли не спираха да се блъскат в Кари Гретхен.

Колко жестоко и лукаво би било да прибегнеш към нискотехнологична буратна бомба с опасни добавки като сачми и пирони. Предпочитах да ме застрелят. Както и повечето хора. Кари без съмнение би се забавлявала от мисълта за такава мъчителна смърт. Или пък целта й беше да осакатява и измъчва, да тероризира, да къса парче по парче, крайник по крайник, скалп по скалп.

Гледах Аманда Гилбърт, Бентън и Марино, които говореха на предната веранда скрити от дъжда, докато Ърни ми разказваше за микроскопичните фрагменти, които смяташе за важни. Реши, че било възможно черният барут да е бил съхраняван в дъбови бурета. Можел да е от Войната за независимост или от Гражданската война. Освен ако не бил домашно направен. Черният барут, който намерил, не можел да е съвременен. Бе доста сигурен в това, но аз не бързах със заключенията. Ако в този ден се стараех за нещо, то бе да съм много внимателна с предположенията.

— Мисля си за външна постройка, за мазе. — Той отново искаше да знае дали сме претърсили навсякъде. — Важно е, че не намерих нищо от съвремието. Например нищо синтетично като полиестер или найлонови влакна.