Покварено сърце

— Проверихме мазето. — Гледах през страничния прозорец Аманда Гилбърт, която спореше с Марино на предната веранда. — Празно е. Не е заключено или запечатано. Достъпно е през дървена врата откъм двора.

— Може да е място, което преди е било оръжейна, а по-късно да е превърнато в нещо друго — предположи Ърни. — Просто го имай предвид, когато оглеждаш.

Аманда Гилбърт, Бентън и Марино слязоха по стъпалата и под кроткия дъжд. Казах на Ърни, че трябва да затварям.

От кадилака излезе шофьор. Големите му уши стърчаха изпод униформената шапка.

Видях го как отвори задната врата за Аманда Гилбърт и не се изненадах на неувереното му шофиране, на спирането и тръгването преди малко. Марино и Бентън се качиха при мен и Марино както обикновено седна отпред. Не каза нищо. Тръгнах след кадилака, като спазвах дистанция.

— Какво стана? — Карах бавно по наводнените плочи.

— Ужасно е ядосана. — Марино потупа джобовете си, както правеше, когато си търсеше цигарите. — Вероятно ще съди всички ни.

— Ето какво мога и ще ви кажа — обади се Бентън зад мен, докато минавахме покрай други старинни палати, в които живееха богатите съседи връзкари на Шанел Гилбърт.

Но преди да продължи, аз го прекъснах:

— Аманда даде ли някакво обяснение защо смята, че Луси има нещо общо с убийството на Шанел?

— Може би затова ФБР нахлуха в имота на Луси. — Марино се бе обърнал в седалката си, за да ме гледа, докато говорехме, и както винаги трябваше да му кажа да си закопчае колана. — С други думи, Ерин Лория е змията. Но това, което не мога да разбера, е как е могла да знае нещо толкова рано. Вие, идиоти, бяхте вдигнали хеликоптера си преди дори ние да разберем за убийството. — Това последното го каза на Бентън.

— Прав си. Не знаехме за убийството, но имахме представа за връзката — отговори Бентън.

— Каква връзка? — Спрях джипа на Братъл стрийт.

— Имаме записи от летищни камери за пътуването на Луси до Бермудите. Знаехме кога е кацнала там и кога се е върнала в Бостън. Знаехме, че Шанел Гилбърт е била в частния самолет с нея.

— Чакай малко. — Погледнах го в огледалото за обратно виждане и очите му срещнаха моите. — Луси е докарала Шанел от Бермудите?

— Да.

— И си напълно сигурен?

— Шанел Гилбърт е в декларацията й, Кей — каза той. — И когато са се качили в самолета на „Логан“, агентите са проверили паспортите, както можеш да очакваш. Няма съмнение кой е бил в самолета на Луси.

— Точно обратното. Според мен има много въпросителни кой е бил. — Съсредоточих се върху шофирането, внимавах да избягвам дълбоките локви и падналите клони.

Опитвах се да не се поддавам на това, което изпитвах. Достатъчно зле беше, че Луси може да се е срещнала с Шанел на Бермудите. Но ако Луси я бе докарала в Бостън, това вероятно правеше племенницата ми заподозряна за убийството й. Това би обяснило част от случилото се днес. Но не вярвах, че обяснява всичко.

— Напълно сигурни ли сме, че Шанел е била в самолета? — попитах пак. — А не някой, който се е преструвал на нея? Или може би трябва да се зачудя дали някой не се е правил на Шанел Гилбърт. Кой по дяволите е убит, ако не е тя?

— Сигурни сме в самоличността й — каза Бентън, което не бе никакъв отговор. Той може да беше сигурен в нейната самоличност, но това не означаваше, че казва истината.

— Тя за вас ли работеше? — попитах направо. — Служител на ФБР под прикритие?

— Не за нас. Но с нас.

— Оставам с впечатлението, че след като се е уволнила от флота, не се е занимавала само с фотография — отвърнах кисело и нападателно. — Но е напълно възможно да е страдала от посттравматично разстройство. Мога да си представя, че работата за някоя разузнавателна служба като ЦРУ може да е много стресираща. Кога с Луси са били в самолета?

— Кацнали са на „Логан“ онзи ден, в сряда — каза Бентън.

— Предполагам, че сте проверили кетъринга освен декларацията — отвърнах.

— Защо питаш?

— Знаете ли каква храна е поръчала Луси за гостенката?

— Кафяв ориз със скариди. — Очите му бяха впити в моите в огледалото. — Както обичайните неща, които Луси обикновено има в самолета. Ядки, свежи зеленчуци, хумус, тофу. Постоянното й меню.

— Някой е ял студена китайска храна? Не че и аз не съм го правил хиляди пъти направо от кутията — каза Марино. Забавих, защото водата плисна под шасито на джипа. — Но не и в частен самолет. Луси няма голяма кухня и отказва да има стюардеса на борда. Но китайско ми се струва странен избор за кетъринг.

— Стомашното съдържимо на Шанел е скариди, ориз и зеленчуци, но времето не отговаря — казах. — Храната бе в много начален стадий на смилане. Със сигурност не я е изяла по време на краткия полет от Бермудите до Бостън. Но се чудя дали не я е занесла у дома за по-късно. Ако не е идвала в къщата от месеци, както твърди майка й, тогава в хладилника не би трябвало да има нищо за ядене.

— Точно това видяхме, докато оглеждахме кухнята — съгласи се Марино.

— С изключение на пресните сокове. Можем просто да приемем, че са нейни, но подозирам, че не са — отвърнах. — В колко часа е кацнал самолетът на Луси?