Покварено сърце

— Малко след един следобед — каза Бентън. — И си права. Шанел не е яла в самолета. Пилотите си спомнят, че е носела част от поръчаната храна със себе си. Трябвало да й намерят торбичка.

— Говорил си с пилотите. — Хванах се за това, което току-що бе казал, и той млъкна, сякаш за да прецени коя информация не би искал да сподели. Накрая каза:

— Да.

— Любопитна съм какво те е подтикнало да го направиш, Бентън. Какво си се надявал да откриеш? Разпита ли ги за Шанел Гилбърт? Или въпросите ти бяха за Луси и това, което митничарите може да са търсили в самолета й?

— Не бяха митничари. Бяха от Агенцията за борба с наркотиците.

— Разбирам. Е, историята става все по-жалка и обидна. Нека позная. Хората от Агенцията за борба с наркотиците са се появили там, защото са имали съмнения, че Луси е намерила начин да се сдобие с медицинска марихуана за умиращата сестра на Джанет?

— Изглежда, че Луси я е взела от Шанел Гилбърт.

— Тогава как се е озовала в старата дървена кутия в гардероба? — попита Марино. — Кой, по дяволите, я е сложил там, щом Шанел не е идвала от миналата пролет?

— Миналата пролет Луси и Джанет разбраха, че ще имат нужда от нещо, което да помогне на Натали. Това, което сте намерили, може да е в дървената кутия оттогава — каза Бентън. — Друго нищо не знам.

— И това е обяснението откъде Джанет, Луси и Шанел се познават? — попитах. — Заради Натали и медицинската марихуана?

— Не — отвърна Бентън. — Медицинската марихуана е случайност. Тя няма нищо общо със запознанството им, но после се оказва нещо, което ги свързва. Отново заради Натали.

Започвах да се чудя дали Джанет не е запознала Луси с шпионин. Запитах се защо Джанет би познавала такъв човек.

— Майка й трябва да я е взимала от Калифорния — каза Марино.

— Мисля, че Шанел е била напълно способна да си намери каквото й е трябвало — каза Бентън. — Но за да ти отговоря, Кей — погледна ме в огледалото, — Луси е прекарвала „стоката“ до Вирджиния. Смята се, че тя я е доставяла на Натали в месеците преди да умре.

— Може би федералните трябва да отделят време и ресурси на истинските престъпления? — отвърнах му. — Колко по-различен би бил тогава светът.

— За щастие не са намерили контрабанда или оръжие, когато са претърсвали самолета на Луси — каза Бентън.

— Какво значи това, по дяволите?! — възкликна Марино. — Вашите задници от ФБР просто се опитват да й заложат капан, като се докопат до каквото и да е? Защото така изглежда.

Бентън нямаше отговор на това. Поне не такъв, който да е готов да даде. Но бе споменал това, в което се съмнявахме от самото начало. Не бях изненадана, но беше брутално да го чуя да го потвърждава така направо. ФБР смяташе, че Кари Гретхен е диаболична хитра измислица на Луси, която тя е сътворила, след като бе напуснала държавната си работа. Натиск. Манипулации. Сътресения в личния живот, който и без това бе сложен. И Луси ставаше нестабилна. А тя от малка си беше нестабилна.

„И нека си го признаем, тя е социопатка, Кей.“

45.

— Не аз мисля така — добави Бентън, сякаш това щеше да ме накара да се чувствам по-добре. — Всички мислят така.

Под „всички“ имаше предвид същите хора както винаги. Неговите хора. Федералните. Забелязах, че Марино до мен е изправил радиостанцията върху бедрото си. Беше се заинтригувал от нещо и усилваше звука.

— Това е толкова нередно, че с думи не мога да го изразя, и ти го знаеш, Бентън. — Продължавах да го поглеждам в огледалото.

— Не е като да не съм съгласен.

След това му напомних за автомата „Хеклер & Кох“, ранен модел с дървен приклад. Спомнях си, че веднъж се бе озовал в къщата ми в Ричмънд.

— Ти го държеше в куфарче и предполагах, че куфарчето е заключено в оръжейния сейф. В някакъв момент трябва да си го дал на Луси — обясних му каквото си спомнях смътно.

— Защо ще давам на дете нещо, което трябва да държа в оръжейния сейф?

— Луси не беше дете — отговорих, но отвътре не спираше да ме яде, че хронологията бе объркана.

— Ако говориш за MP5K, то Луси трябва да е била на десет. Най-много на дванайсет, когато го представиха в моя отдел — каза Бентън и аз се замислих кога се бе появил със страховитото куфарче, което каза, че било от джаджите на Джеймс Бонд. — Веднъж беше случайно с мен, когато дойдох в къщата ти. Показах ти го, защото беше новост.

— Някога докладвал ли си, че е изчезнал от моята къща, след като го заключи в оръжейния сейф?

— Никога не съм го заключвал в твоя оръжеен сейф и никога не е бил и в моя, Кей.

— Но в някакъв момент е бил у теб.

— Лично у мен? — Лицето му, отразено в огледалото, беше непроницаемо. — Да.

— Защото накрая е бил свързан с убийството на Беназир Бхуто — казах му, но се разсейвах от радиостанцията на Марино. Една полицайка се намираше в района на реката и искаше подкрепление и детектив.

— И ти вярваш на това? — Бентън изглеждаше развеселен. Сякаш бях казала нещо смешно.