Покварено сърце

Полицай Парк Хайд, екип 237, изобщо не се бе свързвал с диспечера. Не се беше обаждал по телефона и радиостанцията, нито бе информирал някой по друг известен ни начин, че е тръгнал към кулата за управление на язовира на река Чарлз, където минаваха лодките, които влизаха в Бостънското пристанище. Изоставената кариера беше зловещо и изолирано място и в най-хубавото време и само можех да си представя реакцията на полицая, който бе открил маркираната кола на Хайд, скрита сред планините от пясък. Отключена. Акумулаторът — изтощен. Хайд не бил вътре. Но багажникът заяждал. Никой не можел да го отвори.

— Не разбирам защо тя не може да влезе — каза Бентън на Марино.

— Тя? — попитах.

— Полицай Дърн — каза Марино. — Тя е от детската педагогическа стая, което е една от причините тя да отговори. Вероятно е решила, че ще се справи с малките копеленца, карали червения джип, който още се опитваме да открием.

— Да, последен модел скъп червен джип, който може да се окаже липсващата кола от къщата на Гилбърт — отвърнах. — Рейндж ровърът, който се предполага, че е бил регистриран на името на Шанел Гилбърт — добавих. — Предполагам, че Кари е откраднала самоличността й.

— Би приела всяка самоличност, стига да послужи на целта й — каза Бентън. — Какво става при язовира?

— Обаждането, според което за един от заподозрените се твърди, че има оръжие? — попита Марино. — Е, после се получи друго обаждане, че в старата кариера за чакъл се чували изстрели.

— Така се твърди — припомни ни Бентън. — Не сме сигурни кой е подал тези сигнали на 911.

— Полицайката отишла там, слязла от колата си и започнала да търси някакви следи от червения джип и гаменчетата. И се натъкнала на патрулката на Хайд. Вероятно няма как да я видиш, ако не си пеша. Познавам района, никой не се доближава до огромните планини от пясък и чакъл, които стоят там цяла вечност. Винаги сме се шегували, че там човек може да потъне като в плаващи пясъци. Сигурен съм, че колата нарочно е била изоставена там от някой, който не е искал да я намерим поне известно време. Няма начин Хайд сам да е решил да отиде там.

— Не разбирам защо полицай Дърн не може да отвори багажника — каза Бентън. — Освен ако не е блокиран по някакъв начин.

— Тя казва, че е залепен — отвърна Марино и аз се сетих за сребърната кутия във формата на риба, която бе отворил с ацетон. — Значи може да има още една камера вътре, нали така, докторке? — Мускулите на челюстта му бяха стегнати. — Или някаква друга награда от томболата, като например убито ченге.

— Мисля, че можем да се досетим какво се очаква да предположим, че има вътре в багажника — каза Бентън, сякаш не биваше да е толкова сигурен.

— Честит Четвърти юли. — Марино взе телефона си, за да се обади. — Кари иска да превърне този ден в проклета заря. Мамка му.

Слушах го как се свързва с полицай Дърн и й нарежда да не докосва багажника и да се отстрани от колата. Досещах се, че тя се спори с него. В момента всеки читав полицай имаше само една грижа и това бе безопасността на Хайд. Ако той беше в багажника, трябваше да го извадят веднага. Ами ако още беше жив?

— Да чуваш някакви движения? — попита Марино полицай Дърн, докато открехваше прозореца си и палеше цигара. — Има ли някакъв знак, че той може да е вътре? Добре. Ще сме при теб до три минути. — След това затвори и каза на Бентън и мен: — Как може да е в багажника и да не рита и блъска, за да излезе? Тя ми каза, че не чува нищо. Най-добре да повикаш веднага там Харолд и Ръсти, в случай че подозрението ни се окаже истина.

— Какво ще кажеш ти да им се обадиш? — отговорих. — И като се чуеш с тях, кажи им да вземат електрическа бормашина и бороскоп от балистичната лаборатория. Предполагам, че сапьорите имат всичко необходимо, но за всеки случай.

— Не можеш да насочиш проклето водно оръдие срещу багажника, освен ако не искаш да убиеш този, който може да е вътре. — Марино бе ужасно напрегнат.

— Затова правиш дупчица и поглеждаш вътре — казах му, докато потеглях към реката. — И нямам предвид буквално теб, Марино. — Ако има следи от черен барут някъде, не бих приближила електрическа бормашина, освен ако не го правят сапьорите.

— Колко време имаме? — отвърна той.

— Отговорът е — никакво за губене, ако има и най-малък шанс Хайд да е вътре жив.

— Знаем със сигурност, че багажникът е залепен по някаква причина — каза Бентън. — И то не добра. Ако вътре няма труп, тогава трябва да се притесняваме за друга грозна изненада като бомба.

— Защо тогава ще залепва багажника? — попита Марино. — Защо не остави някой нещастен полицай да отвори капака и — бум! Край на историята.

— Ако багажникът не може да се отвори лесно, се събират повече хора. Колкото повече хора, толкова повече косвени жертви — отвърна Бентън. — Така може да се убият дванайсет вместо един.

— Или до този извод би трябвало да стигнем — реших аз.

46.