Покварено сърце

Наближавахме старите складове, контейнерите, неработещите конвейери и телфери. Висока ограда с основа от чакъл и пясък се издигаше над ръждясалите релси и шосетата 1–93 и U.S.1. Отвъд беше окаченият на стоманени въжета мост Заким и очертанията на Бостън на фона на небето, върховете на небостъргачите и сградите се разтваряха в мъглата. Дъждът не беше силен, но не спираше. Около реката щеше да е кално и по-ниските участъци щяха да са под вода.

Погледнах в огледалото за обратно виждане към Бентън. Очите му бяха помръкнали и мрачни. Не можех да разбера дали е в контакт с колегите си от ФБР.

— Какво става с твоя отдел? — попитах го. Марино гледаше през страничния прозорец и говореше с шефа на сапьорите от своя участък.

— Петнайсет-двайсет минути? — каза Марино. — Да, обикновено няма нужда да пипаме нищо и можем да стоим там до второ пришествие. Но не и когато полицай може да умира в проклетия багажник. Да, идвайте веднага, но ще започна без вас. Да, чухте ме ясно. — Затвори и хвърли телефона в скута си.

— Да очаквам ли да видя някои от твоите хора? — попитах Бентън. — Защото се надявам да не е така.

— Нищо не съм им казал — отвърна той и Марино се извърна и го изгледа.

— Глупости. — Марино пак се взря през прозореца и добави: — Един от моите хора е изчезнал или е мъртъв и бостънският отдел на ФБР не знае?

— Не е моя работа да ги информирам, освен ако не попитат — отговори Бентън на тила му. — Ако ме каниш да помогна и по този начин каниш и моята агенция, това е друга работа.

— Кога съм канил някого и откога, по дяволите, вие чакате покана? Отговорът е, че вие, момчета, си правите каквото си щете.

— Не става въпрос за нас. А за това, че се опитвам да помогна — каза Бентън. — И ти казвам с доста голяма доза сигурност, че това е игра. Което не означава, че не е смъртоносна.

— Вече толкова много помогна днес, че не знам как ще ти се отблагодаря — каза Марино саркастично и грубо. — Имам предвид, че летя над имота на Луси, гледа как я атакуват и как й изнасят вещите. И всичко това защото вие, момчета, е трябвало да знаете къде е ходила и кога и кое е най-подходящото време да организирате засада. Ако приемем, че Агенцията за борба с наркотиците не я е докопала първа.

Завих по един черен път и видяхме синьо-червена вълна от включени полицейски лампи.

— Сигурно сте заговорничили дни и седмици и съм сигурен, че не сте споделили с никого събраните от вас данни. — Марино не спираше тирадата си. — Все пак говорим за семейството. Защо ще ни казваш каквото и да било?

Бентън мълчеше. Знаеше кога не бива да отговаря на Марино: когато е напрегнат и бесен.

— И точно сега може да имаме мъртъв полицай, нали. — Марино нямаше намерение да спира. — И със сигурност нямам нужда от помощта на шибаното ФБР. Всъщност, ако вие, задници, не си бяхте пъхали носа в случващото се, Кари Гретхен нямаше да убие още някого, този път ченге.

— Внимавай… — почна Бентън, но Марино го прекъсна.

— Да внимавам? Малко е късно да внимавам, мамка му — извика и аз осъзнах за какво става въпрос.

Марино бе обзет от ужас. Страхуваше се, че ще умре. Опитваше се да не изпада в паника и гневът беше неговото лекарство. По-добро от парализиращия страх.

— Да не би да ми казваш, че си внимавал, Бентън? Да поговорим за Ерин Лория. Ако тя беше ченге, щеше да е най-лошото. Но е типичен ФБР агент, лъжлива манипулираща кучка, която е тръгнала да урежда стари сметки. Да я назначиш по случая с Луси е все едно да пратиш сериен убиец педофил да ти гледа децата.

— Казах ти ясно, че нямам нищо общо с идването на Ерин тук — отвърна Бентън.

— Е, какво странно съвпадение, че Луси я познава от времето в Куонтико.

— Съмнявам се, че е съвпадение.

— Мили боже! Казваш подобни неща, сякаш са нормални. Съмнявал си се, че е съвпадение? И просто така си стоиш като шибан истукан и чакаш да видиш какво ще се случи?

— Не седя и не чакам да видя какво ще се случи, освен ако нямам причина — каза Бентън, докато аз паркирах на прилично разстояние от няколкото полицейски коли, със и без обозначения.

Слязохме и отидох зад джипа. Обувките ми скърцаха по чакъла и пляскаха в локвите. Дъждът бе отслабнал.

Полицаите носеха дъждобрани и се бяха събрали на цели трийсет метра от патрулката на Хайд. Тя бе мокра и изцапана с кал. Изглеждаше празна и безжизнена. Каквото и да направехме, се излагахме на ужасен риск. Не виждах възможност, която да не включва потенциални грозни последствия, и Марино имаше всички основания да реагира така. Обикновено когато се подозира наличието на взривно устройство сапьорите обезопасяват превозното средство, като го затварят в контролируема среда. Могат да използват преносими рентгени, за да решат дали вътре има бомба, и ако се окаже, че има, обезвреждат източника на енергия, обикновено с водно оръдие. Но това, което бе казал Марино, беше вярно. Ако направеха това, Хайд вероятно нямаше да оцелее, ако приемехме, че е в багажника и още не е мъртъв.