Покварено сърце

— Колко съм глупава, че не се сетих. — Изключих чистачките, защото дъждът бе почти спрял. — Трябваше да се сетя, когато Кари призна, че има болест на кръвта, че е физически увредена. Няма нужда да съм профайлър, за да схвана, че тя никога не би искала да изглежда слаба. Не и пред мен. Но не е устояла да направи подобна изповед пред теб.

— Трансфер. Не е по-различно от случващото се между пациент и психиатър.

Погледнах го.

— Откога имаш тези записи, Бентън?

— Горе-долу от създаването им.

— Луси досети ли се?

— Не веднага. На немонтираните записи Кари се обръща към мен по име. Не към теб.

— Тогава значи и Луси ги е гледала. Ти, Джанет и Луси сте заедно в този заговор. Така си и мислех. Добре. Поне вече знам.

Гъстият сумрак замъгляваше светлините и размиваше очертанията на дърветата и сградите. Площад „Харвард“ бе почти пуст и обвит в мъгла.

— Спокойно можем да кажем, че всички трябва да сме заедно в това — отвърна Бентън.

— Автоматът MP5K е бил филмов реквизит и докладите, които го свързват с покушението, вероятно са фалшифицирани — казах аз. — А видеата се оказаха пропаганда…

— Не са — прекъсна ме Бентън. — Записите са истински и Кари наистина е крила камери в стаята на Луси в общежитието.

— Държал си ги седемнайсет години и изведнъж си решил да ги монтираш в клипове, за да ми ги изпратят. — Следвах следата натам, накъдето бях сигурна, че води. — Използвал си скритите записи на Кари срещу нея и това предполага, че и тя е гледала „Покварено сърце“.

— Бихме могли да го предположим.

— Тогава това може да означава само едно. Кари Гретхен е замесена във всичко — казах. Алеята към къщата на Гилбърт се появи пред нас. — Тя вижда всичко, което правим.

— Вече стреляш в целта — каза той.

— Повествование, основано на данни.

— За това става въпрос — отвърна той. — Това е големият удар на Кари. Да, тя вижда и манипулира почти всичко и го прави от доста време.

Подскачахме и пръскахме вода по същите стари павета, през същите дълбоки локви. Паркирах зад трите джипа на Бюрото на алеята пред къщата.

— В контакт ли си с твоите хора? — Угасих двигателя. — Защото в светлината на всичко останало нека не се осмеляваме да влизаме вътре, преди да сме сигурни, че вашите агенти са живи и здрави и че се знае местонахождението на всеки от тях.

Нямаше нужда да повтарям случилото се в Южна Флорида преди два месеца. Нямаше нужда да научавам по трудния начин, че Кари е убила нашето подкрепление.

— Предупреждавам те, че двама от агентите, които бяха в дома на Луси, са тук заради предполагаема връзка между Луси и Шанел — каза Бентън и ми обясни, че четиримата агенти вътре са се пръснали.

Освен странния шум като от трясване на тежка врата не открили нищо друго неочаквано. Бентън каза, че така му докладвала Ерин Лория. Вече бяхме на верандата. Той натисна дръжката на входната врата. Не беше заключена. Охранителната система бе деактивирана. Чух звън, когато вратата се отвори, но не беше алармата. Беше телефонът на Бентън.

Той погледна дисплея. Сложи ръка на рамото ми и ми показа изображението, което му бе изпратено — снимка от бороскопа на вътрешността на багажника. Там нямаше нищо освен обичайните неща, които носят полицаите. Видях аптечка, руло тоалетна хартия, пакет салфетки, шишета с почистващ препарат, кабели с клеми. Бентън отвори вратата и влязохме във фоайето, където миризмата на разлагаща се плът се бе разсеяла. И отново чухме тупването.

Беше приглушено, но силно. Точно същото като преди. След това се чу още два пъти бързо един след друг.

БУМ! БУМ!

Тежко трясване, което звучеше леко металическо и ми се стори по-силно, отколкото го помнех, сякаш звукът му бе усилен. С Бентън се огледахме. Не чувахме и не виждахме следа от никого. Той бръкна под сакото си, извади пистолета си и тръгнахме през фоайето. Спирахме на всеки две-три крачки и когато се приближихме до вратата, която водеше към мазето, чух гласове. Бентън отвори вратата.

И чухме Ерин Лория.

48.

Първият знак за неприятности беше, че лампите над стълбището вече не работеха. Имах фенерче в чантата си и бръкнах да го извадя заедно с деветмилиметровия ми пистолет.

Ерин Лория крещеше някъде под нас в напълно тъмното мазе:

— ФБР! Излез веднага с вдигнати ръце!

Осветих стълбите и стените. Натиснах ключовете на лампите, но те не светнаха. Ако в мазето имаше и други агенти, не ги чувах и виждах. Струваше ми се, че сме сами. Чувствах, че сме направили може би най-лошата грешка в живота си.

— ФБР! Излез веднага с вдигнати ръце!

Гласът на Ерин Лория беше на запис.

После пак се чу онзи тряскащ звук и този път като че ли идваше от дъното на мазето, от другата страна на дървената врата към задния двор.

— ФБР! Излез веднага с вдигнати ръце!

Кари ни се подиграваше със записа на Ерин Лория, която все едно рецитираше реплики от евтина кримка. Агентите на ФБР не бяха тук долу или ако бяха, нямаше и следа от тях. Докато осветявах празното мазе, осъзнах, че сме там, където трябва. Беше планирано, но не от нас. Това бе нейният план.

— Стой зад мен — каза Бентън тихо.