Покварено сърце

Осъзнах, че е дошъл още един полицай. Той започна да обяснява какво да се прави с кръвните проби. Не му знаех името. Оредяла сива коса, мустаци, нисък и набит, от онези, за които казват, че са високи и стройни като табуретки. Не работеше за разследването, но го бях виждала по университетските улици на Кеймбридж да спира хора и да им пише актове. Още един, от когото нямаше никаква полза и не биваше да е тук, но не бях в позиция да гоня ченгета от местопрестъплението. Трупът и всички свързани с него биологически доказателства бяха под моята юрисдикция, но само това. Технически.

Да, технически. Защото общо взето аз решавам кое е моя работа и моя отговорност. Рядко някой спори с мен. Все пак моите отношения с правораздаването са в духа на сътрудничество и в повечето случаи полицаите са повече от доволни да се занимавам с каквото си поискам. Но май вече беше по-различно. Май започвах да разбирам как са се променили нещата за два кратки месеца.

— В онзи курс по кръвни локви, на който ходих, ни казаха, че всичко трябва да се огражда, защото ще те питат в съда — каза ченгето с оредялата сива коса. — Ако дадеш показания, че не си си направил труда да отцепиш място, това ще изглежда зле пред съдебните заседатели. На това му викат списък с отрицателни въпроси. Защитата ги задава до един, за да те накара да изглеждаш така, все едно не си си свършил работата. Все едно си некомпетентен.

— Особено ако съдебните заседатели гледат „От местопрестъплението“.

— Стига бе.

— Какво му е на „От местопрестъплението“? Ти да нямаш вълшебна кутия в този случай?

Това продължаваше, но аз почти не ги чувах. Давах им да разберат, че отцепването ще е загуба на време.

— Това го разбрах. И Марино не вижда смисъл — каза един от полицаите.

Толкова се радвах, че и Марино го е казал. Това би трябвало да означава, че е вярно.

— Можем да докараме пълен набор от техника, ако искате. Просто ви напомням, че имаме тази възможност — каза ми щатският полицай и продължи да обяснява за тестове, електронни теодолити и електронни измерватели на разстояние, макар че не използва точно тези думи.

„Знам ви възможностите по-добре от теб и съм виждала повече трупове по местопрестъпления, отколкото можеш да си представиш.“

— Благодаря, но не е необходимо — отвърнах, без дори да поглеждам кървавите йероглифи под и около тялото.

Вече си бях обяснила видяното и използването на полицейска лента за ограждане или сложни инструменти за изследване и заснемане на кървавите линии, петна, пръски и капки нямаше да ни каже нищо ново. Мястото на удара беше подът под и около тялото — просто и ясно. Шанел Гилбърт не е била изправена, когато е получила фаталното нараняване на главата — просто и ясно. Умряла бе там, където беше в момента — просто и ясно. Това означаваше, че не е имало насилие. Не я бях прегледала за сексуално посегателство. Не бях направила триизмерна компютърна томография на тялото, нито аутопсия, и продължих да градя хипотези. Попитах какво има в банята й и на нощното й шкафче.

— Интересувам се от предписани лекарства. Всякакви, включително такива като ревлимид, или с други думи дългосрочна нестероидна имуномодулираща терапия — обясних. — Скорошен курс антибиотици също може да допринесе за бактериалното размножаване и ако се окаже, че е дала положителна проба например за клостридиум, това може да обясни бързото разложение.

Информирах ги, че съм имала няколко подобни случая с произвеждащи газове бактерии като клостридиум, при които съм виждала същите постмортални признаци като тези само след дванайсет часа. И докато го правех, не откъсвах очи от дисплея на телефона си.

— Да не говорите за клостридиум дифициле? — Щатският полицай извиси глас и за малко да се задуши при следващия пристъп на кашлица.

— Тя също е в списъка ми.

— Тя не е ли трябвало да е в болница за това?

— Не е задължително, ако е било в лека форма. Видяхте ли някакви антибиотици, нещо в спалнята или банята, което да говори за проблеми като диария, инфекция? — попитах.

— Не съм сигурен, че видях флакони с предписани лекарства, но съм сигурен, че видях трева.

— Притеснява ме да не е била болна от нещо заразно — каза неохотно кеймбриджкият полицай с посивялата коса. — Със сигурност не искам да пипна клостридиум дифициле.

— Може ли да се прихване от труп?

— Не препоръчвам контакт с изпражненията й — отвърнах.

— Добре че ми казахте. — Саркастично.

— Не сваляйте защитното облекло. Ще проверя сама за лекарства, а и без това бих предпочела да ги видя там, където са оставени. А когато се върнете от „Дънкин Донътс“ — добавих, без да вдигам поглед, — не забравяйте, че не ядем и не пием тук.

— Нямай грижа за това.

— Има маса в задния двор — каза Хайд. — Мислех, че там можем да си устроим място за почивка преди да завали. Имаме два часа преди голямата буря, която прогнозираха.

— И сме сигурни, че нищо не се е случило в задния двор? — попитах настойчиво. — Сигурни сме, че не е част от местопрестъплението и затова няма проблем да ядем и пием там?

— Стига, докторе. Не е ли прекалено очевидно, че е паднала от стълбата и това я е убило?