Половин война

Полето пред градските порти на Скекенхаус представляваше кално тресавище, осеяно с боклук, разкъсани платнища от шатри, натрошена на парчета покъщнина и трупове на домашни животни. Притежанията на хората, които се бяха стекли в Скекенхаус да търсят сигурност и защита. Или на онези, които бяха избягали от града по същите причини. Глупаво решение и в двата случая. Когато майка Война разпери криле, никъде не си в безопасност.

Кол имаше буца в гърлото си. Не беше изпитвал такъв страх от пътуването до Строком. Осъзна, че върви все по-близо до Рълф и големия му щит, с всяка следваща крачка към високите елфически стени на града, с провесени от бойниците знамена на Върховния крал и Единствен бог, се прегърбваше все повече.

— Не беше ли ти момчето, което се изкатери по стените на Бейлова крепост? — изръмжа кормчията без да извръща глава към Кол.

— Да. И тогава също умирах от страх.

— Само лудият и глупакът не изпитват страх. Героят се изправя срещу опасността, въпреки страха си.

— Не може ли да не съм нито едно от трите и просто да си ида у дома? — промърмори Кол.

— Няма връщане назад — викна през рамо майка Скаер и намести скритата под палтото ѝ дълга елфическа реликва.

— Не се бой, приятелю. — Досдувой повдигна още по-високо дългия кол с белите гълъби от носа на „Южен вятър“ на върха. — Пасторският гълъб ще спре стрелите.

— Красива изработка, — Кол се стресна и подскочи при поредното движение на нещо зад бойниците на стената, — но прекалено тънка, че да спре стрела.

— Целта на пасторския гълъб — изсъска през рамо отец Ярви, — е да задържи стрелата в колчана на стрелеца. Сега спри да подскачаш като уплашен заек.

— Стой! — долетя от бойниците пронизителен вик и групата закова на място. — Три дузини лъкове са насочени към вас!

Отец Ярви изпъчи гордо гърди сякаш да улесни стрелците, предлагайки им по-лесна мишена, но Кол забеляза, че здравата му ръка стискаше уверено елфическия му жезъл.

— Свалете оръжията! — Прозвуча така спокойно и уверено, сякаш не те, а той стоеше на сигурно място на стената. — Ние сме пастори, идваме да говорим от името на баща Мир!

— Но водите въоръжени мъже със себе си!

— Ако се наложи, ще говорим от името на майка Война, с гръмотевични думи. — Отец Ярви посочи към воините, които се разгръщаха в калното поле около стените на града. — Воините от Гетланд и Тровенланд обкръжават града ви. Самият Трошач на мечове пристига по море. А зад нас, от онзи хълм, ви наблюдава вещицата Скифър. Тя, чиято магия унищожи цялата армия на Върховния крал. Чака думата ми. Че сте приели условията ми и най-после ще има мир. — Отец Ярви свали ръка. — Или че сте ги отхвърлили и сте готови да последвате съдбата на Яркия Йълинг.

Когато мъжът от стената заговори отново, в гласа му не беше останало предизвикателство:

— Ти си отец Ярви.

— Да. Водя със себе си майка Скаер от Ванстерланд.

— Аз съм Утнир. Избран съм да говоря от името на хората в Скекенхаус.

— Привет, Утнир. Надявам се заедно с теб да спасим много човешки животи днес. Къде е баба Вексен?

— Затворила се е в Кулата на Събора.

— Ами Върховния крал?

— Не се е появявал публично откакто пристигна вестта за поражението при Бейлова крепост.

— Всяка победа е нечие поражение — прошепна Кол.

— Точно както всеки герой е нечий злодей — отвърна Рълф.

— Водачите ви са ви изоставили! — провикна се майка Скаер.

— Затова сега вие трябва да изоставите тях, преди да са завлекли цял Скекенхаус след себе си през прага на Последната врата.

Последва мълчание. Хладният вятър повдигна провесените от бойниците знамена и те заплющяха в гладкия елфически камък на стената.

— Носят се слухове, че сте в съюз с шенд — долетя отвисоко гласът на Утнир.

— Вярно е. Аз съм стар приятел с върховната жрица Свидур. Ако не се предадете, когато градът падне, ще го оставя в нейни ръце и хората на Скекенхаус ще бъдат изклани или отведени в робство.

— Ние нямаме нищо общо с тази война! Не сме ваши врагове!

— Докажете, че сте наши приятели тогава и ни помогнете да постигнем мир.

— Чухме, че си говорил такива сладки думи и на Яркия Йълинг. Защо да ти се доверяваме?

— Яркия Йълинг беше побесняло псе, боготворящо Смърт. Той уби хладнокръвно крал Фин и пастора му. Изгори жени и деца в Торлби. Не изпитвам никакво съжаление за кончината му. — Отец Ярви вдигна сакатата си ръка. Гласът му не потрепна. Лицето му бе самото откровение. — Но аз съм пастор и говоря от името на баща Мир. Решите ли да чуете думите му и тръгнете по стъпките му, аз ще бъда до вас. Отворете портите и аз ви давам слънчева и лунна клетва, че ще направя всичко, на което съм способен, за да спася живота и имуществото на хората в Скекенхаус.

След всичкото кръвопролитие Кол изпита истинска гордост да види учителя си най-после да разтваря свитата в юмрук ръка. От бойниците се разнесе мърморене, но явно Утнир бе удовлетворен от чутото. Или ако не друго, удовлетворен от факта, че нямаха друг избор.

— Така да бъде! Ще предам ключа от града в ръцете ви!

— Един ден историята ще ти благодари! — провикна се отец Ярви.