Половин война

Тя дари Рейт с поглед, който се надяваше да мине за укорителен:

— Не бих нарекла това честно съревнование.

Той вдигна рамене и я погледна право в очите.

— Да не мислиш, че Яркия Йълинг сън не го лови от мисли кое е честно и кое не?

Скара усети, че се изчервява. Той имаше маниерите на пън и се обръщаше към нея без следа от почит и уважение. Майка Кайър щеше да е възмутена от подобно поведение. Може би затова Скара не изпитваше и следа от възмущение. Не беше свикнала с такава невъзмутима прямота и я намираше за интригуваща. За привлекателна дори.

— Значи за да хвана куче, ми трябва куче, така ли?

Рейт се изкиска:

— За куче не знам, но ако ще убиваш убиец, ти трябва убиец. — Той посегна към кесията на колана си и усмивката му повехна.

В този момент Кол се появи с небрежна походка иззад ствола на кедровото дърво и спря, за да помогне на Сориорн да стане от земята. Устните му бяха сцепени, носът подут и окървавен, но на лицето му грееше усмивка.

— Да не си загубил нещо, приятелю? — попита той озадачения Рейт, който тупаше кесията на колана си. После тънките му и чевръсти, като крака на паяк, пръсти извадиха сякаш от нищото гривната, носена някога от Бейл Строителя в битка. Поклони се подобаващо. — Мисля, че това ти принадлежи, принцесо.

— Ах ти крадливо… — зяпна неразбиращо Рейт.

Сцепените устни на Кол се разтеглиха в още по-широка усмивка, разкриваща окървавените му зъби:

— Да не мислиш, че Яркия Йълинг сън не го лови от мисли, че някой си откраднал нещо?

Рейт стрелна ръка да сграбчи гривната, но Кол се оказа много по-бърз, подхвърли я високо нагоре и тя се запремята във въздуха.

— Изгуби играта. — Той я грабна току над протегнатата отново ръка на Рейт, после я подхвърли наляво, надясно и пак наляво, докато Рейт драпаше безуспешно във въздуха. — Недей сега да губиш и чувство за хумор!

Скара видя Рейт да стиска юмруци при поредното подхвърляне на гривната.

— Стига! — Тя застана между двама им преди да е станало по-лошо и улови гривната във въздуха. — Победител е Гетланд! — провикна се, докато я нахлузваше над лакътя си.

Гетландци избухнаха в овации. Ванстерландци приеха доста по-сдържано думите ѝ, докато гледаха как Сориорн се отдалечаваше, подкрепян от едната страна от майка Скаер. Колкото до скромния антураж на Скара, Рейт изглеждаше така, сякаш беше глътнал секира, а лицето на Синия Дженър беше плувнало в сълзи. Беше на път да се пръсне от смях.

Трън Бату събра шепи пред устата си и надвика шума на тълпата:

— Май всичкото време на върха на мачтата не е отишло напразно!

— На върха на мачта можеш да научиш повече, отколкото от пасторски уроци! — отвърна ѝ Кол. Беше видимо доволен от овациите на тълпата, обръщаше се насам-натам и раздаваше въздушни целувки на познати и приятели.

Скара се доближи до него и прошепна в ухото му:

— Осъзнаваш, че току-що спечели възможността да се покатериш по стената на непристъпна крепост, пълна с врагове?

Видя усмивката на лицето му да повяхва, когато го хвана за китката и вдигна високо ръката му.

Пръв през стената

Поредната светкавица освети Бейлова крепост и бойниците на стената ѝ застинаха за миг като черни зъби на фона на светлото небе. Богове, толкова са високо.

— Прекалено късно ли е да кажа, че този план не ми харесва — изкрещя Кол, за да надвика воя на вятъра, съскането на дъжда и трясъците на майка Море по бордовете на малката лодка.

— Казвай го колкото си искаш — извика насреща му Рълф. Голото му теме лъщеше мокро. — Стига после да се изкатериш по стената!

Вятърът се обърна и запрати пръски морска вода в лицата на борещия се с греблата екипаж. Изтрещя гръмотевица, така близо, че почти разтресе лодката, но Кол и без друго се тресеше от страх при вида на приближаващите бързо скали.

— Това небе не е добра поличба! — викна той.

— Нито това море! — изрева Досдувой. Бореше се с греблото така сякаш беше необязден кон. — Лош късмет накъдето погледнеш!

— Всеки има и добър, и лош късмет! — Трън претегли в ръка тежката стоманена кука. — Важно е само как посрещаш каквото се изпречи на пътя ти.

— Права е — обади се Фрор и като извърна глава, съсипаното му око се бялна ококорено на почерненото му лице. — Той-който-изговаря-гръмотевицата е на наша страна. Дъждът му ще ги държи вътре, на сухо. Грохотът му пък ще заглуши шума от краката ни.

— Дано само светкавиците му не те направят на въглен.

Трън шляпна дружески Кол по рамото и почти го събори през борда.

Основата на стената беше от древен елфически камък, но прекършен на места, с подаващи се в пукнатините ръждясали железни пръти, обрасли с водорасли и покрити с миди и полипи. Рълф се наведе ниско и оголил от напрежение зъби, натисна здраво руля и ги обърна с борда към стената.