Половин война

Щитът му се вряза в нечие лице и човекът се просна по гръб и изпусна меча си. Този до него залитна заднешком и насочи копието си към Трън. Рейт посече някого със секирата и го чу да крещи — животински, пресипнал врясък, стържещ писък на метал. Натисна напред с щита си и той застърга в нечий друг. Продължи да натиска, да съска, лигите му потекоха покрай дървеното трупче между зъбите. Беше обезумял, диво животно, звяр. Изтика човека от другата страна на щита, усети кървавите пръски слюнка от устата му по лицето си, беше толкова близо, че можеше да го целуне. Продължи да го изтиква назад, заби коляно в чатала му и онзи залитна назад. Глух тътен и мечът на Трън потъна дълбоко във врата му. Мъжът падна, острието остана заклещено в тялото му и Трън го пусна и ритна мъжа настрани.

Някой се търкаляше, омотан в брезентово платнище. Някой изкрещя в ухото на Рейт. Нещо звънна в шлема му и изведнъж всичко стана ярко и светло, толкова светло, че не виждаше нищо. Той изръмжа и замахна слепешката над щита си.

Нечия ръка се вкопчи в него и Рейт стовари тъпия край на секирата си в главата на човека. Удари го отново, докато падаше, стовари ботуш върху протегнатата му ръка, подхлъзна се и насмалко не падна — паветата в двора бяха хлъзгави от вода и кръв.

Изведнъж нямаше представа накъде е обърнат. Целият двор се клатеше и подскачаше пред очите му като палубата на кораб в бурно море. Видя Ракки, бялата му коса беше омазана с кръв, ръгаше с меча си. Гневът избухна с пълна сила в гърдите му и Рейт се вклини до брат си. Скопча щит с неговия и започна да блъска напред, да тика, да сече със секирата. Нещо го фрасна здраво в ребрата и той полетя настрани, прегази някакъв огън, пръснаха искри.

Проблесна стомана и Рейт дръпна рязко глава назад. Лицето му пламна от болка, нещо изстърга в шлема му и го килна на една страна. Успя да се промуши покрай копие, опита да фрасне с ръба на щита си нечия озъбена физиономия, но щитът се закачи в нещо. Погледна го и видя, че е напълно потрошен, две от дъските висяха от огънатия метален обръч.

— Мри, копеле! — изрева Рейт, но вместо думи, чу просто завалено мучене покрай дървеното трупче в устата си. Замахна широко и стовари секирата си в нечий шлем и той се вдлъбна. Продължи да млати. Изведнъж осъзна, че удряше стена, браздеше дълбоки, сиви резки в камъка, а ръката му беше напълно изтръпнала.

Някой го теглеше назад. Почерненото лице на Трън изникна отстрани, беше опръскано с вода и кръв. Сочеше нанякъде с почервеняло острие на нож, окървавената ѝ уста се отваряше, но Рейт не чуваше нищо.

Острието на огромен меч разсече въздуха, разцепи на две щит и запрати мъжа от другата му страна към стената в облак от пръски кръв. Рейт познаваше този меч. Беше го носил в продължение на три години. Беше го държал нощем в обятията си като любовница. Познаваше гласа му, песента, която пееше под ласките на камъка за точене.

Гром-гил-Горм пристъпи напред, огромен като планина, с блеснали на гърдите му дузини позлатени, посребрени и украсени със скъпоценни камъни топки от дръжките на мечове, с щит, черен като нощта, и ярка като баща Луна стомана в ръка.

— Смъртта ви идва! — изрева той с такава сила, че почти разтърси основите на Бейлова крепост.

Куражът е крехко създание. Сграбчи ли паниката в ноктите си един, плъзва навред като чума, поглъща всичко като пожар. Хората на Върховния крал се бяха радвали на топлина и подслон в Бейлова крепост, неочаквали нещо по-страшно от нощта, освен остър вятър. А сега, в целия си воински блясък, пред тях се беше изправил Трошача на мечове. Побягнаха като един.

Трън посече един със секирата си. Горм сграбчи втори за яката и заби физиономията му в стената. Рейт извади ножа си, скочи на гърба на първия, изпречил се на пътя му бягащ, и започна да ръга. Когато онзи падна, скочи върху втори, но стъпи накриво, залитна, опита да го догони, но се блъсна в стената и падна.

Всичко беше размазано пред очите му. Опита да стане, но коленете му бяха омекнали и той просто се стовари по задник на земята. Трупчето беше изпаднало от зъбите му и устата го болеше, имаше вкус на дърво и метал. Видя притичващи покрай него крака. Някой лежеше на земята и се хилеше насреща му. Нечий ботуш профуча, фрасна го в главата и го преобърна на другата страна. Мъртвец, хилещ се в нищото. Хилещ се на целия свят.

Рейт стисна очи и ги отвори отново.

Сориорн вървеше и довършваше ранените с копието си, крачеше и ръгаше, спокойно и невъзмутимо, сякаш сееше на нивата. През малката врата продължаваха да влизат хора, вадеха оръжия, прескачаха труповете на земята.

— Просто трябва да си винаги пръв в битката, а братко? — Ракки. Той разкопча катарамата и свали шлема от главата на Рейт. Обърна главата му на една страна, за да огледа прясната рана на бузата му. — Правиш всичко възможно аз да остана красивият от двама ни, нали?

Думите се изтърколиха тромаво по изранения език на Рейт: