Половин война

— Той ще бъде крал на Гетланд. Това е съдбата му. — Лейтлин хвърли безразличен поглед на купчината трупове и Скара се зачуди дали някога бе виждала друга, по-всяваща страхопочитание жена. — Трябва да се научи да ликува от гледки като тази. Ти също. Все пак, това е твоята победа.

Скара преглътна тежко:

— Моя?

— Мъжете ще се препират кой има по-космати гърди и реве по-гръмогласно. Странстващите певци ще пеят за святкаща стомана и пролята кръв. Но това беше твоят план. И волята за изпълнението му беше твоя. Твоите думи дадоха на мъжете цел и посока.

„Думите са оръжия“, беше казала майка Кайър. Скара се вторачи в мъртвите тела в двора на Бейлова крепост, спомни си и тези в тронната зала на дядо ѝ и вместо една отмъстена злина видя просто две отделни злини, чиято тежест легна на раменете ѝ.

— Това тук не ми изглежда като победа — прошепна тя.

— Видяла си поражение. Кое от двете предпочиташ?

Скара си спомни гледката от палубата на „Черно куче“, как изящният фронтон над вратите на тронната зала на дядо ѝ изчезна в пламъци и не намери сили да спори.

— Бях силно впечатлена от поведението ти по време на съвещанието — продължи Лейтлин.

— Нима? Мислех… мислех, че ще си ми ядосана.

— Затова че устоя позицията си, че се застъпи за народа си? Все едно да се ядосваш на снега, че пада. На осемнайсет зими си, нали така?

— Ще стана, тази година…

Лейтлин поклати бавно глава:

— Седемнайсет. Имаш дарба.

— Майка Кайър и дядо ми… през целия ми живот се опитваха да ме научат как да водя хората. Как да говоря и какво да казвам. Как да излагам доводите си, да чета по лицата, да печеля сърца… винаги съм мислила, че не бях добра ученичка.

— Много се съмнявам в това, но дори и така да е, войната успява да извади на показ сила, която дори не сме подозирали, че притежаваме. Крал Фин и пасторът му са те подготвили добре, но това, което притежаваш ти, не се учи. Докосната си от Тя-която-изговорила-първата-дума. От теб струи светлина, която кара останалите да те слушат. — Кралицата извърна мрачен поглед към Друин, който наблюдаваше опустошението в двора на крепостта с ококорени очи. — Боя се, че бъдещето на сина ми може да зависи от тази ти дарба.

Скара замига на парцали:

— Но, каквато и дарба да имам аз, тя е като свещ пред майка Слънце. Ти си Златната кралица…

— На Гетланд. — Ярките, проницателни очи на Лейтлин се стрелнаха към Скара. — Боговете са ми свидетели, опитах всичко, за да направлявам този съюз в правилната посока. Първо, към търсенето на мир, после към предприемане на действия, но за крал Удил аз съм съпруга, а за крал Горм — враг. — Тя се пресегна и отстрани един паднал на челото на Скара кичур коса. — Ти не си нито едното, нито другото. Съдбата те постави между двама им. Ти си иглата, на чийто връх балансират двете блюда на везните и се крепи целият съюз.

Скара я зяпна озадачено:

— Нямам силата за това.

— Трябва да я намериш тогава. — Кралицата се доближи и пое принц Друин от ръцете ѝ. — Властта е тежест. Млада си, братовчедке, знам това, но трябва да се научиш да я носиш, иначе тя ще те смаже.

Сестра Ауд изду бузи и изпъшка и без друго кръглото ѝ лице стана още по-кръгло:

— Кралица Лейтлин е същински извор на шеги и добро настроение — каза тя, изпровождайки с поглед отдалечаващата се кралица и свитата ѝ от роби, слуги и стражи.

— Липсата на шеги и добро настроение мога да преживея, сестра Ауд. Това, без което не мога в момента, е добрият съвет.

Скара се изненада колко се зарадва да види, че Рейт е жив и здрав. От друга страна, той представляваше една трета от домакинството ѝ и при всички положения — най-добре изглеждащата трета. Двамата с брат му се смееха край огъня и Скара изпита неочакван пристъп на завист. Изглеждаха така непринудени в компанията един на друг. За двама души, излезли едновременно от една и съща утроба, не беше никак трудно да ги различиш. Рейт беше този със закачливата усмивка на уста и прясна рана на лицето. Този, с предизвикателство в погледа дори когато очите му срещаха тези на Скара, този, от когото Скара просто не можеше да откъсне очи. Ракки беше онзи, който дори не смееше да срещне погледа ѝ и който скочи на крака и сведе подобаващо глава, когато тя приближи.

— Заслужили сте почивка — каза Скара и му махна с ръка да седне отново. — Аз не заслужавам да застана в присъствието на воини, пролели кръв в такава битка.

— Ти също проля малко по време на съвета — каза Рейт и стрелна с поглед превързаната ѝ ръка.

Скара я покри смутено с другата:

— Моята собствена.

— Точно проливането на собствена кръв иска най-много кураж. — Рейт примижа и изкриви лице от болка, докосвайки прясната, дълга резка през наболата му с бяла брада челюст. Белегът не го загрозяваше. Напротив, изглеждаше още по-добре с него.

— Чух, че си се бил добре.

— Винаги го прави, принцесо. — Ракки се усмихна широко и удари леко с юмрук брат си по рамото. — Пръв през портата! Без него сигурно щяхме да сме още отвън.

Рейт сви рамене:

— Боят не е проблем, ако обичаш да се биеш.