Половин война

— Винаги намираш причина да претупаш раздялата, нали? Млади и влюбени. Нищо общо с това как го изкарват песните. — Тя го сграбчи за яката, придърпа го към себе си, лепна една бърза целувка на устата му и го остави замръзнал на място, с притворени очи и изпъчил устни. Когато отвори очи, Кол с разочарование видя, че тя се отдалечава. Изненада се от жегналата го гузна съвест и копнеж да протака още малко раздялата.

— До след седмица-две, тогава!

— Ако си по-голям късметлия, отколкото заслужаваш! — подвикна тя през рамо, без да извърне поглед назад.

Кол пъхна небрежно палци в колана си и закрачи през тълпата. Мина покрай една каруца, натоварена с агнешки кожи. Отнякъде се чуваше монотонното бръщолевене на стария Бриньолф Молитвоплетеца, който благославяше пътуването.

Една тежка ръка се отпусна на рамото му и той закова на място.

— Да поговорим за малко?

За такъв едър мъж, Бранд се промъкваше доста незабелязано зад гърба ти. Кол отправи бърза молитва за милост към Тя-която-съди, знаейки добре, че не я заслужава.

— С мен ли? За какво?

— Принцът на Калийв.

— А! — Това, че предпочете човек, известен с увлечението си по дране на живи хора, за тема на разговор, говореше само по себе си. — За него!

— Варослаф е човек, с когото по-добре да не се заяждаш — каза Бранд, — а Трън има навика да се заяжда именно с такива хора.

— Вярно, но от друга страна, тя също не е жена, с която е препоръчително да се заяждаш.

Бранд прикова очи в тези на Кол:

— И ето ти рецептата за подобаващо кръвопролитие.

Кол се покашля.

— Разбирам накъде биеш.

— Дръж я настрани от неприятности.

— Тя не е от хората, които можеш лесно да държиш настрани от каквото и да било, особено неприятностите.

— Вярвай ми, не ми казваш нищо ново. Тогава просто я направлявай встрани от тях.

Направляването на кораб в бурно море изглеждаше по-лека работа, но Кол нямаше друг избор освен да въздъхне тежко:

— Ще направя всичко възможно.

— Ти също стой настрана от неприятности.

Кол се нахили до уши:

— В това ме бива. — Той погледна обнадежден към ръката на Бранд на рамото си, тежка и мускулеста, белязана ръка. Но тя не помръдна.

— Не съм най-умният човек в Торлби, Кол, знам това. Но за колко тъп всъщност ме мислиш?

Кол изкриви като от болка лице, така силно, че едното му око се затвори. Погледна Бранд едва-едва през другото.

— Само не по носа, още не се е оправил от срещата с челото на беловласото копеле.

— Няма да те удрям, Кол. Рин сама прави изборите в живота си. И с теб, мисля, направи добър избор.

— Така ли мислиш?

Бранд го изгледа спокойно:

— Само дето ще трябва да дадеш пасторска клетва и да се откажеш от семейство.

— А. Клетвата. — Как небрежно го каза, все едно не му беше минало през ум дори за клетвата. Все едно не прекарваше часове в повтаряне наум, в репетиране на това как точно ще каже думите, в мечти за това какво ще прави след това, за височайшите особи, които ще посрещат с одобрително кимане мъдрите му слова, за решенията, които ще взима за всеобщото благо и по-малко зло…

— Да, клетвата — каза Бранд. — Струва ми се, Кол, че си объркан между отец Ярви и Рин.

— Вярвай ми, не ми казваш нищо ново — смотолеви Кол. — Молех се на Той-който-направлява-стрелата да ми покаже верния път.

— Но от него няма отговор, а?

— Отец Ярви казва, че боговете помагат на онзи, който сам решава проблемите си. — Кол са оживи. — Маже би ти имаш отговор за мен, а?

— Само този, до който сам си стигнал.

— Аа.

— Избери, него или нея.

— Аа. Този не ми допада много.

— Да, но вече си мъж, Кол. Не можеш да чакаш от друг да сложи в ред нещата.

— Мъж съм. — Кол увеси рамене. — Кога точно стана това?

— Просто става.

— Ще ми се да знаех какво означава това да си мъж.

— Предполагам, различно нещо за всеки. Боговете са ми свидетели, не съм мъдрец, но знам едно, и то е, че в живота не всичко е съвършено. — Той погледна към Трън, която тъкмо бе завряла заплашително юмрук в лицето на един от воините на кралицата. — Смърт чака всички ни. Нищо не е вечно. Тайната е да постигаш най-доброто с това, което животът изпречва на пътя ти. А човек, който не е доволен от това, което има, е, най-вероятно няма да е доволен и от това, което няма.

Кол примига озадачен:

— Сигурен ли си, че не си мъдрец?

— Просто бъди откровен с нея. Тя заслужава най-малкото това.

— Знам — промърмори Кол и заби виновно поглед в дъските на кея.

— Знам, че ще постъпиш както е редно. Ако ли пък не… — Бранд го прегърна силно. — Тогава ще те ударя.

— Хубаво е да има какво да чакаш с нетърпение — въздъхна Кол.

— Ще се видим като се върнеш. — Бранд го изпроводи с дружеско плясване по рамото. — А дотогава стой в светлината, Кол.

— Ти също, Бранд.

Когато скочи на палубата на кораба, Кол се замисли, и не за пръв път, че май не беше толкова умен, за колкото се смяташе. Отрезвяваща мисъл за следващия път, когато си кажеше, че е голям умник.