Половин война

Кол се претърколи и облегна на лакът и чу теглилките на майка му да потракват на връвчицата около врата му.

— Това, което прави една жена красива според мен не е благородната ѝ кръв, нито дрехите ѝ, а това, на което е способна. Харесвам жени със силни ръце, които не се страхуват от малко пот, от тежка работа или от каквото и да е друго. Харесвам горди жени, амбициозни, с остър ум и изкусни умения. — Може и да бяха просто думи, но Кол наистина го вярваше. Добре де, поне на половина го вярваше. — Ето защо не съм срещал и наполовина така красива жена като теб, Рин. И това преди да стигна до задника ти, за който съм убеден, че няма равен из всички земи около Разбито море.

Тя извърна отново лице към огъня и ъгълчетата на устните ѝ се повдигнаха в половинчата усмивка.

— Така е по-добре, признавам ти го. Пък макар и да е просто торба с пръдни.

Кол остана доволен от себе си. Харесваше му да я разсмива.

— Ароматни, надявам се?

— Малко над обичайните ти. С такива ласкателства ли ще гъделичкаш носа на принц Варослаф?

Тези ѝ думи попариха самодоволството му. Вкусовете на принца на Калийв определено клоняха към одрания, не към забавния събеседник.

— Силно се съмнявам, че ще коментирам задника му. Вероятно ще си държа езика зад зъбите и ще оставя говоренето на кралица Лейтлин. Мълчаливият рядко причинява обида.

— Ти сигурно ще намериш начин въпреки това. Какво иска Варослаф?

— Каквото искат всички властимащи. Повече власт. Така поне казва Трън. И на нея това пътуване не ѝ е по вкуса. Искаше да остане да се бие.

Рин се изправи:

— Както обикновено.

— В последно време е в ужасно настроение. Не ми се ще да съм на мястото на Бранд тази вечер.

— Той ще се оправи. — Рин легна обратно в леглото до него и се подпря на лакът. — Двамата се обичат.

Очите ѝ се приковаха в неговите, беше толкова близо, че го накара да изпита неудобство. Чувстваше се приклещен в ъгъла на това тясно легло. Хванат в капана на топлината на тялото ѝ.

— Може би. — Кол се просна по гръб и заби поглед в тавана. Чакаха го велики дела. Да стои до крале и така нататък. Как ще промени света, задушен от Рин? — Любовта не е отговорът на всеки въпрос в края на краищата нали?

Рин се обърна на другата страна и придърпа кожената завивка до кръста си:

— Очевидно не е.

С толкова много мъже, тръгнали на битка, на доковете на Торлби работеха предимно жени — разплитаха мрежи и вадеха още живия улов. Стражите бяха по-малко от обикновено — предимно старци, момчета на възрастта на Кол, току-що издържали воинското си изпитание, а също няколко от момичетата, обучени от Трън. Но като изключим това, човек нямаше да се досети, че Гетланд беше във война.

Шест стари, очукани кораба, бяха пристигнали миналата нощ от дълго пътуване по „Божествена“ и загорелият им от слънцето екипаж стоварваше на брега копирна, вино и какви ли още не изтънчени чудатости от далечния юг. Хората на кралица Лейтлин товареха четири кораба за пътуването до Калийв. Въздухът ехтеше от виковете на мъжете, от лая на уличните кучета, прогонени от утринния улов, от смеха на притичващи между каруците деца и крясъците на реещите се лениво в небето гларуси, следящи зорко за разпиляно зърно.

Майка Слънце грееше ярко на източния хоризонт и Кол засенчи с ръка очи и се загледа в далечината в посока към Ройсток. Пое дълбоко дъх и соленият въздух изпълни ноздрите му.

— Мирише на добър късмет.

— А също на риба. — Рин сбърчи нос. — Четири кораба да носят една кралица?

— И пастора ѝ! — Кол изпъчи гърди и ги ръгна с палец. — Мъж от такава величина заслужава подобаваща свита.

— А, значи ще привържат два кораба един за друг, за да успеят да натоварят дебелата му глава?

— И мрачното настроение на избрания щит на кралицата — промърмори той, когато гневните викове на Трън се извисиха над шумотевицата на доковете. — Ще познаеш величината на една жена по това какви дарове поднася и какви хора държи около себе си. Кралица Лейтлин възнамерява да впечатли Варослаф и с двете.

Рин извърна поглед настрани:

— Какво ще рече това за мен, тогава?

Кол плъзна ръка, обви талията ѝ и остана доволен от това колко на място беше там:

— Ще рече, че си жена с изтънчен вкус, с отличен късмет и… о, богове! — Кол зърна в тълпата Бранд, понесъл огромен сандък, все едно тежеше колкото перце. Вмъкна се бързо зад една дървена стойка, на която висяха големи, колкото дете, риби. Една, в която явно бе останал малко повече живот, потрепна с опашка и го дари с неодобрителен поглед.

Същото направи и Рин, поставила юмруци на хълбоците си:

— Покорителят на Бейлова крепост. — Тя изплези език и отправи една звучна пръдня с устни към лицето му.

— Силни мъже има много, мъдрите са малко. Той не ни видя, нали?

— Само ако се вмъкнеш в една от тези риби ще си сигурен.

— Толкова си забавна, почти колкото си мислиш. — Кол побутна настрани с показалец една от рибите и надникна. — Май по-добре да тръгваш вече.