Половин война

Отец Ярви се усмихна уморено:

— Принцесо…

— Всъщност, сега съм кралица.

Настъпи тишина. Сестра Ауд изкачи бавно подиума.

— Кралица Скара е права. Тя седи на трона на Бейл като единствения жив наследник на крал Фин. Не за пръв път в историята неомъжена жена заема престола. — Убийственият поглед на майка Скаер накара гласът ѝ да потрепери, но тя продължи и кимна към картината на стената. — Все пак самата кралица Ашенлир е била неомъжена, когато извоювала славната си победа над инглингците.

— Да не би днес между нас да стои втора Ашенлир? — усмихна се подигравателно майка Скаер.

Сестра Ауд застана отляво на Скара, както подобава на един добър пастор и скръсти решително ръце на гърдите си:

— Тепърва предстои да видим това.

— Принцеса или кралица, това няма да е от никакво значение за Яркия Йълинг — избоботи Горм и Скара усети познатия пристъп на ужас при споменаването на името. — Единствената жена, пред която коленичи той, е Смърт.

— Вече се е запътил насам — додаде Удил, — надъхан за мъст.

„Ще покориш страховете си само ако ги посрещнеш лице в лице. Криеш ли се от тях, те ще покорят теб.“ Скара замълча, накара ги да чакат, успокои напиращото да изскочи от гърдите ѝ сърце и чак тогава отговори:

— О, точно на това разчитам.

Част II

Ние сме мечът

Млади и влюбени

Тя зарови пръсти в косата му, придърпа главата му надолу и опря чело в неговото. Учестеният ѝ дъх пареше по лицето му. Лежаха, оплели крака и ръце, притиснали тела, с оплетени около глезените им кожени завивки и мълчаха.

Мълчаха. Нито дума откакто Кол се сбогува с Трън на доковете и се промъкна, като крадец, привлечен от пълна кесия, през притъмнелия град. В пълно мълчание Рин му отвори вратата, в пълно мълчание го прие в обятията си, в къщата си, в постелята си.

Кол обичаше думите, но като чирак на пастор се давеше в тях. Истински думи, фалшиви думи, думи на много езици. Верните думи, грешните думи, писани, изречени и неизказани думи. Затова тишината го устройваше напълно. Позволяваше му да забрави поне за момент, че е длъжник на отец Ярви, на Рин, но най-вече това, че не можеше да изпълни дълга си и към двама им. Каквито и думи да кажеше, винаги щеше да звучи като лъжец.

Рин постави груба длан на бузата му, целуна го и се измъкна изпод него. Обичаше да я гледа как се движи, така силна, така уверена. Сенките заиграха по ребрата ѝ, когато вдигна ризата му от пода и я навлече. Харесваше му да я вижда облечена в дрехите му, без да пита може ли. Нямаше нужда да пита. Това някак ги сближаваше. Харесваше му и това как ръбът на ризата стигаше едва до средата на голия ѝ задник. Тя клекна и ключът на врата ѝ се изплъзна от пазвата на ризата. Хвърли парче дърво в огнището и искрите полетяха нагоре и по лицето ѝ затанцуваха отблясъците на жарта. И през цялото това време — нито дума. Но като всичко хубаво на този свят, тишина не трая вечно.

— Върна се, значи — каза тя.

— Само за тази вечер. — Кол опипа внимателно носа си, още не се беше оправил напълно от внезапната си среща с челото на Рейт. — Принцът на Калийв пристигна в Ройсток. Кралица Лейтлин потегля натам за аудиенция и ще има нужда от пастор до себе си. Отец Ярви е зает да спасява загиващия съюз с ванстерландци, така че…

— Тя призовава великия Кол! Ще променяш света, както винаги си искал. — Рин се уви в ризата му и цветовете на пламъците огряха крайчетата на очите ѝ, когато се извърна към него. — Пастор на Златната кралица, а дори не си издържал още изпита си.

— Не, но… ще трябва да го направя. Ще положа и пасторска клетва.

Тишината се стовари между двама им като паднала много отвисоко курешка на гларус. Но ако Рин бе наранена от думите му, не го показа. Не ѝ би било присъщо. Кол я обичаше заради това.

— Как беше Бейлова крепост?

— Прилича много на огромна елфическа крепост край морето.

— Толкова си забавен, почти колкото си мислиш. Имах предвид, как мина катеренето?

— Истинският герой не се замисля над опасностите.

Рин се засмя.

— Напика се от страх, значи?

— Щях, но мехурът ми така се беше свил, по-здраво от юмрука на крал Удил. Дни след това не можех да пусна и капка.

— Кол воинът, а?

— Реших, че ще е по-добре да оставя боя на другите. — Кол почука с показалец главата си. — Както казва кралица Скара, половината война се води тук.

— Кралица Скара, значи. — Рин изсумтя пренебрежително. — Още не съм срещала мъж, който да не е запленен от дълбоката „мъдрост“ на това момиче.

— Предполагам ще да е предимно заради, знаеш… — Кол махна вяло с ръка. — Красиви дрехи, изящни бижута и така нататък.

— Ще ти се, а? — Повдигна многозначително вежда Рин.

— Безсъмнено, изглежда като излязла от песните. — Кол скръсти ръце на тила си и се протегна. — Но предполагам, че един по-силен повей на вятъра ще я прекърши. Аз харесвам жени, стъпили здраво с два крака върху баща Земя.

— Това ли ти е представата за комплимент? Вкоренила крака в земята? — Тя изплези език и се изплю в огъня. — Ама че сладък пасторски език имаш.