Половин война

— Независимо от това, дядо ми казваше, че този, който се бие добре, заслужава награда от онзи, за когото се бие. — Скара свали от ръката си една от сребърните гривни, подарена ѝ от Лейтлин, и му я подаде.

Ракки и Рейт се вторачиха в нея. Гривната носеше множество следи от човъркане с нож, неведнъж проверявана, че е от чисто сребро, но Скара беше научена да познава истинската стойност на нещата. Освен това виждаше, че никой от братята не носеше гривни и знаеше какво означава за тях подобна награда. Рейт посегна и я хвана, но Скара не разтвори пръсти:

— Биеш се за мен, нали?

Скара усети приятното гъделичкане в стомаха си, когато очите им се срещнаха. Пръстите им почти се докосваха. Тогава той кимна:

— Бия се за теб.

Беше груб, недодялан, но тя се улови, че мисли какво ли ще е усещането, ако го целуне. Тогава чу сестра Ауд да се покашля, усети как бузите ѝ пламват и дръпна рязко ръка.

Рейт сложи гривната на китката си и я стегна, но тя беше толкова дебела, че двата края на гривната не се допряха. Награда за добра служба. Но и нещо повече, знак, че служи някому и знак за това на кого точно служи.

— Трябваше да дойда да те потърся след битката, но…

— Нужен си ми да се биеш. — Скара прогони мислите за целувки от главата си и наля желязо в тона си. — Но сега си ми нужен за друго, ела с мен.

Рейт прегърна брат си за довиждане и тръгна след нея, изложил гордо на показ лъскавото сребро на китката си. Може и да не беше наистина неин човек, но сега Скара разбираше защо кралиците имаха избран щит. Нищо не вдъхва повече увереност от доказан убиец зад гърба ти.

Когато като дете играеше в тронната зала на Бейлова крепост, тя ѝ се струваше величествена и необятна. Сега беше тясна, мрачна и миришеше на гнило. Покривът ѝ течеше, а по стените имаше следи от влага. От гледащите към майка Море прозорци падаха на пода три пълни с танцуващи прашинки снопа светлина. Огромната картина на Ашенлир, кралицата воин, която заемаше цяла стена, се белеше на места, на други боята ѝ се беше надигнала на пъпки. По бронята на Ашенлир беше избила на петна плесен, а лицата на стотиците прекланящи се пред нея поданици и стражи бяха избелели до светли петна. Подобаваща метафора за окаяното състояние на Тровенланд.

Но ако не друго, тронът на Бейл все още стоеше на подиума в единия край на залата. Беше направен от бледо буково дърво, отрязано от корабен кил, чиито усукани жили бяха изгладени и лъщяха от годините. На този трон бяха седели крале. До момента, в който прадядото на дядото на Скара не решил, че е прекалено малък за огромния му задник, а залата прекалено тясна за славата му и не поръчал да му направят нов в Йейлтофт, около който да съгради нова тронна зала, на която да се диви цял свят. Но построяването на Гората отнело двайсет и осем години, през което време той умрял, а синът му остарял.

После Яркия Йълинг я изпепели за една нощ.

— Явно битката не е приключила — изръмжа Рейт.

Горм и Удил, придружени от пасторите си и заобиколени от воините си, се гледаха гневно от двете страни на трона. Явно братската дружба помежду им, зародила се в битката за крепостта, беше умряла с последния паднал враг.

— Можем да теглим чоп… — изграчи крал Удил.

— На теб се падна честта да убиеш Дунверк — каза Горм. — На мен се полага тронът.

Отец Ярви разтри с кокалчетата на сакатата си ръка слепоочието си:

— В името на боговете, та това е просто стол. Чиракът ми може да издяла по един на всеки…

— Това не е просто стол. — Скара преглътна нервите си и стъпи уверено на подиума. — На този трон е седял някога Бейл Строителя. — Крал Удил и пасторът му я изгледаха навъсено от ляво. Горм и неговият — отдясно. На нея се крепеше балансът между двамата крале. Трябваше да го запази. — Колко кораба пленихме?

— Шейсет и шест — отвърна майка Скаер. — Измежду които позлатен звяр с трийсет гребла на всеки борд, за когото се говори, че е личният кораб на Яркия Йълинг.

Отец Ярви кимна одобрително на Скара:

— Това беше един много хитро замислен план, принцесо.

— Аз просто посях семената — отвърна Скара и се поклони дълбоко на двамата крале. — Вашата смелост ожъна реколтата.

— Майка Война беше на наша страна и късметът ни в битката удържа. — Горм въртеше замислен една от топките във веригата си. — Но крепостта далеч не е в безопасност. Баба Вексен знае стойността ѝ, както като стратегическа позиция, така и като символ.

— Тази крепост е треска в петата ѝ — добави крал Удил. — И тя няма да се забави да опита да я измъкне. Трябва да се върнеш в Торлби с жена ми, принцесо. Там ще си далеч от опасността.

— Уважавам дързостта ти, кралю, но се боя, че бъркаш. Баща ми също знаеше добре важността на тази крепост. Дотолкова, че даде живота си за нея. Погребан е отвъд стените ѝ, до майка ми. — Скара седна бавно на трона, на който бяха седели прадедите ѝ, и изпъна до болка гръб, точно както я беше учила майка Кайър. Стомахът ѝ се беше свил на топка, но сега трябваше да покаже сила. Сега трябваше да води народа си. Нямаше кой друг да го стори. — Това е Тровенланд. Това е моята земя. Мястото ми е тук.