Полукрал

– Тя ме научи на езици, на числа, да познавам растенията и още куп неща. Неща, които могат да са ти от полза, капитане.

– Полезно дете си, спор няма. Човек има нужда от две ръце, за да се бие с някого, но само от една, за да го наръга в гръб, права ли съм? Анкран! – провикна се напевно тя към отворената врата. – Анкран, капитанът ти иска да си поприказва с теб!

Ярви чу шума от стъпките на Анкран, но колкото и забързано да бе тупкането им, не можеше да се сравнява с думкането на сърцето му.

– Проверявах склада, капитане, една брадвичка липсва... – Докато влизаше приведен, той забеляза Ярви и на лицето му се изписа изненада, която бързо се смени с подозрение, но накрая се усмихна простодушно. – Да ти донеса ли още вино...

– Никога повече. – В каютата настана зловеща тишина. Капитанът се усмихваше, но очите й горяха с особен блясък. Кръвта постепенно се отдръпваше от лицето на Анкран, а тази в слепоочията на Ярви бушуваше като река. – От Триг очаквам да ме измами. Той е свободен човек и има лични интереси. Но от теб? Да ме краде нещо, което притежавам? – Тя пресуши бутилката, изсмука и последната капка и я претегли лениво в ръка. – Разбираш ме, нали, срамота е.

Тънките устни на отговорника за склада се изкривиха:

– Той лъже, капитане!

– Лъжите му обаче се доближават прекалено много до подозренията ми.

– Всичко това е лъ...

Стана толкова бързо, че Ярви не видя движението, просто чу глухия удар, когато Шадикшарам фрасна Анкран с дъното на бутилката. Той изпъшка, стовари се по гръб на пода и остана да лежи, мигайки към тавана. По лицето му потече кръв. Тя пристъпи напред, вдигна крак над главата му и бавно, много спокойно и съсредоточено, започна да го стоварва върху лицето му.

– Да ме мамиш? – изсъска през зъби тя и токът на ботуша й разцепи бузата на Анкран.

– Да крадеш от мен? – Подметката приплеска носа му настрани.

– Да ме правиш на глупачка?

Ярви извърна поглед към ъгъла на каютата. Противното хрущене накара дъха му да секне.

– След всичко... което... направих за теб?

Шадикшарам клекна до Анкран, подпря лакти на коленете си и провеси китки. Вирна брадичка и издуха рязко един кичур коса от лицето си.

– За пореден път съм отвратена от човешката низост.

– Жена ми – прошепна Анкран и Ярви не се сдържа и извърна обратно очи към съсипаното му лице. На устните му се изду кървав балон. – Жена ми... и синът ми.

– Какво за тях? – отвърна сопнато Шадикшарам, свъси вежди при вида на няколко капки кръв по опакото на ръката си и я избърса в дрехите на Анкран.

– Търговецът на плът... от когото ме купи... в Торл­би – изхриптя Анкран. – Йоверфел. Той ги държи. – Разкашля се и избута с върха на езика си парче зъб. – Каза, че ще са в безопасност... стига да му изплатя цената им... всеки път, когато минаваме оттам. Ако спра да плащам...

Ярви усети коленете си да омекват. Имаше чувството, че всеки момент ще се свлече на земята. Сега разбираше за какво му бяха на Анкран парите.

Шадикшарам просто сви рамене:

– Мен това какво ме касае? – Зарови пръсти в косата на Анкран, изви главата му настрани и извади нож от колана си.

– Чакай! – извика Ярви.

Капитанът извърна рязко глава:

– Нима? Сигурен ли си?

Ярви събра колкото сили му бяха останали и успя да докара нещо като усмивка:

– Защо да убиваш нещо, което можеш да продадеш?

Шадикшарам се вторачи изпитателно в него и за момент Ярви се зачуди дали просто няма да убие и двама им, но тогава тя избухна в смях и свали ножа.

– Кълна се. Някой ден това мое добро сърце ще ме довърши. Триг!

Когато влезе, главният надзирател се стъписа, пък макар и само за миг, при вида на кървавата пихтия, която представляваше лицето на Анкран.

– Оказва се, че отговорникът за склада ми е крал от мен – обяви капитанът.

Триг изгледа навъсено Анкран, после капитана и накрая погледът му се спря върху лицето на Ярви:

– Някои хора мислят само за себе си.

– А аз смятах, че сме едно голямо задружно семейс­тво. – Капитанът се изправи и изтупа колене. – Имаме нов отговорник за склада. Намери му по-добър нашийник. – Тя преобърна с ботуш тялото на Анкран към вратата. – А това тук окови на греблото на Джоуд.

– Разбрано, капитане. – Триг подхвана Анкран под мишница, извлече го навън и затръшна с крак вратата.

– Виждаш колко съм милостива – каза ведро Шадикшарам, подчертавайки думите си с жест на опръсканата си с кръв ръка, в която все още държеше ножа. – Това мое великодушие ми е огромен недостатък.

– Великодушието е качество, присъщо на великия – отвърна сподавено Ярви.

– Нали? – грейна Шадикшарам. – Но колкото и да съм велика... смея да твърдя, че Анкран изразходва всичката ми милост за тази година. – Тя преметна дългата си ръка през рамото на Ярви, пъхна палец в нашийника му и го притегли към себе си, толкова близко, че долови винения й дъх, когато прошепна в ухото му. – Ако още един отговорник за склада предаде доверието ми... – Тя не довърши, но мълчанието й бе по-красноречиво от които и да било думи.