Полукрал

– С мен няма за какво да се тревожиш, капитане. – Ярви извърна глава и я погледна право в очите, които от толкова близо се сливаха в едно. – Аз нямам жена и деца, които да ме отвличат от работата ми. – „Само чичо, когото трябва да убия, дъщеря му, за която да се оженя, и трона на Гетланд, който да си върна“, помисли си Ярви, но вместо това каза: – Аз съм твоят човек, мъж на място.

– Мъж е силно казано, но иначе нямам възражения! – Тя бавно избърса в ризата на Ярви едната страна на острието на ножа си, обърна го и повтори с другата. – А сега изприпкай в склада, мой едноръки пасторе, хубавичко се разтършувай и намери къде Анкран е скрил парите ми, после ми донеси вино! И, хей, усмихни се, момче! – Шадикшарам свали златна верижка от шията си и я окачи на една от високите колони в четирите края на леглото си. На нея висеше ключ. Ключът за веригите на гребците. – Обичам приятелите си усмихнати и враговете си мъртви! – Разпери ръце, размърда чевръсто пръс­тите на двете си ръце и се просна по гръб върху кожите на леглото. – Днешният ден не започна никак обещаващо – тя се вторачи замислено в тавана, – но накрая всеки получи каквото искаше.

„С изключение може би на Анкран, да не говорим за жена му и детето му“, помисли си на излизане Ярви, но не счете за уместно да я поправя.

Врагове и съюзници

Оказа се за ничия изненада, че складът прилягаше на Ярви много повече от греблото.

Първоначално заради хаоса от безразборно струпани бъчви, кутии, разпилени сандъци и полюшващи се на куки на тавана торби и чували той едва се промъкваше из тази потънала в мрак и огласена от скърцане негова нова обител под палубата. Скоро обаче, само след ден-два, трюмът бе подреден, а в склада цареше същият ред, какъвто имаше по рафтовете на майка Гундринг. Всичко беше на мястото си, с изключение може би на бледите дъски, с които беше поправен корпуса и от които непрекъснато сълзеше морска вода. Не беше приятна работа всяка сутрин да изгребваш насъбралата се през нощта солена локва.

При все това в пъти по-приятна от тази на греблото.

Ярви държеше подръка къс железен прът, с който млатеше по всеки пирон при първия признак за разхлабване и се опитваше да не мисли за това, че от другата страна на тези немощни парченца грубо одялано дърво майка Море напира с цялата си опустошителна мощ.

„Южен вятър“ „закуца“ на юг, бавно и мъчително като осакатено, останало без сили животно, но въпреки това след няколко дни достигна големия пазар при Ройс­ток – стотици малки магазинчета, сбутани нагъсто върху блатист остров в устието на река Божествена. Гъстата плетеница от кейове беше впримчила множество малки бързоноги кораби като паяжина – мухи, а пазарът се беше погрижил същата участ да сполети жилестите им, загорели от слънцето моряци. Мъже, гребали здраво нагоре по течението в продължението на седмици, след което бяха мъкнали на ръка корабите през високите проходи в продължение на още толкова, сега биваха изстисквани от хитрите търговци, които успяваха да им измъкнат до шушка причудливи и скъпоценни товари в замяна на само нощ или две на удоволствия. Сюмаел остана да ругае и да притяга протеклите кръпки по корпуса, а Ярви бе поведен на верига от Триг, за да изтъргува продоволствие и роби, с които да попълнят празнините, оставени от бурята.

Тук, в тесните улички и гъмжилото от народ с всевъзможен цвят на кожата, Ярви започна да се пазари. Беше гледал много пъти как майка му го прави – Лейтлин, Златната кралица, най-набитото око и пъргав език из земите около Разбито море – и с изненада установи, че без дори да го е осъзнавал, беше усвоил всичките й номера. Пазари се на шест различни езика и със задоволство гледа стъписването по лицата на търговците, когато разбираха, че не могат да хитруват на собствените си езици. Ласка, руга и заплашва, възмущава се на всеослушание от обявените цени, смя се с глас от предложеното качество, обръща се възмутен и си тръгва от сергии, пос­ле, след куп молби и извинения се оставя да бъде върнат. Подемаше пазарлъка угоднически, гласът му – мек и мазен като масло, но го завършваше непреклонен, по-корав и от желязо. И така, докато не остави след себе си върволица от разплакани търговци.

През цялото време Триг държеше веригата му така леко, че в даден момент забрави за него. До момента, в който не приключи с търговията и спестеното сребро не издрънча обратно в кесията на капитана. Тогава чу шепота на надзирателя в ухото си и усети как космите на тила му настръхват.

– Мислиш се за много хитър, а, сакато момченце?

Ярви се замисли добре, преди да отговори:

– Разбирам от... някои неща.

– Безсъмнено. Очевидно си разбрал мен и Анкран, а после си предал тези си разбирания на капитана. Доста отмъстителен нрав има тя, а? Историите за себе си, случките, които разказва, те може и да са измислица, но едно да знаеш от мен, истинските, които съм видял с очите си, ще те смаят не по-малко. Веднъж уби човек, защото я настъпи, без да иска. Едър, много едър мъж при това.

– Може би затова я е заболяло толкова.