Полунощ

Девойката измъкна чифт сухи чорапи от джоба си и ги опъна върху ботушите. Пъхна остена в колана си. После се впусна в бягането на живота си.

Ботушите й бяха кожени, отдолу с нещо като кече, а в комбинация с чорапите, се захващаха за мушамата и я изтласкваха напред. Тя се наведе, искаше й се Мередит да е тук и да остави на нея да се справя с всичко, но в същото време приближаваше все повече. После видя края на мушамата и зад него плуващите късове лед.

Прецени, че не е невъзможно да се изкачи върху търга. Задницата му бе ниско долу, приличаше на динозавър, потопен до половината в асфалтова яма, но после гръбнакът му плавно се издигаше. Ако можеше по някакъв начин да се приземи там…

Две стъпки до скока. Една стъпка до скока.

СКОК!

Елена се оттласна с десния крак, прелетя във въздуха за цяла една вечност и… падна във водата.

Мигом се намокри цялата от главата до петите, а шокът от ледената вода бе непоносим. Все едно стотици ледени шишове се забиха в нея. Полепналата по лицето й мокра коса я заслепи, отне дъха й, сякаш вселената замря.

С последно усилие на волята успя да отлепи косата от устата и очите си. Осъзна, че се намира съвсем малко под повърхността на водата. Трябваше само малко да се изтласка нагоре, докато устата й изскочи на повърхността и поеме глътка от божествения въздух. След това се закашля.

Първия път, помисли си тя, спомняйки си старото суеверие, че давещият се ще се надигне три пъти, а после ще потъне завинаги.

Ала колкото и да беше странно, тя не потъна. В бедрото й пулсираше тъпа болка, но тя не потъваше.

Бавно, много бавно осъзна какво се е случило. Беше пропуснала задницата на търга, но се бе приземила върху дебелата опашка на влечугото. Една от назъбените перки я бе порязала, но иначе беше стабилна.

Така че… сега… трябваше само да се изкачи върху търга, заключи бавно. Всичко изглежда ставаше бавно заради ледените късове, които плуваха около раменете й.

Елена вдигна ръката си в кожена ръкавица и се протегна към съседната стърчаща перка. Въпреки че мокрите й дрехи бяха натежали, в същото време водата поддържаше част от тежестта й и Елена успя да се издигне до следващата перка. И до следващата. И накрая се показа задницата — сега трябваше да бъде много внимателна, защото повече нямаше къде да се хване. Вместо това се улови за дръжките на седлото, лявата й ръка напипа нещо. Скъсан ремък от тези, с които бе закрепено платнището със сеното.

Лоша идея, както се оказа впоследствие.

За няколко минути, които определи като най-ужасните в живота си, бе засипана със сено, бомбардирана с камъни и почти задушена от прахта на стари животински изпражнения.

Когато накрая всичко свърши, тя се огледа, кашляйки и кихайки, и откри, че все още е върху търга. Остенът се бе счупил, но бе останало достатъчно, за да го използва. Стефан питаше като обезумял, на глас и телепатично, дали е добре. Бони се пързаляше напред–назад като феята Тинкърбел, докато Деймън я обсипваше с ругатни и крещеше да се върне на земята и да остане там.

Междувременно Елена се придвижваше сантиметър по сантиметър по задницата на търга. Пропълзя покрай смачканата кошница с провизиите. Най-накрая стигна до най-издигнатата част от гърба на животното и се нагласи точно зад огромната му глава, там, където би трябвало да седи ездачът.

Мушна с остена търга зад ушите.

— Елена! — извика Стефан, а след това й изпрати телепатично: Елена, какво се опитваш да направиш?

— Не зная! — изкрещя му тя в отговор. — Опитвам се да спася търга!

— Не можеш! — Деймън прекъсна отговора на Стефан с глас, съперничещ си по студенина и скованост с това зловещо място.

— Тя може да се справи! — заяви пламенно Елена. Тъкмо защото самата тя се съмняваше дали животното би могло. — Можете да й помогнете, като дръпнете юздата.

— Няма смисъл! — викна Деймън, завъртя се кръгом и се отдалечи бързо в мъглата.

— Аз ще се опитам. Хвърли я пред нея — рече Стефан.

Елена му хвърли плетената юзда колкото можа по-надалеч. Стефан трябваше да изтича до края на леда, за да я сграбчи, преди да падне. После я вдигна триумфално:

— Улових я!

— Добре, дърпай! Дай й посока за начало!

— Разбрано!

Елена отново смушка Бираз зад дясното ухо. Откъм животното се разнесе приглушено буботене, после нищо. Елена виждаше, че Стефан дърпа силно юздата.

— Хайде — заповяда Елена и шибна силно търга с остена.

Търгът повдигна гигантския си крак, отпусна го напред върху леда и се напрегна. В същия момент Елена го плесна зад лявото ухо.

Това бе критичният момент. Ако успее да попречи на Бираз да строши леда между задните си крака, навярно имаха шанс.

Търгът повдигна колебливо задния си ляв крак и го протегна, докато не допря леда.

— Добре, Бираз! Сега! — извика Елена. Сега, ако Бираз само малко се плъзне напред…

Изведнъж под нея сякаш се разместиха всички пластове. За няколко минути девойката си помисли, че може би Бираз е хлътнала в леда с четирите си крака. После яростното люлеене се успокои и внезапно, като в просъница, Елена разбра, че са успели.