Полунощ

— Какво, по дяволите, правиш?

30

— Съблечи се по бельо и легни от другата страна — нареди Деймън. Гласът му не беше сърдит, а съвсем спокоен. — Елена умира — додаде кратко. Последните две думи изглежда подействаха на Стефан, макар че Елена не можеше да ги различи. Стефан не мърдаше, само дишаше тежко, с широко отворени очи.

— Двамата с Бони събирахме сеното и топливото и сме добре.

— Вие сте се движили, облечени с дрехи, които са ви държали топло. Тя е била потопена в ледена вода, а после е стояла неподвижно — високо във въздуха. Дадох заповед на другия търг да начупи клони от изсъхналите дървета наоколо, за да се опитам да запаля огън. А сега се пъхни по-бързо при нея, Стефан, и стопли тялото й, иначе ще я превърна във вампир.

— Ннн — опита се да промълви Елена, но Стефан изглежда не разбра.

— Не се тревожи — продължи Деймън. — Той ще те стопли от другата страна. Още не е нужно да ставаш вампир. За Бога! — избухна внезапно. — Що за принц си избрала!

— Опитваш се да я сложиш в термочувал? — Гласът на Стефан беше тих и напрегнат.

— Разбира се, че това се опитвам, тъпако! Отвъд Огледалното езеро не действа никаква магия, с изключение на телепатията.

Елена нямаше усещане за времето, ала изведнъж от другата й страна едно познато тяло се притисна до нейното.

Елена? Елена?, прозвуча директно в главата й. Добре си, нали, Елена? Не ме е грижа дали си правиш шега с мен. Но наистина си добре, нали? Само ми кажи това, любима.

Елена не бе в състояние да му отговори.

До слуха й едва–едва достигнаха откъслечни думи:

— Бони… отгоре й и… да я опаковаме като сандвич от двете страни.

Притъпените й сетива раздвижиха усещането й за допир: малко тяло, почти безтегловно, като пухкаво одеяло, се притисна към нейното. Някой плачеше, върху шията й капеха сълзи. И топлина от двете й страни.

Спя с други котета, помисли си тя, докато се унасяше. Може да сънувам хубав сън.

— Иска ми се да зная как са те — каза Мередит в един от промеждутъците, докато крачеше из стаята.

— На мен пък ми се ще те да знаят как сме ние — рече Мат уморено и залепи поредното тънко картонче върху прозореца. После още едно.

— Знаете ли, скъпи мои, миналата нощ в съня ми постоянно звучеше детски плач — изрече госпожа Флауърс бавно.

Мередит се извърна сепнато.

— Аз също! Звучеше, сякаш е на предната веранда. Но бях твърде уморена, за да ставам.

— Това може да означава нещо — или да не означава нищо. — Госпожа Флауърс се намръщи. Възвираше вода от чешмата за чая. Токът ту светваше, ту гаснеше. По-рано същия ден Мат и Сейбър отидоха до пансиона, за да вземат най-важните инструменти на госпожа Флауърс — билките й за чай, компреси и лапи. Не му даде сърце да й каже за състоянието на пансиона, нито какво бяха направили онези ларви малахи с него. Наложи му се да открие разхлабена дъска в гаража, за да влезе в кухнята. Вече нямаше трети етаж, а от втория бе останало много малко.

Поне не се натъкна на Шиничи.

— Искам да кажа, че може би там има истинско дете — продължи Мередит.

— И е било там само през цялата нощ? Звучи ми като някое от зомбитата на Шиничи — заяви Мат.

— Може би, а може би не. Госпожо Флауърс, имате ли някаква представа по кое време чухте плача? По-рано през нощта или по-късно?

— Чакай да помисля, скъпа. Струва ми се, че го чувах всеки път, щом се събудех — старите хора се будят доста често.

— Аз го чух на разсъмване — но обикновено първите няколко часа спя, без да сънувам, и се будя рано.

Госпожа Флауърс се извърна към Мат.

— Ами ти, скъпи Мат? Чул ли си някакъв звук, подобен на плач?

— Стори ми се, че чух нещо, което приличаше на шепот на вятъра и стонове, около полунощ — отвърна Мат, който напоследък нарочно се преуморяваше с работа, за да спи непробудно поне шест часа през нощта.

— Явно през цялата нощ сме имали призрак, скъпи мои — заключи госпожа Флауърс спокойно и им наля по чаша горещ чай.

Мат видя как Мередит го погледна притеснено — но Мередит не познаваше госпожа Флауърс толкова добре като него.

— Не мислите наистина, че е било призрак — заяви той сега.

— Не, не мисля. Мама не е казала нито дума за това, а и това е твоята къща, скъпи Мат. Доколкото зная, в миналото тук не е имало нито ужасни убийства, нито страховити тайни. Да видим… — Затвори очи, докато Мат и Мередит отпиваха от чая си. След малко отвори очи и им се усмихна озадачено.

— Мама каза да претърсим къщата за призрак. След това да слушаме внимателно какво ще ни каже.

— Добре — кимна Мат с непроницаемо изражение на лицето. — След като това е моята къща, предполагам, че е най-добре аз да я претърся. Но кога? Дали да навия часовника за определен час?

— Мисля, че е най-добре да дежурим на смени — предложи госпожа Флауърс.

— Добре — съгласи се Мередит незабавно. — Аз ще поема среднощната смяна, от полунощ до четири сутринта. Мат може да застъпи пръв; госпожо Флауърс, вие можете да поемете ранната сутрешна смяна, а следобед да подремнете, ако искате.

Мат се смути.