Полунощ в Ел Ей

Повторният разпит на Денис Хойл започна в осем часа вечерта в сектора на детективите в участъка на Ван Найс. Там бяха Бетани, Къркуд и Донован, за да инструктират Балард за критично важните показания, с които трябваше да разполагат в протокола. Хойл беше придружен от своя адвокат Даниъл Дали, който бе одобрил споразумението за съдебен имунитет, подписано от неговия клиент. На Хойл щеше да му се размине леко — съгласяваше се да признае вината си в престъпен сговор с цел измама в замяна на показанията му срещу Абът и евентуални други съучастници. И щеше да чака ще му провърви ли с решението на съдията за тежестта на присъдата. Споразумението изискваше от него пълна искреност и правдивост, опираше се на твърдението му, че никога не е участвал в планирането на убийства и не е бил осведомен предварително за убийствата на хора, които са вземали заеми от консорциума. Твърде изгодна сделка за престъпника, поне на хартия, но такова беше решението на Донован и неговите началници. Негласният им замисъл най-вероятно включваше опит да се откажат от споразумението, ако го хванат в лъжа. Ако не успееха, нищо не пречеше съдията по делото да бъде напълно осведомен за степента на закононарушенията, в които Хойл се е забъркал със съучастниците си, за да му наложи максималната присъда по обвинението в престъпен сговор.

Балард каза на Бетани и останалите да не припарват в стаята и да гледат разпита на монитора. Щом Хойл бе заявил, че е готов да говори само с нея, не искаше той да смята, че тя и Бетани са партньори. Балард влезе в малката сива стая и седна срещу Хойл и адвоката му. Крепеше своя телефон на бедрото си като отстъпка за Донован — можеше да й праща съобщения, ако не харесаше видяното на монитора.

— Първо искам да очертаем ясно правните рамки на този разпит — започна тя. — Трябва да заявите съгласието си, че ако ме излъжете пряко или косвено чрез укриване на факти, споразумението за имунитет става невалидно и ще бъдете съден за престъпен сговор с цел убийство.

Хойл отвори уста, но Дали вдигна ръка като баща, който спира детето си да не изскочи на улицата, без да се огледа.

— Той разбира това — заяви адвокатът. — Има го в споразумението.

— Въпреки това трябва да го чуя от него — настоя Балард.

— Разбирам — рече Хойл. — Хайде да приключваме по-скоро.

— Искам още нещо. Знам, че го няма в споразумението — каза тя.

— Какво? — попита Дали.

— Искам той да се откаже от всякакви права върху собствеността на покойния Хавиер Рафа.

— Забравете — отсече адвокатът.

— Тогава и вие забравете за споразумението — сопна се Балард. — Не бих му позволила да се измъкне сух от водата и да отнеме онзи имот от семейството на човека, когото той и гнусните му приятелчета са убили.

Телефонът й избръмча след броени секунди. Балард погледна надолу към текста от Донован: „Що за шибана дивотия?!“.

Тя вдигна глава и се вторачи в Хойл с надеждата, че праведната ярост в очите й ще го накара да се подчини.

Този път той вдигна ръка да възпре адвоката си.

— Не съм против. Давам съгласието си.

— Не е необходимо — възрази Дали. — Вече уговорихме споразумението и това не е…

— Казах, че не съм против. Искам да го направя.

Балард кимна.

— Прокурорът ще подготви допълнение към споразумението. — Изчака за реакция от Дали, но той си замълча. — Добре, да започваме.

Подхванаха разпита и историята на Хойл не се различаваше много от първия път, когато я разказа пред Балард. Този път обаче тя задаваше въпроси, предназначени да съберат повече данни за произхода на консорциума за факторинг и дали замисълът от самото начало е бил да убиват накрая онези, на които отпускат заеми. Балард знаеше, че в някакъв момент адвокатите на Абът и всеки друг подсъдим ще търсят в протокола на разпита каквато и да е пролука, в която могат да вмъкнат обосновани съмнения.

Разпитът приключи малко преди полунощ, Бетани и Къркуд отведоха Хойл да бъде регистриран по обвинение в престъпен сговор и след това освободен. През това време Донован предяви официално на Абът обвинение със задържане под стража без освобождаване под гаранция до призоваването в съда. Нямаше съмнение, че тогава ще бъде поискано да бъде пуснат под гаранция.

Скоро след като отведоха Хойл, тя получи пестеливо съобщение от Робинсън-Рейнълдс: „Сядаш си на резервната скамейка“.

Не си загуби времето да му отговаря. Тръгна си, без да чуе благодарност от никого. Балард превърна едно наглед случайно произшествие на Нова година в подкрепено е доказателства дело за няколко убийства, но бе прекрачила границата на позволеното, затова трябваше да остане в сянка и дори скрита, доколкото е възможно, от адвокатите на обвиняемите.