Поражението на дерините

Дъхът на Морган замря, докато слушаше песента на Гуидиън, и той сведе глава над гроба на майка си. Трубадурът имаше право. Те наистина водеха война и преди тя да свърши, щяха да умрат още много хора. Това бе необходимо, за да победи светлината, за да бъде отхвърлен мракът.

Но тези, които се бяха сражавали, не трябваше никога да забравят защо са отблъснали мрака, нито че цената на победата често пъти се измерва в човешки сълзи. И че сълзите също са необходими, за да се забрави мъката и вината, да олекне на сърцето и да може човешката душа да се изплаче.

Морган отвори очи и погледна към слънчевата светлина, а после се остави да го обгърне пустотата. Усети, че гърлото му се свива, когато почувства горчивината на загубата.

Бронуин, Кевин, скъпият Брайън, когото бе обичал като баща и брат, младият Ричард Фицуилям — всички те бяха загинали, всички бяха паднали жертва на този безумен и безсмислен конфликт, който продължаваше.

А сега, когато затишието в бурята даваше кратък отдих от гнева на ветровете, поне можеше да си позволи най-сетне да оплаче починалите и да остави духа им в покой.

Златистата светлина пред очите му затрепка и погледът му се замъгли. Този път той не се опита да спре сълзите, които изпълваха очите му. Минаха няколко минути, преди да осъзнае, че певецът си е отишъл. После долови стъпки по покритата с чакъл пътека към параклиса.

Чу ги доста преди да стигнат до вратата и знаеше, че някой търси него. Още преди вратата внимателно да се отвори, той успя отново да се овладее и да си наложи изражение на лицето, което му се струваше подходящо за външни хора. Пое дълбоко дъх, за да се успокои, а когато се обърна, видя на ярко осветения праг фигурата на Келсън. До него бе застанал изцапан с кал пратеник в червена риза. Джеърд, Иуон, Дери и още неколцина военни съветници, които също придружаваха Келсън, бяха изостанали на известно разстояние, а младият монарх влезе в параклиса. В ръката си държеше сгънат лист пергамент, от който висяха множество различни печати.

— Курията в Дхаса се е разделила по въпроса за отстраняването от църквата, Морган — съобщи кралят и внимателно го изгледа със сивите си очи. — Епископите Кардиъл, Арилан, Толивър и още трима са скъсали с Лорис и не са приели решението за отлъчването. Съгласни са да се срещнем в Дхаса в срок до две седмици. Арилан смята, че може да организира събирането на петдесетхилядна армия до края на месеца.

Морган наведе очи, обърна се настрана и нервно потърка ръце.

— Това е добре, ваше величество.

— Да, добре е — отвърна Келсън, неприятно изненадан от краткия отговор. Той се доближи до генерала. — Смяташ ли, че ще се осмелят да се опълчат против Уорън? И ако е така, смяташ ли, че Джеърд и Иуон могат да задържат Уенсит на север, докато ние помогнем на разбунтувалите се епископи?

— Не зная, принце — каза тихо Морган? Той вдигна глава и погледна разсеяно през отворения прозорец към далечното синьо небе. — Не ми се вярва Арилан да тръгне против Уорън. Ако го стори, това всъщност би означавало да признае, че позицията на църквата по въпроса за магията е била погрешна двеста години, че кръстоносният поход на Уорън против дерините е погрешен. Не съм сигурен, че нашите епископи са готови да отидат толкова далече, дори и Арилан.

Келсън изчака Морган да продължи, но младият генерал като че ли бе свършил.

— Какво предлагаш тогава? — попита нетърпеливо Келсън. — Групата на Арилан изрази готовност да ни помогне. А ние имаме нужда от всяко съдействие, което можем да получим.

Морган сведе очи от неудобство, но не поиска да сподели с Келсън причината за своите съмнения. Ако кралят продължеше да подкрепя Дънкан и самия него, отлъчването от църквата щеше да обхване цял Гуинид още преди да се реши въпросът с епископите. Той не можеше да позволи…

— Чакам отговора ти, Морган!

— Простете, господарю, но вие не би трябвало да ме питате за тези неща. Аз дори не би трябвало да съм тука. Не мога да позволя да разклащате позицията си, като продължите контактите с човек, който е…

— Стига толкова! — извика Келсън, а после грабна ръката му и го погледна ядосано. — Още не сме получили официално съобщение от Курията за твоето отлъчване. А дотогава — а може би и след това — аз нямам намерение да се лиша от съветите ти само заради някакво си решение на глупавите архиепископи. Слушай, Морган, прави това, което ти казвам! Имам нужда от тебе!

Морган примига учудено от това избухване на младия крал, дори за миг му се стори, че пред него е застанал самият Брайън, сякаш кралят мъмреше прегрешил паж. Преглътна и наведе очи, разбирайки, че е отишъл твърде близо до превръщането на сигурността на Келсън в свое собствено самосъжаление. Той разбра и това, че Келсън чувства приближаването на опасността и е готов да я посрещне. Взря се в сърдитите му сиви очи и зърна в тях познатия решителен поглед, който никога преди не бе виждал у Келсън. Разбра, че вече не можеше да смята Келсън за малко момче.