Поражението на дерините

„Тъй като Аларик Антъни Морган, херцог на Коруин, господар на Корът, главнокомандващ на кралските армии и защитник на краля, и монсиньор Дънкан Хауърд Маклейн, временно отстранен от служба свещеник, съзнателно и нееднократно се противопоставяха и пренебрегваха предписанията на Светата църква.

И тъй като упоменатите Аларик и Дънкан в днешния ден убиха невинни чеда на църквата и заплашиха с кощунствено убийство един посветен на бога свещеник, карайки го да лицезре отвратителни и еретически магически деяния.

И тъй като упоменатите Аларик и Дънкан оскверниха светилището на свети Торин с използването на забранени магии и станаха причина за неговото унищожаване, както и поради нееднократното им използване на подобни магии в миналото.

И тъй като упоменатите Аларик и Дънкан не изявиха желание да изповядат греховете си и да тръгнат по правия път.

Аз, Едмънд Лорис, архиепископ на Валорет и Върховен духовник на Гуинид, от името на цялото духовенство на Курията на Гуинид, налагам анатема на упоменатите Аларик Антъни Морган и Дънкан Хауърд Маклейн. Разкъсваме връзките им със Светата божия църква. Изключваме ги от конгрегацията на праведните.

Нека гневът на Божествения съдник падне върху им. Нека вярващите се отвърнат от тях. Нека небесните врати се затворят пред тях и пред всеки, който се осмели да им помогне.

Нека никой богобоязнен човек не ги приема, не ги храни, не ги подслонява през нощта, под заплахата от анатема. Нека никой свещеник не им служи в живота, нито пък отиде за погребението им след смъртта. Да са проклети в дома си и вън от него, проклето да е яденето и пиенето им, проклето да е всичко тяхно.

Обявяваме ги за отлъчени от църквата, за хвърлени във вечната тъма с Луцифер и всичките му паднали ангели. Проклинаме ги трижди, без надежда за спасение. Налагаме им вечно проклятие и ги осъждаме на вечна анатема. Нека светлината им бъде погълната от мрака. Да бъде тъй!“

— Да бъде тъй! — пропя групата.

Лорис взе свещта, обърна я с пламъка надолу, хвърли я на пода и я угаси. След това, като по команда, събраните епископи и духовници последваха примера му.

Чу се тракане от падащи свещи като от празни кутии, а после пламъците угаснаха и настъпи тъмнина.

Само една свещ продължаваше да гори, а капките восък падаха по плочите на пода в безмълвен протест.

И никой не можеше да каже чия ръка я беше оставила така.

Глава шестнадесета

Защото любовта е силна като смърт;Ревността люта като преизподня;

стрелите й са стрели огнени;тя е пламък много силен.Песен на песните 8:6

— Не можеш да ме хванеш! — закачаше се Бронуин.