Поражението на дерините

— Верният слуга е истинско съкровище — издекламира той, след това погали струните и огледа публиката с доволна усмивка. — А сега, докато чакаме, ще се опитам да изпея една песен — този път една любовна песен в чест на щастливите младоженци.

Той изсвири няколко встъпителни такта и започна да пее.

Римъл бързаше през двора на двореца, а в ушите му звучеше мелодията на новата песен на Гуидиън. Не му харесваше, че Бронуин слуша любовни песни заедно с Кевин. Твърде рядко имаше възможност да бъде в нейната компания и да я наблюдава незабелязано. Но сега получи удобна възможност да остави вълшебния амулет, който Бетан му беше дала. По това време дамите на Бронуин щяха да са свършили работата в стаите й, а през следващите няколко часа там нямаше да има никой. Първият човек, който щеше да влезе в стаята след него, щеше да бъде самата Бронуин.

Изкачвайки стъпалата до терасата и стаите на Бронуин, той притисна с ръка гърдите си и усети как бие сърцето му. Почувства и торбичката, която му бе дала Бетан предишния ден. След няколко часа всичко щеше да е минало, Бронуин щеше да е негова. Не му се вярваше, че това е истина, а не сън.

Той се поколеба и се огледа внимателно, за да види дали Мери Елизабет не е наблизо, а после влезе в стаята. Никой не го бе видял, а и стаята беше празна. Съзря лютнята на Бронуин, закачена на дървена кукичка до леглото, но в момента не й обърна внимание. Трябваше най-напред да намери място, където да остави магическия кристал. Бронуин не трябваше да го види, докато амулетът не успее да окаже магическото си въздействие.

Най-подходяща му се стори тоалетната масичка. Той отиде до нея и измъкна торбичката. Предполагаше, че след като влезе в стаята си, всяка жена най-напред ще отиде до огледалото, особено ако е яздила по-голямата част от деня. Върху тоалетната масичка имаше много други блестящи предмети, които щяха да прикрият това, което той искаше да остави.

Римъл сложи внимателно торбичката на масичката и започна да отвързва кожените връвчици. Спря се, когато си спомни, че трябва да се измъкне от стаята за няколко секунди. Отиде до кукичката и свали лютнята, после я метна на рамо и се върна, за да отвърже торбичката. След това изтърси студения синкавочервен кристал върху масичката.

С душа в петите Римъл грабна кожената торбичка и побягна към вратата. Спря се за миг, за да дойде на себе си, едва когато хвана дръжката на вратата. Осмели се да хвърли поглед назад, но не забеляза синия камък сред блестящите предмети. Подсвирвайки си победоносно весела мелодия, той мина през терасата и се запъти към градината, преметнал лютнята на Бронуин през рамо. Докато вървеше, внимателно извади медальона от ризата си, отвори го и погледна с любов към портретчето, а после го затвори с леко щракане и го скъта с въздишка под ризата си. На връщане в слънчевата градина чу песента на Гуидиън, която се лееше нашир и длъж.

Прекрасна лейди, чуй молбата, отправена към теб и може би сърцето ледно ще трепне най-подир.Недей ме гледа със омраза, защото ще умра от мъка и от вярна обич към твоя светъл лик

Един час по-късно Бронуин се спря пред вратата на стаята си и се усмихна на Кевин, а той целуна ръката й на прощаване.

— След половин час ще се срещнем — прошепна тя.

— Добре — съгласи се той. — Но ако закъснееш, ще дойда при теб и сам ще те облека.

Бронуин се намръщи дяволито и го погледна с престорена строгост.

— Почакайте още два дена, Кевин Маклейн — подразни го тя. — Предполагам, че ще го преживеете.

— Дано да е така — промълви той, притисна я към себе си и я погледна с нескрита любов.

Тя се засмя и го прегърна за миг, а после се отскубна от ръцете му и влезе през открехнатата врата.

— Половин час — предупреди го тя. — Внимавай да не закъснееш, иначе ще дойда да те облека.

— Ела — отвърна възторжено Кевин, докато тя затваряше вратата.

Бронуин се завъртя на пръсти, притисна лютнята към гърдите си и почна да танцува с нея по стаята, опиянена от радостта си от живота и от любовта си към Кевин. После се спря до тоалетката, тананикайки си мелодията на последната песен на Гуидиън. Наведе се, за да се погледне в огледалото, и оправи кичур тъмнозлатиста коса на челото си. Когато се опита да се изправи, ужасната магия започна да действа.

Бронуин се препъна, хвана се за края на тоалетката, за да не падне, но новата вълна на магията я обхвана с безпощадна сила. Направи отчаян опит да не загуби съзнание, лютнята се изплъзна от изтръпналите й пръсти и падна на пода. От удара грифът се счупи, а една от струните се скъса с отчаян звън.

Този звук разбуди чувствата й на дерини и въпреки че главата й се въртеше, вътрешният разум започна да осмисля положението. Очите й търсеха трескаво и почти автоматично обяснение за нападението и тя забеляза синия кристал, пулсиращ сред разхвърляните в безпорядък предмети върху тоалетната й масичка.