Принц с часовников механизъм

теб, Джесамин, но не те обича. Ловците на сенки ми помогнаха и ме

закрилят, както и теб. А ти се обърна срещу тях като неблагодарно псе, в

момента, в който брат ми ти щракна с пръсти.

— Лъжкиня! — изкрещя Джесамин. — Ти изобщо не го разбираш.

Никога не си го разбирала! Душата му е чиста и нежна…

— Чиста като водата в канавката — отвърна Теса. — Разбирам го

по-добре от теб; ти си заслепена от чара му. Изобщо не го е грижа за теб.

— Лъжкиня.

— Видях очите му. Видях начина, по който те гледаше.

Джесамин се задъхваше.

— Как можеш да си толкова жестока.

Теса поклати глава.

— Не можеш да прозреш това, нали? — с изненада отвърна тя. — За

теб всичко това е само игра, като куклите в куклената ти къща, местиш

ги насам-натам, караш ги да се целуват и женят. Искаш да се омъжиш за

мундан и Нат е достатъчно добър за това. Изобщо не можеш да

проумееш какво струва предателството ти на тези, които винаги са се

грижили за теб.

Джесамин оголи зъбите си; в този момент тя толкова приличаше

на уловено в капан и притиснато до стената животно, че Теса се дръпна

назад.

— Обичам Нат — каза Джесамин. — И той ме обича. Ти си тази,

която не разбира какво е това любов. "О, не мога да избера между Уил и

Джем. Какво да правя?" — почти изкрещя тя и Теса пламна. — И какво от

това, че Мортмейн иска да унищожи ловците на сенки в Британия. Ами

да ги унищожи.

Теса смаяно зяпна срещу нея, точно в мига, когато вратата зад нея

се отвори и Шарлот влезе в стаята. Имаше измъчен и изтощен вид,

сивата й рокля бе в тон със сенките под очите й, но стойката й бе

изправена, а погледът — ясен. След нея пристъпваше Софи, изглеждаше

така, сякаш всеки миг щеше да побегне нанякъде от уплаха — и само

секунда след това Теса разбра защо. Най-отзад вървеше призрак,

облечен в роба с цвета на пергамент, лицето му бе скрито в сянката на

качулката му, а в ръката си носеше ослепително блестящ меч. Това бе

брат Енох, един от Мълчаливите братя; носеше Мечът на смъртните.

— Да ни унищожи, значи? Това ли каза, Джесамин? — произнесе

Шарлот с ясен и твърд глас, толкова нетипичен за нея, че Теса впери

поглед в нея.

Джесамин едва дишаше. Очите й бяха вперени в оръжието в ръката

на брат Енох. Огромната му ръкохватка бе във формата на ангел с

разперени крила.

Брат Енох замахна към Джесамин с меча и въжетата, с които бе

завързана за леглото, се смъкнаха от китките й. Тя усети как ръцете й

безсилно се отпуснаха в скута й. Впери поглед в него, а след това и в

Шарлот.

— Шарлот, Теса е лъжкиня. Тя е лъжлива долноземка…

Шарлот спря до леглото и безстрастно погледна към Джесамин.

— Моите впечатления от нея не са такива, Джесамин. А какво ще

кажеш за Софи? Тя винаги е проявявала изключителна честност.

— Тя ме удари! С огледалото! — лицето на Джесамин бе червено.

— Защото е намерила това — Шарлот извади от джоба си поканата,

която Теса бе дала на Софи. — Имаш ли обяснение за това, Джесамин?

— Не съм нарушила Закона, той не забранява ходенето на парти —

гласът на Джесамин прозвуча едновременно сърдито и изплашено. —

Бенедикт Лайтууд е ловец на сенки.

— Това е почеркът на Натаниъл Грей — Шарлот никога не

повишаваше глас, помисли си Теса. Може би точно поради това

изглеждаше още по-непреклонна. — Той е шпионин, издирван от Клейва,

а ти тайно си се срещала с него. Защо?

Устата на Джесамин се отвори едва-едва. Теса очакваше да

последва някакво оправдание. Всичко това са лъжи, Софи си измисля за

поканата, срещнах се с Нат, за да спечеля доверието му. Но вместо това

последваха сълзи.

— Обичам го — каза тя. — И той ме обича.

— И затова ни предаде — отвърна Шарлот.

— Не съм! — гласът на Джесамин стана по-висок. — Това, което

казва Теса, не е вярно! Тя лъже. Винаги ми е завиждала и сега лъже!

Шарлот погледна към Теса.

— И сега ли лъже? А Софи?

— Софи ме мрази — изхлипа Джесамин. Това със сигурност бе

истина. — Тя трябва да бъде изхвърлена на улицата без никакви

препоръки.

— Спри да плачеш, Джесамин. Няма да постигнеш нищо така —

гласът на Шарлот пресече риданията на Джесамин като с нож. После тя

се обърна към брат Енох. — Истината бързо ще излезе наяве. Брат Енох,

моля ви, дайте Меча на смъртните.

Мълчаливият брат пристъпи напред, насочвайки Меча към

Джесамин. Теса гледаше ужасено. Да не би да се канеше да изтезава

Джесамин, в собственото й легло, пред очите на всички?

Джесамин изкрещя:

— Не! Не! Махнете го от мен! Шарлот! — гласът й се извиси

ужасено в писък, който продънваше ушите на Теса, цепеше главата й.

— Подай си ръцете, Джесамин — хладно каза Шарлот.

Джесамин ожесточено поклати глава, а светлата й коса се

разхвърча.

— Шарлот, недей — каза Теса. — Не я наранявай.

— Не се намесвай в това, което не разбираш, Теса — рязко отвърна

Шарлот. — Протегни ръце напред, Джесамин, или горчиво ще

съжаляваш.

С лице, обляно в сълзи, Джесамин протегна напред ръце с обърнати

нагоре длани. Теса се напрегна цялата. Стана й зле и вече съжаляваше, че

се бе съгласила да участва в този план. Ако Джесамин е била измамена от

Нат, това вече й стигаше. Но Джеси не заслужаваше това…