Принц с часовников механизъм

— Всичко е наред — прозвуча зад гърба й тих глас. Беше Софи. —

Той няма да я нарани. Мечът на смъртните кара нефилимите да казват

истината.

Брат Енох обърна Меча перпендикулярно на дланите на Джесамин.

Направи го без следа от сила или снизхождение, сякаш тя изобщо не

съществуваше за него. След това пусна острието и отстъпи назад; дори

очите на Джесамин се отвориха изненадано; то се задържа в равновесие

върху дланите й, без да помръдне.

— Това не е инструмент за инквизиция, Джесамин — каза Шарлот с

ръце, скръстени пред гърдите. — Наложи се да го използваме, защото не

можем да сме сигурни дали казваш истината. — Тя размаха поканата. —

Твое ли е това или не?

Джесамин не отговори. Тя гледаше към брат Енох, очите й бяха

широко отворени и черни от ужас, гърдите й се вдигаха и отпускаха

бързо. — Не мога да мисля, не и когато това чудовище е в стаята… —

гласът й потрепери.

Шарлот присви устни, но се обърна към брат Енох и му каза

няколко думи. Той кимна, след това тихо излезе от стаята. Когато

вратата се затвори зад гърба му, Шарлот каза:

— Ще чака в коридора. Не си мисли обаче, че няма да те хване, ако

се опиташ да избягаш, Джесамин.

Джесамин кимна. Приличаше на клюмнала, счупена кукла.

Шарлот размаха поканата в ръка.

— Това е твое, нали? И ти бе изпратена от Натаниел Грей. Това е

неговият почерк.

— Д-да — думите сякаш се изтръгнаха от Джесамин, въпреки

желанието й.

— Откога се срещаш тайно с него?

Джесамин отвори уста, но устните й трепереха. Секунда след това

от устата й се изсипа порой от думи. Очите й се бяха разширили от шока,

сякаш не можеше да повярва, че изговаря тези думи:

— Той ми изпрати съобщение само няколко дни след като

Мортмейн нахлу в Института. Извиняваше се за държанието си към мен.

Казваше, че е благодарен за това, че съм се грижила за него и че никога

няма да забрави състрадателното ми отношение и красотата ми. Не

исках да обръщам внимание на всичко това. Но дойде второ писмо, а

после и трето… и се съгласих да се срещна с него. Излязох от Института

една нощ и се срещнахме в Хайд Парк. Той ме целуна…

— Достатъчно за това — каза Шарлот. — Колко време му бе

необходимо, за да те убеди да ни шпионираш?

— Каза, че ще работи за Мортмейн само докато събере достатъчно

пари, за да живеем спокойно. Казах му, че можем да живеем с моето

наследство, но той не го искаше. Искаше да разполага със собствени

пари. Каза, че няма да живее на гърба на жена си. Това не е ли

благородно?

— И тогава ли ти предложи да се ожените?

— Предложи ми втория път, когато се срещнахме — глухо отвърна

Джесамин. — Каза, че е разбрал, че за него никога няма да има друга

жена. Обеща ми, че когато събере достатъчно пари, ще живея по начина,

по който винаги съм искала, че никога няма да се притесняваме за пари и

че ще имаме де-деца — заподсмърча тя.

— О, Джесамин — натъжено прозвуча гласът на Шарлот.

Джесамин пламна.

— Беше истина! Обичаше ме и го доказа! Ние сме женени!

Направихме го, както се полага, в църква и със свещеник…

— Може би църквата не е била действаща, а свещеникът е бил

някой прислужник, преоблечен като свещеник — каза Шарлот. — Какво

знаеш ти за мунданските сватби, Джеси? Откъде имаш представа какво е

истинска сватба? Залагам думата си, че Натаниъл Грей не те смята за

своя съпруга.

— Смята ме, смята ме, смята ме! — изкрещя Джесамин и се опита

да хвърли меча, но той бе прилепнал към дланите и, сякаш бе пришит за

тях. Риданието й се изви една октава по-високо. — Аз съм Джесамин

Грей!

— Ти си предателка на Клейва. Какво още каза на Натаниъл?

— Всичко — въздъхна Джесамин. — Къде търсите Мортмейн, с кои

долноземци сте се свързали, в опита си да го откриете. Ето защо той

никога не бе там, където го търсехте. Аз го предупредих за пътуването

до Йорк. И той изпрати автоматоните в дома на семейството на Уил.

Искаше да ви принуди да прекратите издирването. Смята ви за досадна

спънка. Но не се страхува от вас — гръдният й кош се вдигаше и

спускаше. — Той ще ви победи. Познава ви добре. Както и аз.

Шарлот се наведе напред.

— Само че не успя да ни изплаши и да ни накара да прекратим

издирването — каза тя. — Автоматоните се опитаха да похитят Теса, но

не успяха.

— Те не бяха изпратени да похищават Теса. О, той наистина

планира да я отведе, но не по този начин и не сега. Планът му скоро ще се

осъществи и тогава той ще дойде и ще завладее Института, за да вземе

Теса…

— Кога ще се случи това? Успя ли вече да отвори Пиксиса? —

гневно попита Шарлот.

— Аз… аз не знам. Не мисля, че е успял.

— Значи ти си казала всичко на Нат, а той не ти е казал нищо? А

Бенедикт? Защо се е съгласил да работи в сътрудничество с Мортмейн?

Винаги съм знаела, че е неприятен човек, но не съм смятала, че е в

състояние да предаде Клейва.

Джесамин поклати глава. По челото й бяха избили капчици пот, а

косата й бе залепнала за слепоочията.

— Мортмейн го държи с нещо, с нещо, което той много иска да

получи. Не знам какво е, но е готов на всичко, за да го има.

— Включително и да ме предаде на Мортмейн — каза Теса. Шарлот

изненадано я погледна и понечи да я прекъсне, но тя продължи: — А

какво ще кажеш за скалъпеното обвинение за притежаване на