Принц с часовников механизъм

— Добре ли си? — Магнус очевидно бе впечатлен. — Ужасно

кървиш. Имаш ли стили в себе си? Изцеляваща руна…

— Не ме е грижа за изцеляващите руни. Интересува ме това — и

Уил пусна кървящия зъб в ръката на Магнус — Намери ми този демон.

Знам, че можеш да го направиш.

Магнус погледна надолу и направи презрителна гримаса.

— Може би мога, само че…

Светлината върху лицето на Уил помръкна.

— Само че какво?

— Само че не тази вечер — отвърна Магнус. — Ще ми отнеме

няколко дни. Трябва да си търпелив.

Уил си пое дълбоко дъх.

— Не мога да съм търпелив. Не и след тази вечер. Ти не разбираш…

— Той се олюля, но успя да се задържи на краката си, хващайки се за

камината. Изплашен, Магнус се изправи.

— Добре ли си?

Внезапно лицето на Уил стана червено. После тъмночервено и по

него избиха капчици пот.

— Не знам — каза той, дишайки тежко. — Зъбът. Може да съм се

натровил…

Той замлъкна. Направи няколко крачки напред, а очите му се

подбелиха.

Магнус изненадано извика и хвана Уил, преди да падне върху

окървавения килим, вдигна го на ръце и внимателно го сложи върху

канапето.

Теса, седнала в стола до леглото на Джесамин, потъркваше

наболяващите я ребра и въздишаше. Корсетът буквално се бе впил в нея

и тя нямаше идея кога ще може да го свали; краката също я боляха, освен

това се чувстваше дълбоко наранена. Да види Нат бе като разчовъркване

на стара рана. Той бе танцувал с "Джесамин", бе флиртувал с нея и

небрежно бе дискутирал с нея съдбата на Теса, сестра си, все едно тя

нямаше абсолютно никакво значение за него.

Предполагаше, че това не би трябвало да я изненадва, че нищо

повече, свързано с Нат, не би трябвало да я изненадва. Но от това

болката й не намаляваше.

Към това се прибавяше и Уил — минутите, прекарани с него на

балкона, бяха най-смущаващото нещо в живота й. След начина, по който

бе разговарял с нея на покрива, тя се бе заклела никога повече да не

изпитва нищо към него. Той не бе тъмна и мрачна личност като

Хайтклиф, обсебен от тайната си страст, бе си казала тя, а просто момче,

което се смята за нещо повече от нея. Но начинът, по който бе погледнал

към нея на балкона, начинът, по който бе отмахнал косата от лицето й,

дори треперенето на ръцете му, когато я докосваше — всичко това със

сигурност не бе фалш.

Но нали и тя го бе докосвала по същия начин. В този момент не

желаеше нищо друго, освен Уил. А само една нощ преди това бе

докосвала и целувала Джем; бе си мислила, че го обича; бе се оставила да

я види, както никой дотогава не я бе виждал. И сега, когато си мислеше

за него, за мълчанието му тази сутрин, за отсъствието му на обяд, отново

почувства липсата му и усети физическа болка от отсъствието му, която

бе съвсем реална.

Възможно ли е да обичаш двама души едновременно? Възможно ли

е да разполовиш сърцето си на две? Или може би времето, прекарано с

Уил на балкона бе лудост, предизвикано от магическия прах? Дали щеше

да бъде същото и с всеки друг? Тази мисъл я навести подобно на признак.

— Теса…

Теса почти подскочи в стола си. Гласът бе по-скоро шепот. Бе

Джесамин. Очите й бяха полуотворени, отраженията на пламъците

потрепваха в дълбините на кафявите й очи.

Теса се изправи.

— Джесамин. Ти…

— Какво стана? — Главата на Джесамин се мяташе насам-натам. —

Не си спомням. — Тя се опита да се изправи и с изумление установи, че

ръцете й са вързани. — Теса! Защо, за бога…

— За твое добро е, Джесамин — гласът на Теса потрепери. —

Шарлот иска да ти зададе няколко въпроса. Би било добре ако можеш да

й отговориш.

— Партито — очите на Джесамин зашариха наоколо, а сякаш

можеха да видят нещо, което Теса не бе в състояние да види. — Софи,

тази малка маймунка, тършуваше в нещата ми. Заварих я да държи

поканата в ръцете си…

— Да, партито — отвърна Теса. — В къщата на Бенедикт Лайтууд.

Където трябваше да се срещнеш с Нат.

— Прочела си бележката? — Джесамин отметна глава встрани. —

Знаеш ли колко грубо и непочтено е да четеш личната кореспонденция

на някого? — тя отново се опита да седне и отново се строполи върху

възглавниците. — Все едно, той няма да признае. Не можеш да го

докажеш…

— Джесамин, има още една малка подробност. Мога да го докажа,

защото бях на партито и говорих с брат си.

Устата на Джесамин се отвори и образува едно розово "О". Тя най-

после сякаш успя да забележи в какво бе облечена Теса.

— Роклята ми — едва си пое дъх тя. — Ти си се дегизирала като

мен?

Теса кимна.

Очите на Джесамин помръкнаха.

— Това е отвратително — отново едва си пое дъх тя. — Толкова си

гадна! Какво направи на Нат? Какво му каза?

— От него разбрах, че си шпионирала за Мортмейн — каза Теса,

молейки се Софи и Шарлот да се появят. Защо, по дяволите, още ги

нямаше? — Предала си ни, давайки им сведения за всичко, което правим,

изпълнявайки заповедите на Мортмейн…

— Нас? — изкрещя Джесамин, мятайки се във всички посоки,

доколкото й позволяваха въжетата. — Ти не си ловец на сенки! Ти не им

дължиш лоялност! Тях не ги е грижа нито за теб, нито за мен.

Единствено Нат се интересува от мен…

— Брат ми — каза Теса, като едва успяваше да овладее гласа си — е

лъжлив убиец, неспособен на никакви чувства. Може и да се е оженил за