Принц с часовников механизъм

Магнус си помисли за радостта, изписана върху лицето на Уил,

когато бе застанал окървавен на прага на дневната на Камила,

размахвайки в ръка демонския зъб. Струва ми се все пак, че промяната

не е в звездите.

— Ловец на сенки ли? — зяпна Теса. — Не е възможно. Тя се обърна

и погледна към Шарлот, чието лице отразяваше собствения й ужас. — Не

е възможно, нали? Уил ми каза, че децата на ловците на сенки и демони

винаги са мъртвородени.

Шарлот поклати глава.

— Не, не, не е възможно.

— Но ако Джесамин говори само истината… — в гласа на Теса се

долавяше колебание.

— Джесамин говори истината, каквато вярва, че е — каза Шарлот.

— Ако брат ти я е излъгал, но тя му вярва, ще смята, че казва истината.

— Нат никога не би ме излъгал — възпротиви се Джесамин.

— Ако майката на Теса е ловец на сенки — хладно каза Шарлот —

тогава Нат също би трябвало да е ловец на сенки. Кръвта на ловците на

сенки е по-силна. Споменавал ли ти е някога това? Че е ловец на сенки?

Джесамин бе възмутена до дъното на душата см.

— Нат не е ловец на сенки! — изкрещя тя. — Щях да го знам.

Никога нямаше да се омъжа… — Гласът й внезапно се прекърши и тя

прехапа устни.

— Е, добре, възможностите са две, Джесамин — каза Шарлот. —

Или си се омъжила за ловец на сенки, което би било чиста проба ирония,

или, по-вероятно, си се омъжила за лъжец, който те е използвал и те е

зарязал. Навярно е знаел, че съществува вероятност да те хванем. Какво

ли си е мислел, че ще се случи с теб тогава?

— Нищо — треперейки отвърна Джесамин. — Каза, че си слаба. Че

няма да ме измъчваш. Че няма да се стигне до това да ме нараниш.

— Сгрешил е — каза Шарлот. — Ти си предала Клейва. Бенедикт

Лайтууд също. Когато Консулът чуе за това…

Джесамин се изсмя, високо и сподавено.

— Кажи му — каза тя. — Мортмейн иска точно това — заговори тя

бързо и неразбрано. — Н-не си прави труда да ме питаш защо. Не знам.

Знам само, че го иска. Издрънкай му всичко, което искаш, Шарлот. Тогава

наистина ще се окажеш във властта му.

Шарлот стисна рамката на леглото, ръцете й побеляха.

— Къде е Мортмейн?

— Т-той — задъхано произнесе тя. — Той… — лицето на Джесамин

бе станало пурпурно, очите й щяха да изскочат от изумление. Бе

сграбчила така здраво Меча, че по пръстите й се появи кръв. Теса

ужасено гледаше към Шарлот. — Идрис — най-после успя да изрече тя и

падна върху възглавницата.

Лицето на Шарлот застина.

— Идрис? — като ехо повтори тя. — Мортмейн е в Идрис, в нашата

родина?

Джесамин запремигва.

— Не. Не е там.

— Джесамин! — Шарлот сякаш всеки момент щеше да се хвърли

върху нея и да я раздруса, докато зъбите й не започнат да тракат. — Как

може да е в Идрис и да не е? Помисли за себе си, глупаво момиче. Кажи ни

къде е!

— Спри! — изкрещя Джесамин. — Спри, боли ме…

Шарлот задържа погледа си върху нея. След това се запъти към

вратата; когато се върна, с нея бе и брат Енох. Тя скръсти ръце пред

гърдите си и с отсечено движение на брадичката си посочи към

Джесамин.

— Нещо не е както трябва, братко. Попитах я къде е Мортмейн; тя

каза Идрис. Когато отново я попитах, отрече — гласът й стана твърд. —

Джесамин! Пробил ли е Мортмейн защитата на Идрис?

Джесамин издаде ужасен писък; дишането й стана хрипливо.

— Не, не е… Кълна се… Шарлот, моля те…

Шарлот, изрече брат Енох твърдо; думите му отекнаха в

съзнанието на Теса. Достатъчно. В мозъка на момичето има някакъв

блокаж, нещо, което Мортмейн е поставил там. Той издевателства над

нас, като си служи с Идрис, но тя все пак потвърди, че той не е там. Тези

блокажи са много силни. Ако продължиш да я разпитваш, сърцето й може

и да не издържи.

Шарлот отпусна рамене.

— И какво тогава…?

Нека я заведа в Града на тишината. Имаме начини да извличаме

тайните, заключени в мозъка, тайни, които дори самата тя не подозира,

че знае.

Брат Енох издърпа Меча от здраво стиснатите ръце на Джесамин.

Тя сякаш не забеляза това. Погледът й бе насочен към Шарлот, очите й

бяха широко разтворени и в тях се бе вселила паника.

— Градът от кости? — прошепна тя. — Където са положени

мъртвите ловци на сенки? Не! Не искам да ходя там! Не понасям това

място!

— Тогава ни кажи къде е Мортмейн — каза Шарлот, с глас като лед.

Джесамин започна да хълца. Шарлот не й обърна внимание. Брат

Енох изправи момичето на крака; Джесамин се съпротивляваше, но

Мълчаливият брат я бе хванал в желязна хватка, а с другата си ръка

държеше Меча на смъртните.

— Шарлот! — изпищя сърцераздирателно Джесамин. — Шарлот,

моля те, само не в Града на тишината. Заключи ме в Храма, изправи ме

пред Съвета, но моля те, не ме изпращай сама в тази гробница! Ще умра

от страх там!

— Трябваше да помислиш за това, преди да ни предадеш — каза