Принц с часовников механизъм

Шарлот. — Брат Енох, отведи я, моля те.

Джесамин продължи да пищи, когато Мълчаливият брат я вдигна и

я метна на рамото си. Теса гледаше с широко отворени очи как той

излезе от стаята и я изнесе. Виковете и стоновете й отекваха по

коридора, дълго след като вратата се затвори зад тях и след това

внезапно замряха.

— Джесамин… — започна Теса.

— Тя е добре. Вероятно й е поставил руна за успокоение. Това е

всичко. Няма защо да се тревожиш за нея — каза Шарлот и седна на края

на леглото. Гледаше надолу към ръцете си, сякаш не бяха нейните. —

Хенри…

— Да го събудя ли, госпожо Брануел? — предпазливо попита Софи.

— Той работи в криптата… Не мога да се реша да го извикам —

замислено каза Шарлот. — Джесамин е от малка с нас. Това ще му дойде

твърде много, твърде много. Той не би могъл да бъде жесток.

— Шарлот — Теса нежно леко докосна рамото й. — Ти не си

жестока.

— Правя това, което трябва да направя. И няма защо да се тревожа

— повтори Шарлот и избухна в сълзи.

14

Градът на тишината

"О, изгарям цяла!”, проплака силно тя.

Но никой не отвърна. Дълбока тишина!

Какво могло би, боже, греха ми да изкупи

и от смъртта безкрайна мене да откупи.

Алфред, лорд Тенисън, "Дворецът на изкуствата"

— Джесамин — отново повтори Хенри, вече за пети или за шести

път. — Просто не мога да повярвам. Нашата Джесамин?

Теса забеляза, че всеки път, щом го кажеше. Шарлот стисваше още

по-плътно устни.

— Да — отново повтори тя. — Джесамин. Шпионирала ни и е и е

докладвала на Нат за всяко наше действие, а той пък е предавал

информацията на Мортмейн. Трябва ли да го повторя още веднъж?

Хенри премигна срещу нея.

— Съжалявам, скъпа. Чух го. Знам само — въздъхна той, — че

Джесамин не беше щастлива тук. Но не мислех, че ни мрази.

— Не мисля, че ви е мразела или че ви мрази. — Бе Джем, застанал

до камината в гостната, с ръка, опряна на камината. Не бяха се събрали

за закуска, както правеха обикновено; нямаше обяснение защо, но Теса

предположи, че самата мисъл да седнат на закуска, а мястото на

Джесамин да е празно, сякаш нищо не се е случило, бе непоносима за

Шарлот.

Шарлот си бе поплакала малко тази нощ, преди да си възвърне

самообладанието; бе отклонила опитите на Софи и Теса да й донесат

мокри кърпи или чай, поклащайки непреклонно глава и повтаряйки

отново и отново, че няма да си позволи да се разплаче отново, защото

времето сега трябваше да се използва за планиране, за изработване на

стратегия. После се запъти към стаята на Теса. Софи и Теса я следваха по

петите, и трескаво започна да надига дъските на пода, докато не намери

малка книга, нещо като семейна библия, подвързана с бяла кожа и увита

в кадифен плат. Тя я сложи в джоба си с решително изражение, като само

махна с ръка към Теса, без да отговаря на въпросите й, и се изправи на

крака. Небето зад прозореца бе започнало да просветлява, озарено от

бледата светлина на настъпващия ден. С изтощен вид тя каза на Софи да

инструктира Бриджет да сервира студена закуска в гостната и да каже на

Сирил за случилото се, така че мъжете да са информирани. След това

излезе.

С помощта на Софи, Теса най-после, слава богу, успя да свали

роклята на Джесамин; тя се изкъпа и облече жълтата рокля, която

Джесамин й бе купила. Помисли си, че цветът й би могъл да повдигне

настроението й, но все още се чувстваше отпаднала и изнурена.

Когато влезе в гостната, можа да прочете по лицето на Джем, че и

той се чувства по същия начин. Около очите му имаше сенки и той бързо

отклони поглед от нейния. Заболя я от това и тя отново си помисли за

отминалата нощ, с Уил, на балкона. Но това бе различно, каза си тя. Бе

резултат от магическия прах, кратко умопомрачение. Нямаше нищо

общо с това, което се бе случило между тях с Джем.

— Не мисля, че ни мрази — отново повтори Джем, коригирайки

миналото време, което бе употребил. — Но сякаш винаги нещо й

липсваше. Беше толкова отчаяна.

— Аз съм виновна — тихо каза Шарлот. — Не трябваше да я

насилвам да бъде ловец на сенки, когато бе толкова очевидно, че това е

нещо, което презира.

— Не, не! — побърза да я разубеди Хенри. — Ти винаги си била

мила с нея. Правила си всичко, което е трябвало. Съществуват

механизми, които са толкова повредени, че не е възможно да бъдат

поправени.

— Джесамин не е часовник, Хенри — глухо отвърна Шарлот. Теса се

питаше дали бе ядосана на Хенри, че не се срещна заедно с нея с Улси

Скот, или просто бе ядосана на целия свят. — Може би просто трябва да

опаковам Института и да го връча с поклон на Бенедикт Лайтууд. Вече за

втори път приютяваме шпионин под покрива си и разбираме за това,

едва когато щетите са налице. Ясно е, че не съм компетентна.

— Всъщност става въпрос за един шпионин — започна Хенри, но

замлъкна, когато Шарлот му хвърли поглед, който можеше да разтопи

стъкло.

— Ако Бенедикт Лайтууд работи за Мортмейн, не може да се

очаква, че ще се грижи за Института — каза Теса. — Всъщност балът,

който той организира миналата нощ, би трябвало да е достатъчно