Принц с часовников механизъм

— Джесамин никога няма да се съгласи на това — каза Шарлот. —

Не и сега…

Уил я погледна мрачно.

— Още си ядосана, нали? — каза той. — Разбира се, че няма да се

съгласи. Ще помолим Теса отново да изиграе ролята на Джесамин.

Коварна млада дама, облечена според последния писък на модата.

— Това ми звучи опасно — каза Джем с приглушен глас. — Опасно

за Теса.

Теса го погледна бързо и улови погледа на сребърните му очи.

Поглеждаше я за първи път, откакто бе излязла от стаята му онази нощ.

Въобразяваше ли си, че бе усетила загриженост в гласа му, когато каза,

че е опасно за нея, или това бе просто загрижеността, която Джем

проявяваше към всекиго? Това, че не желаеше да я види умираща по

ужасен начин, бе обикновена любезност и съвсем не бе това, което се бе

надявала той да изпитва към нея.

Каквото и да бе. Само да не я презира…

— Теса не се страхува — каза Уил. — Освен това няма да е много

опасно за нея. Ще му изпратим бележка и ще му определим среща на

място, на което можем лесно и бързо да се появим. Мълчаливият брат ще

може да го измъчва, докато не ни даде информацията, от която се

нуждаем.

— Да го измъчва? — каза Джем. — Той е брат на Теса…

— Нека да го измъчва — каза Теса. — Ако е необходимо. Давам

съгласието си.

Шарлот я погледна с изумление.

— Не е възможно да го мислиш.

— Каза, че има начин да проникнете в ума му и да научите тайните

му — отвърна Теса. — Помолих те да не го правите и вие не го

направихте. Благодаря ти за това, но вече няма нужда да продължиш да

спазваш обещанието си. Проникнете в ума му, ако е необходимо. Това е

дори по-важно за мен, отколкото за вас. Ти си загрижена за Института и

за безопасността на ловците на сенки. Аз също съм загрижена за това,

Шарлот. Но Нат работи за Мортмейн. Мортмейн, който иска да ме хване и

да ме използва, без дори да знаем за какво. Мортмейн, който може би

знае каква съм. Нат е казал на Джесамин, че баща ми е бил демон, а майка

ми — ловец на сенки…

Уил подскочи от изумление.

— Не е възможно — каза той. — Ловците на сенки и демоните не

могат да създадат потомство. Децата им са мъртвородени.

— Може и да е лъжа, както лъжата за това, че Мортмейн е в Идрис

— каза Теса. — Но това не означава, че Мортмейн не знае истината.

Трябва да знам каква съм. Това вероятно ще е и ключът към това защо

ме иска.

В очите на Джем, когато я погледна, се долавяше тъга, после той

отклони погледа си.

— Много добре — каза той. — Уил, как предлагаш да го примамим?

Не мислиш ли, че може би познава почерка на Джесамин? Не смяташ ли,

че може би си имат някакъв таен сигнал.

— Трябва да накараме Джесамин — каза Уил — да ни помогне.

— Само не предлагай да я измъчваме — в гласа на Джем прозвуча

раздразнение. — Вече използвахме Меч на смъртните и тя ни каза

всичко, което знаеше…

— С помощта на Меча няма да научим къде се срещат, нито пък

кодовете им или галените имена, с които се наричат — каза Уил. — Не

разбирате ли? Това е последен шанс за Джесамин. Последен шанс да ни

сътрудничи. За да заслужи снизхождението на Клейва и да й бъде

простено. Дори Шарлот да запази Института, те едва ли ще ни оставят да

се разпореждаме със съдбата на Джесамин. Нищо подобно, съдбата й ще

бъде в ръцете на Консула и Инквизитора. И те няма да са особено мили с

нея. Но ако направи това за нас, би могла да спаси живота си.

— Не мисля, че я е грижа за живота й — тихо каза Теса.

— Всекиго го е грижа — каза Уил. — Всеки иска да живее.

Джем рязко се отвърна от него и се загледа в огъня.

— Въпросът е кого бихме могли да изпратим да я убеди? — каза

Шарлот. — Аз не мога да отида. Тя ме мрази и обикновено ме обвинява.

— Аз мога да отида — каза Хенри, а благото му лице бе загрижено.

— Бих могъл да поговоря с бедното момиче за това колко безразсъдна

може да е първата любов и колко бързо каже да посърне пред лицето на

грубата действителност…

— Не — категорична бе Шарлот.

— Е, добре, дълбоко се съмнявам, че мечтае да види точно мен —

каза Уил. — Вероятно трябва да бъде Джем. Невъзможно е някой да го

мрази. Дори и дяволската котка го обича.

Джем въздъхна, вперил поглед в огъня.

— Ще отида в Града на тишината — каза той. — Но искам и Теса да

дойде с мен.

Теса го погледна изненадано.

— О, не — каза тя. — Не мисля, че Джесамин ме харесва особено. Тя

смята, че съм я предала, представяйки се за нея, и не мога да я обвинявам

за това.

— Да — каза Джем. — Но си сестра на Нат. И ако тя го обича, както

казваш, би трябвало… — очите му срещнаха нейните. — Ти познаваш

Нат. Можеш убедително да говориш за него. Можеш да я накараш да

повярва, докато аз не мога.

— Добре тогава — каза Теса. — Ще се опитам.

С това обсъждането приключи; Шарлот отиде да уреди карета,

която да дойде от Града на тишината и да ги закара дотам; Мълчаливите

братя държаха на това, обясни тя. Хенри се върна в криптата при

изобретенията си, а Джем отиде да си вземе шапката и палтото, след

като каза тихо нещо на Теса. Останаха само Уил, загледан в огъня, и Теса,

която виждайки, че той не се помръдва, изчака, докато вратата не се

затвори зад гърба на Джем, и после се приближи и застана между него и

огъня.

Той бавно вдигна поглед към нея. Все още бе облечен с дрехите,