Принц с часовников механизъм

мъртъв. Според теб, фактът, че са живи, е доказателство за

безразличието им към теб. Но това не е така. Шарлот, Хенри, Джем…

семейството ти…

Уил си пое дълбоко дъх, след това въздъхна. Бурята в главата му

постепенно започна да утихва.

— Теса — промълви той.

— Е, добре — сега в гласа на Магнус прозвуча насмешлива нотка.

Уил си даде сметка, че магьосникът е коленичил до него. Намирам се в

къщата на върколак, помисли си Уил, един магьосник ме утешава, а

наоколо се носи прахът на един мъртъв демон. Кой би могъл да си

представи това? — Не мога да кажа със сигурност какви са чувствата на

Теса към теб. Тя е много независимо момиче, може би си забелязал това.

Но ти имаш всички шансове да спечелиш любовта й, както и всеки друг

мъж, Уил. И не е ли това, което всъщност искаш? — потупа той Уил по

гърба и отдръпна ръката си, изправяйки се на крака, високата му тъмна

сянка се надвеси над Уил. — Ако това може да ти послужи за утеха, от

това, което видях на балкона онази нощ, останах с впечатление, че тя по-

скоро те харесва.

Магнус гледаше как Уил минава покрай фасадата на къщата.

Когато стигна до външната врата, той се спря, с ръка върху мандалото,

сякаш се поколеба, преди да се отправи на някакво дълго и трудно

пътешествие. Луната се бе повяла иззад облаците и осветяваше гъстата

му тъмна коса и бледите му бели ръце.

— Много интересно — каза Улси, който изникна на вратата зад

гърба на Магнус. В топлата светлина на къщата тъмнорусата му коса

изглеждаше като златно кълбо. Той сякаш току-що се бе събудил. — Ако

не те познавах по-добре, бих казал, че си падаш по това момче.

— Да ме познаваш по-добре в какъв смисъл, Улси? — попита

Магнус нехайно, все още загледан в Уил и в светлините на Темза зад

гърба му.

— Той е нефилим — отвърна Улси. — А ти никога не си се

интересувал особено от тях. Колко ти плати, за да призовеш Марбас?

— Николко — отвърна Магнус и в този момент не виждаше нищо

наоколо, нито реката, нито Уил, само картините, които се изреждаха в

съзнанието му — очи, лица, устни, оттеглили се в съзнанието му, любов,

която не можеше да назове по име. — Той ми направи услуга, която

никога няма да забравя.

— Много е красив — каза Улси, — за човек.

— Напълно е съсипан — отвърна Магнус. — Като красива ваза,

която някой е счупил на парчета. Ще са му нужни много късмет и умения,

за да се превърне в това, което е бил някога.

— Или магия.

— Направих това, което бе по силите ми — тихо рече Магнус,

когато Уил най-после бутна мандалото и вратата се отвори. Той излезе

на улицата.

— Не изглеждаше много щастлив — забеляза Улси. — Каквото и да

си направил за него…

— В момента е в шок — каза Магнус. — Пет години е вярвал в

нещо, а сега установи, че през цялото това време е гледал света през

изкривена призма, че всичко, което е жертвал, всичко, за което е смятал,

че е правилно и благородно, не си е струвало, и че е наранявал всички,

които е обичал.

— Боже господи — каза Улси. — Сигурен ли си, че наистина си му

помогнал?

Уил мина през вратата и тя се затвори зад гърба му.

— Сигурен съм — отвърна Магнус. — Винаги е по-добре да живееш

с истината, отколкото с лъжата. Още повече, че тази лъжа щеше да го

направи самотен завинаги. Нямало е и за какво да живее през тези

години, но сега може да има всичко. Момче, което изглежда като него…

Улси се подсмихна.

— Въпреки че сърцето му не е свободно — каза Магнус — Може би

така е по-добре. Всичко, от което се нуждае сега, е да обича и да си върне

обичта. Животът му не е бил никак лек, за крехката му възраст. Надявам

се само тя да разбере това.

Дори и оттук Магнус можеше да види как Уил си пое дълбоко дъх,

изправи рамене и продължи по улицата. И Магнус бе сигурен, че не си

въобразяваше, в стъпките му се усещаше някакъв прилив на енергия.

— Не можеш да спасиш всяко птиче, паднало от гнездото — каза

Улси, облягайки се на стената и скръствайки ръце. — Нито дори и най-

красивите сред тях.

— Достатъчно ми е да спася едно — отвърна Магнус, когато Уил се

изгуби от погледа му, и затвори вратата.

18

Докато умра

Аз цял живот се учих да обичам

И време е изкусността си да изпитам.

Така че казах на страстта си — ад или небе?

Небето няма тя да ми даде? Тогаз добре!

Робърт Браунинг, "Един начин да обичаш"

— Госпожице, госпожице! — Теса бавно отвори очи.

Софи я побутваше по рамото. Слънчевата светлина струеше от

прозореца високо горе. Софи се усмихна, очите й светеха.

— Госпожа Брануел ме изпрати да ви заведа в стаята ви. Не можете

да останете тук завинаги.

— Брр! Аз също не го искам! — Теса се надигна, след това затвори

очи, защото й се бе завило свят. — Сигурно ще се наложи да ми

помогнеш, Софи — каза тя и в гласа й се долавяха извинителни нотки. —

Не се чувствам достатъчно стабилна.

— Разбира се, госпожице — Софи енергично протегна ръце към нея

и й помогна да се изправи от леглото. Въпреки че бе слаба, тя бе доста