Принц с часовников механизъм

облекчение. Изглеждаше невъзмутим, както винаги, дори и когато

Шарлот му каза, че за него винаги ще има стая в Института и че те просто

не могат да изразят благодарността си за това, което бе направил. Най-

после, когато каретата изтрополя по „Странд", той каза:

— Мислех, че Гейбриъл ще дойде с мен. Щом разбере за

Мортмейн…

— Все още не може да го проумее — каза Шарлот. — Дай му време.

— Как научи? — Уил погледна заинтригувано към Гидеон. — Ние

едва преди малко разбрахме какво се е случило с майка ви. А Софи каза,

че ти нямаш представа…

— Разпоредих на Сирил да достави две бележки — каза Шарлот. —

Една за Бенедикт и една за Гидеон.

— Пъхна я в ръката ми, без баща ми да види — каза Гидеон. —

Успях да я прочета, малко преди да се появите.

— И избра да й повярваш? — попита Теса. — Толкова бързо.

Гидеон погледна към измития от дъжда прозорец. Устните му бяха

здраво стиснати.

— Версията на баща ми за смъртта на майка ни никога не ми се е

струвала убедителна. Тази ми се видя по-логична.

Докато пътуваха, притиснати във влажната карета, а Гидеон бе

само на половин метър от нея. Теса почувства странен порив да протегне

ръка към него и да му каже, че тя също бе имала брат, когото бе обичала

и бе загубила, което бе по-лошо и от смъртта, и че знае какво му е. В този

момент разбра какво харесваше Софи у него — уязвимостта под

безстрастното му изражение, почтеността под красивите черти на

лицето му.

Но не каза нищо, усещайки, че той няма да го приеме добре. Уил,

седнал до нея, бе като сноп навита на спирала енергия. От време на

време тя усещаше върху себе си някаква синя мълния, когато я

поглеждаше, или мярваше ъгълчето на усмивката му — изненадващо

мила усмивка, нещо като лекомислие, което тя по никакъв начин не би

свързвала с предишния Уил. Сякаш споделяше с нея някаква шега, само

дето тя не бе сигурна, че знае каква е тя. Така че, когато усети колко

напрегнат е Гидеон, желанието й да го успокои напълно се изпари,

докато стигнаха до Института. Сирил, мокър до кости, но внимателен и

любезен, както винаги, се приближи и отвори вратата на каретата.

Помогна на Шарлот, която излезе първа, после на Теса, и в

следващия момент Уил се озова до нея, като скочи от каретата и едва не

се приземи в една локва. Дъждът бе спрял. Уил погледна нагоре към

небето и хвана Теса за ръката.

— Ела — прошепна й той, повеждайки я към входа на Института.

Теса хвърли поглед през рамо към стълбите пред Института,

където Шарлот, по всичко изглежда, бе успяла да накара Гидеон да

говори с нея. Тя ръкомахаше оживено.

— Трябва да ги изчакаме, не мислиш ли… — започна тя.

Уил решително поклати глава.

— Шарлот ще си говори още дълго с него за това, в коя стая да го

настани и колко му е благодарна за помощта, а аз искам просто да

поговоря с теб.

Теса се взря в него, когато стигнаха до входната врата. Уил искаше

да разговаря с нея. Вече й го бе казал, наистина, но тази откритост бе

толкова нетипична за него.

Помисли си дали Джем не му бе казал за годежа им. Дали не бе

ядосан, смятайки я недостойна за приятеля си. Но кога е имал

възможност Джем да го направи? Може би докато се бе обличала, но

тогава Уил не изглеждаше ядосан.

— Нямам търпение да разкажа на Джем за срещата ни — каза той,

когато се заизкачваха по стълбите. — Няма да повярва, Гидеон да се

обърне така срещу баща си! Едно е да издаваш тайни на Софи, а друго да

се отречеш от семейството си. Освен това той свали и семейния пръстен.

— Така е, както казваш — отвърна Теса, когато изкачиха стълбите

и тръгнаха по коридора. Ръката на Уил, облечена в ръкавица, бе топла

върху ръката й. — Гидеон е влюбен в Софи. Какво ли не правят хората от

любов.

Уил я погледна, сякаш думите й го бяха разтърсили, след това се

усмихна, със същата вбесяваща мила усмивка, с която й се бе усмихнал и

в каретата.

— Невероятно, нали?

Теса понечи да му отвърне нещо, но в този момент стигнаха до

гостната. Вътре бе светло; високо над тях бяха факлите с магическа

светлина, а в камината гореше огън. Завесите бяха дръпнати встрани,

така че се виждаха късове оловносиво небе. Теса свали шапката и

ръкавиците си и точно когато ги оставяше върху малката мароканска

масичка, видя Уил да заключва вратата.

Теса премигна.

— Уил, защо заключваш…

Тя не успя да довърши изречението си. Уил се устреми към нея,

прекосявайки разстоянието между тях с две големи крачки, стигна до

нея и я вдигна във въздуха, прегръщайки я. Тя ахна от изумление, когато

той я прегърна и стремително я понесе през стаята, докато гърбът й не

се опря в стената, а кринолинът й се огъна.

— Уил — изумено произнесе тя, но бе притисната до стената от

тялото му, ръцете му се плъзнаха към раменете й, към влажната й коса, а

горещите му устни внезапно се оказаха до нейните. Усети как й се завива

свят и потъва в целувката му; усети мекотата на устните му и тежестта

на тялото му, имаше вкус на дъжд. Усети топлина в стомаха си, докато

устните му трескаво се притискаха в нейните, в очакване на взаимност.

Пред затворените й очи се появи лицето на Джем. Тя отблъсна Уил,

колкото можеше по-силно, изпъвайки ръце пред раменете му и задъхано

извика:

— Не.